– Ето там на ръба се случи всичко, господин инспектор.

– Ето там на ръба се случи всичко, господин контрольор. Някакъв юноша ми хвърли в лицето пикантен червен пипер и ми измъкна от ръцете чантата, където имах 1857 марки. Изкрещях, само че в близост нямаше никого. От страшното парене в очите не виждах нищо. За благополучие, познавам тази околност като петте си пръста, по тази причина съумях да стигна до най-близкото село Визенгрунд, с цел да си измия очите. Вярно, паренето към момента продължава. Но какво ще стане с парите? От 10 години работя тук като касиер и ниога не ми се беше случвало нещо сходно, господин контрольор. Умолявам Ви, намерете крадеца!

– Не се и колебая, че ще съумея – отвърнал контрольор Варник. – Само едно ме учудва: в действителност ли мислите, че толкоз елементарно ще ме хвърлите в подвеждане?

Защо инспекторът решил, че разказът на касиера е неистински?

Ако касиерът в действителност познава местността като петте си пръста, той е можел да си измие очите в близкия бързей, през който минава мостът.