– Г-жо Русинова, какво трябваше, а не свърши отиващото си

– Г-жо Русинова, какво трябваше, а не свърши отиващото си Народно заседание във връзка с пътната сигурност?

– По отношение на политиката, която се организира на национално равнище по отношение на сигурността на придвижването по пътищата, ние, като неправителствена организация, имаме много съществени претекстове да подлагаме на критика народните представители. Десетки пъти се обръщахме към тях, подготвяхме мнения, отзиви, предпазени с обстоятелства, отчети с рекомендации от наши водещи сътрудници от Европейския съюз, за това по какъв начин по-правилно да прилагаме политиките в областта на сигурността по пътищата, какви неточности да не позволяваме.

Народните представители, а включително слагам и изпълнителната власт, която тези народни представители излъчиха, не желаеха да чуят тогава, когато нещата не съвпадаха – първо, с техните персонални ползи и второ, с техните стопански ползи. Безопасността на придвижването по пътищата е сведена до в действителност стопански и частни, персонални ползи.

Това е доста тъпо. Много добре си давам сметка, че не е обикновено хората да са дотолкоз обезверени, че последната им вяра да сме ние, неправителствените организации. Самият факт, че предходната година имаме четири пъти растеж на сигналите в нашия Център, значи, че хората дотам са се отчаяли и не виждат сътрудник в лицето на страната, че единствената им вяра оставаме ние, като гражданска организация.

Говоря за фундаментални пропуски. Например промените в Закона за придвижване по пътищата – в огромна степен това е безспорна бутафория и реплика на някакви ограничения. Най-простият образец, който ще ви дам – страната анулира отговорностите на водачите на моторни транспортни средства да носят документ, който да удостоверява, че транспортното средство, което ръководят, е минало периодически механически обзор.

В същото време, с много нескопосаната си политика, министерството на превоза отстрани и другите обозначителни белези, с които се заявяваше по някакъв метод, че това транспортно средство е годно да се движи по пътищата за публично прилагане и е безвредно.

– Искате да кажете, че сега колите не могат да бъдат тествани от органите на реда, в случай че лидер бъде спрян за проверка…

– Това нещо е безусловно нескопосано, безусловно неправилна политика на министъра на превоза – персонално. Министерството на превоза се водеше под напън на съществени частни ползи да се махне една система, с която в предишното махнахме превъртането на километражите, успяхме да върнем към 14 млн. доходи в Национална агенция за приходите от осъществяването на фиктивни прегледи и прибирането на пари, които на никое място не се заявяват.

– Това ли е, за което казахте първоначално за стопански ползи? Това ли имате поради?

Това имам поради – че се прокарват лобистки ограничения и текстове и тук, апропо не поставям под този знаменател единствено ръководещите. Защото доста много комфортно техни съучастници са и огромна част по този начин наречените опозиционни партии и това са процеси, които ние доста деликатно следим от Европейския център за транспортни политики. Защото нашата работа е да следим и да се борим за политики, които са общоприети от Европейски Съюз, които са одобрени там и които ние, в последна сметка, като страна член сме сме съгласили да ги съблюдаваме.

Тук приказваме за жестоко нарушение на европейското законодателство, заради непросветеност, заради непознаване. Съгласете се с мен, редовността на колите, гаранцията която би трябвало да дадем като страна, когато тези коли ги пускаме на пътя, те би трябвало да са механически изправни, това е доста тежка отговорност, която ние сме длъжни да съблюдаваме. Тази гаранция би трябвало да я носи страната, не може да я дават физическите лица.

– Таксата за годишния механически обзор обаче беше вдигната…

– Таксата беше вдигната с претекст, че слагаме така наречен смесен екологичен стикер, където се отбелязва екологичната категория на моторното транспортно средство и в същото време неговата техническа склонност, с цел да се движи по пътищата за публично прилагане. Това беше сякаш претекстът за увеличението на тези такси. В момента този стикер го няма, само че аз не забелязах някой да е намалил цената на годишния обзор.

Хората би трябвало да си дават сметка, че в страната текат едни процеси, които се назовават инфлация, повишаване на всички артикули и първични материали, които дефинират крайната цена на един механически обзор. За да се извърши прегледът, пунктът употребява ток, работят хора, които получават заплата, изплащат им се осигуровки, за другите материали, които се употребяват, се заплаща Данък добавена стойност и така нататък Всъщност цената на един стикер може да промени крайната стойност с едни 3 до 5 %, той не може да промени цената с 200 %, а имайте поради, че с съвсем 100 % нарастна годишният механически обзор. Което изрично не е обвързвано с една система, с която работеше. Системата, която министерството на превоза, тогава ръководено от премиера в оставка в този момент Росен Желязков, построи, работеше.

Оттам пристигна целият отпор – стопираха фиктивните прегледи, мъчно започнаха да минават колите, които са механически неизправни… Тогава пристигна целият този отпор, с цел да се върнем в ерата на фиктивните прегледи. И ние към този момент се върнахме доста сполучливо, само че това не е единственото нещо.

Но и ние, неправителствените организации, не сме за хвалене. В момента тече акция за дезинформация от страна на сътрудници от НПО-сектора, които изясняват какъв брой неефективно е сега измерването на междинната скорост и по какъв начин в обществените мрежи „ гастролират “ подправени електронни фишове за налагане на санкция за превишаване на междинната скорост. Направих си труда и ревизирах – въобще не са подправени тези санкции, в противен случай, към този момент се постановат доста сполучливо и всички тези хора, които мислеха, че системата за междинна скорост не работи в интервала от септември до декември, в този момент ще бъдат санкционирани. И започнаха да им връчват от време на време наказванията, които са си заслужили.

