– Г-н Аламанов, в предизборната кампания видяхме програмите на партиите,

– Г-н Аламанов, в предизборната акция видяхме стратегиите на партиите, които в основата си бяха пожелателни документи. Очакванията към държавното управление на „ Прогресивна България “ са да стартира да извършва декларираното. И в случай че първият проблем, с който се заемат новият парламент и държавно управление, е лакмусът за решителността им, кой би трябвало да бъде той? Бюджет, обществена политика, правосъдна реформа…?

– Два електорални фактора ще оказват въздействие върху дейностите на „ Прогресивна България “. Първият безспорно е голямата победа, каквато не сме виждали от Иван Костов насам. Подобна победа е доста изкусителна и опияняваща, само че и носи със себе си голяма отговорност. При 131 депутати няма по какъв начин да има опрощение с „ съдружни сътрудници “ или непознати решения и напън. Отговорността е напълно и единствено на ПБ, дори персонално на Румен Радев.

Вторият фактор е необятната палитра на електорална поддръжка. Данните демонстрираха, че гласоподавателите на ПБ са дали своят вот преди този момент за разнообразни политически сили. И има последователи на Изток и на Запад, има по-леви и по-десни, либерали и консерватори, и така нататък Много мъчно може да се угоди на всички и плуването сред крайностите ще бъде съществена задача на бъдещите ръководещи.

От тази позиция може да се каже, че ПБ няма да има нито времето, нито лукса да се занимава с проблемите един по един. Буквално от първата минута на конституиране на бъдещия парламент би трябвало да се работи стремително по целия набор на публични проблеми: правосъдна промяна, която е извънредно нужна; бюджет, с цел да може да работи страната нормално; справяне с повишаването на цените, както беше дадено в предизборната програма; проблемите в енергетиката и изключително с горивата, тъй като Доналд Тръмп не стопира да изненадва света с причудливите си решения; промени в администрацията, промени във всяка една сфера, тъй като нищо не е правено от 20 години.

– Очаквате ли лица от служебния кабинет да отидат в новото държавно управление и ще го оглави ли Румен Радев?

– Румен Радев е изправен пред общоприетия проблем на всеки нов победител – няма задоволително квалифицирани хора за всички нужни постове. Явно е, че смяна не може да има без да се сменят калинките, останали от предходното ръководство, а това е голям брой хора.

Също по този начин да не забравяме, че голяма част от новата парламентарна група на ПБ са хора без на практика опит в законодателството и ще им би трябвало време, с цел да поемат процесите. От тази позиция Румен Радев може да направи този опит и да остави някои изявени персони от служебния кабинет.

Да не забравяме, че самият длъжностен министър председател беше назначен от президента Йотова, евентуално с утвърждението на Радев. А самият длъжностен кабинет се оправи сносно – и с противодействието на купения избор, и с ограничението на приключване на средства (като евакуиране на големи фондове от ББР, с цел да не се раздават по неразбираеми критерии на компании, близки до предходните управляващи).

Оглавяване на бъдещото държавно управление от страна на Радев има своите плюсове и минуси. Ако го оглави, Радев ще поеме всички негативи от бъдещи неправилни решения, само че при положение на триумф ще циментира ръководството си за доста години напред. А в случай че не го оглави, ще наподобява като бягство от отговорност, ще замязя на Слави Трифонов, ще разочарова част от гласоподавателите си и ще даде опция различен да натрупа престиж като министър ръководител.

Трябва деликатно да проучва рисковете и да реши опциите и по този начин да вземе решение.

– След безапелационната победа на ПБ се следи едно мъртвило, изключително на фона на крясъците, които се чуваха до неотдавна от постройката на Народното събрание. Как четете тази тишина – това знак за покорност ли е, ослушване за прегрупиране или друго?

– Всички се надяваме, че тази тишина значи диалози и обмисляне на бъдещето ръководство. Смяна на една система с друга не е лесна работа. Съвсем скоро ще се види дали ще има положителни резултати.

А и е извънредно време да се върне естествената политическа връзка в Народното събрание и в обществото. Краят на предишния парламент беше пик на опростачването и падението в политическите диалози, на които ставахме очевидци.

– Изглеждат ли нещата по този начин, че сме очевидци на началото на един нов дълъг интервал на ръководство по модела на ГЕРБ от последните години – с преодоляване на локална власт, правосъдна система, президентска институция и така нататък?

– ГЕРБ бяха осъдени за наглата корупция, само че апаратът, който позволяваше това, остава към този момент по местата си. Само от дейностите на Радев и неговите хора зависи дали ще има промени към нормализиране на институциите и живота ни, или ще се изкушат да употребяват този уред за лично облагодетелстване.

Широкият профил на гласоподавателите може би ще накара Радев да направи най-малко някакви промени, другояче ще загуби поддръжка по-бързо и от Има Такъв Народ. Надявам се, че той няма да не помни по какъв начин по последни изследвания близо 65% от българите изрично утвърждават участието ни в Европейски Съюз и няма да се поддаде на крайните радикализирани нервности за овакантяване на която и да е европейска конструкция. Защото би било пагубно за България. А и за самия Радев.