– Г-н Николов, от 1 януари към днешна дата има

– Г-н Николов, от 1 януари към днешна дата има ли съществени сигнали за нередности и нарушавания при комерсиалните обекти и банките след приемането на еврото?

– Не може да приказваме единствено за нарушавания, тъй като има и просто неуредици, които са преодолими. Темата за продан на валутата в банките стана настояща, откакто се видя, че в първите два дни банките започнаха да затрудняват процеса с бумащина – в случай че не си клиент на банката и искаш да смениш 100 лева, получаваш едни хартии за попълване, които са безсмислени, ненужни и голословни.

Вчера имаше известие на асоциацията на банките, в което се показва, че банката може да изисква документи, във връзка със закона за ограниченията против прането на пари. Но в закона е записано, че става въпрос за 10 хиляди лева при внасяне по сметка, 30 хиляди лева при преводи и така нататък Вие отивате на касата със 100 лева, а те ви третират като перач на пари за 50 хиляди Това е безсмислено. Няма потребност да го вършат, тъй като образуват опашки, хората стоят на открито на студа.

Българска народна банка не е в координационния съвет за еврото, който през вчерашния ден (вторник, бел. ред.) даде конференция. Там бяха заложени въпроси за банките, само че няма кой да отговори. Това са неуредици, които се вземат решение с малко предпочитание и безусловно за дни може да се преодолеят.

– Защо съгласно вас банките вършат това?

– Моето пояснение е, че поради обмена на парите, те сега не печелят, не могат да таксуват и това за тях е изпитание, от което се пробват да избягат. Както в магазина плащате с евро, а ви връщат левове, тъй като никой не желае да върви по-късно и да обменя тези пари, а се пробват да ги върнат назад – като парещ картоф, всеки гледа да го трансферира на другия.

По същия метод имаше консуматори в първите дни след новата година, които отиваха със 100 лева да си купят кафе, с цел да им върнат евро.

Процесът е явен – ние би трябвало да съберем левовете и те да стигнат до Българска народна банка, като всеки по веригата би трябвало да постави някакво изпитание.

Да не забравяме, че банките постоянно са били първи последовател за въвеждане на еврото, наясно са, че печелят от това, само че би трябвало да има малко подпомагане в процеса.

– Относно комерсиалните обекти – в случай че платиш в лв., ти връщат в лв.. Каква е съпротивата при тези обекти, за логистика ли става въпрос?

– Аз по този начин си го изяснявам – всеки гледа да не натрупа левове, тъй като по-късно би трябвало да отиде и да ги обмени и да отдели време. Това е някакво изпитание, което би трябвало да бъде положено. От опита на другите страни знаем, че безусловно за две-три седмици се изтегля главната част от паричната маса. Има малко старания да се положат тази и другата седмица и след 20 януари нататък няма никой да заплаща в левове.

В някои от страните, приели еврото преди нас, срокът за двойно обращение е бил 14 дни – по-кратък от българския.

След изплащането на пенсиите, се появиха сигнали, за това, че банкоматите са изчерпали наличностите. Нали разбирате, че през днешния ден като си получат пенсиите няколко милиона пенсионери, наличностите свършват.

Трябва да се прояви малко схващане. Става въпрос за логистично предизвикателство. Ако пенсиите се превеждаха в границите на няколко дни и на групи, нямаше да има недоволства.

– Буквално заваляха сигнали за търговски практики, които, може би не са противозаконни, само че са неетични – като да вземем за пример работата единствено на една каса в хипермаркет, която приема лв.. В резултат се образуват големи опашки…

– В такива моменти лъсва кой търговец е непокътнат и кой – не. В някои обекти няма безусловно никакви драми. Всичко е уредено и премислено, други търговци основават неприятна организация. Крайно време е ние самите да се научим да ги наказваме – като не се държат добре с нас, другия път да не отидем при същия търговец, а при съперника.

Обикновено, като даваме този съвет, потребителите споделят: Да, само че този магазин ми е до носа, а другия – не е. Но няма различен метод, пазарът работи по този начин – потребителите диктуват с държанието си.

Ние имаме доста ниско самочувствие като консуматори и мислим, че всичко зависи от търговците. Но ние не им демонстрираме, когато не са прави.

– Това значи ли подаване на сигнали към съответните институции?

– Това е една от формите на интензивност. Първата форма на интензивност е да не си даваме парите на този, който не заслужава. Другата форма е, като има нарушаване, да бъдат сезирани органите.

В България ги има двете крайности – доста хора сезират институциите за неща, които не са нарушаване. И противоположното – когато има нарушаване, не подаваме сигнал, а се жалим по обществените мрежи или по малкия екран, което не прави работа.

– Истерията и апокалипсисът, които бяха предричани, че ще се случат след 1 януари, можем ли да кажем, че не се състояха и че това, на което сме очевидци от последните дни, са механически и логистични елементи, които са преодолими?

– Аз бих ги нарекъл дребни неуредици. На този стадий проблеми няма. Има образци в други страни, като да вземем за пример Хърватия, които са имали усложнения първите дни с банкоматите и със софтуера. У нас, би трябвало да признаем, че всичко мина доста безпрепятствено със софтуера на банките, нямаше неработещи услуги.

Пак споделям – обмяната на валута също може да мине доста безпрепятствено, единствено че банките би трябвало да си помислят нужна ли е тази бумащина, която затруднява процеса. Всичко може да стане доста по-гладко и по-бързо.

Смятам, че до края на другата седмица, нещата ще се канализират. Предстои да забележим пенсионерите, откакто си изтеглят пенсиите в евро и отидат да пазарят, в случай че стартират всеобщо да им връщат в лв., това отново ще сътвори някакво неприятно въодушевление.

Така се получава противоположен резултат – вместо еврото да размени лв., те ще върнат назад левовете на консуматори. Фразата „ не съм ви обменно бюро “ е безусловно неприемлива и неприемлива.

– В последна сметка законът може би не е задоволително добре написан и има малки врати, от които търговците се възползват…

– Винаги, когато в една правна норма сложите благопожелание или забравите да сложите глоба, законът си остава благопожелание. Имам поради тъкмо тези текстове, които указват, че търговецът връща в евро, само че може и в лв., в случай че няма наличия. Търговецът постоянно ще каже, че няма наличност и клиентът не може да бръкне в касата, с цел да види дали това е по този начин. Самата норма, даже да имаше глоба, тя нямаше да може да се приложи, тъй като тя не е императивна.