– Наблюдава ли се към този момент резултат на дисциплиниране на водачите с въвеждането на тази система за отчитане на скоростта?

– Бих се въздържала от коментар тъкмо по този пункт, тъй като в действителност желая да изчакам да мине една година, откогато тази система работи. Ние с сътрудниците ми ще го проучваме и сигурно ще имаме отчет.

Между другото предходната година, с повишаването на транспортния травматизъм, ние значително не сме съгласни с процентите и хвалбите, с които страната регистрира понижаване. Напротив, ние сме на другото мнение, че по-скоро цялата игра е чисто статистическа и ние нямаме действително понижаване на жертвите. Ние даже предвиждаме и изпратихме един отчет до министър-председателя и министъра на вътрешните работи, в който ги уведомяваме, с един доста изчерпателен разбор благодарение на математици от Софийския университет, в който предвиждаме, че тази години тежките пътни произшествия и жертвите ще продължат да порастват и включително травматизмът ще се измести от сезонен, към наклонност на непрестанен растеж. Аз се надявам ние да бъркаме и това да е просто догадка, само че, за жалост следва да забележим и досега нещата не наподобяват доста розови, гледайки статистиката от началото на годината – съвсем всеки ден имаме по двама индивида, които умират при пътни произшествия.

– Всичкото говорене по медиите, изключително след огромни произшествия, постоянно сме се надявали, че ще оказва дисциплиниращ резултат, само че на процедура не е така…

– В България израснаха две генерации, които безусловно безнаказано вършат на пътя каквото си изискат. И тази тежка карма ще си я носим дълго, защото ние не поставяме никакви старания да покажем на идващите генерации, че има правила и те би трябвало да се съблюдават.

– Нашият персонален образец като водачи в действителност е доста значим, само че съвсем не се вижда наличие на контролни органи по пътищата. Това не е ли също обвързвано с дисциплинирането?

– Изобщо няма да се съглася с вас, че наличието на униформени респектира на пътя. Ще ви дам образец с персонален случай, при който при една наша инспекция, съпроводени от униформени служители на реда, с пуснати светлини, през нас на пътя щяха да минат няколко автомобила. Нали разбирате, че в целия този развой отговорността не може да бъде прехвърляна напълно на страната.

В същото време гражданското общество и неправителственият бранш са мощно фрагментирани и това работи в изгода само на политиците. Има НПО-организации, които услужливо основават кавги сред жителите и НПО-сектора. И когато се фрагментира целият диалог и се бута в разнообразни направления, няма по какъв начин да желаеме да всички дружно да вървим към огромната цел – реализиране на предварителна защита. Държавата прави това, което прави, тъй като Неправителствени организации не са сериозна мощ, която да противодейства на тези безобразия, които се случват.

– Ваши сътрудници направиха разбор за това, по какъв начин се харчат средствата от фонда за пътна сигурност, или по-скоро за това по какъв начин стоят блокирани тези средства. Какви са вашите наблюдения – в действителност, тези пари по какъв начин се харчат, дейно ли се употребява този фонд?

– Ще се дистанцирам от диалога за фонда, с цел да се върна към една по-съществена тематика – от 2020 година от нашия център предлагаме да се планува бюджет за пътна сигурност. Настояваме и пред страната, и пред общините. До момента нито една институция не е планувала – без значение от кое място ще вземе парите, дали от този фонд дали от държавния бюджет или от някъде другаде – никой не е подхванал ограничения да се отделят средства особено за пътна сигурност.

Разбира се, Министерство на вътрешните работи ръководи този фонд в типично техен жанр – купуват си кубинки, палки, коли, тъй като за тях това е значимо. Ние имаме един фонд, в който има някакви пари, а на хората, които оперират с него, разбирането им за пътна сигурност стига до там.

Между другото Министерство на вътрешните работи, колкото и да ги подлагаме на критика, а тях има защо да ги подлагаме на критика, в този момент и при тях ситуацията не е розово. При тях няма профилирано звено – имат пътна полиция, която е дирекция, на която основната дирекция указва методически инструкции и те нямат профилирани проверяващи единствено на транспортни катастрофи. Един проверяващ служител на реда проверява всичко и той би трябвало да схваща и от пътно-транспортни катастрофи.

Така че за фонда – да, ето да вземем за пример, Министерство на вътрешните работи са си купили лаборатории, само че те не са свързани директно с предварителната защита на пътно-транспортния травматизъм. И защото Неправителствени организации и общините не излизат с съответни оферти, държавната организация за пътна сигурност е извънредно фиктивна, и сами виждате, че този развой е жертван.

Важно е общините да влагат в проучване на инфраструктурата, в ограничения, свързани с повишение на сигурността около учебни заведения и детски градини, в образование на учители, които да учат децата за това кое е вярно и кое е неверно, акции за самите деца, да образоваме децата, акции против алкохола и дрогата, би трябвало да има клинична пътека за деца, потърпевши при пътно-транспортни катастрофи, клинични пътеки за алкохолиците, тъй като това са хора, които се нуждаят от лекуване.

Трябваше да се сътвори една цялостна политика, която да влага тъкмо в такива ограничения, с цел да използван прословутия метод Безопасна система на Европейски Съюз. Ние сме толкоз надалеч от това нещо, не можем да разчитаме на Министерство на вътрешните работи. Затова би трябвало да се даде този фонд да се ръководи от държавната организация за пътна сигурност, която на правилото на еврофондовете да провежда състезания и да прави оценка планове и да ги финансира. А не Министерство на вътрешните работи да си купува коли, а даже и да си купува коли, това да мине през конкурс, държавната организация да реши дали това попада в листата с националните цели, свързани с пътната сигурност и да отпусне тези пари. Политиката на ръководство на целия този развой е доста сбъркана, само че в основата седят частните ползи.