– Д-р Емилова, предстои премиерата на посветения на вас филм

– Д-р Емилова, следва премиерата на отдадения на вас филм “Отвъд аплодисментите и хулите ”. Заглавието дава обещание взор от вътрешната страна, това ли ще покаже лентата?

– Този филм в действителност е повече за персоналната ми орис, за това кои условия в живота ми са решаващи да допускам в силата на природонаучната медицина и за лекуването с плодове, чай и мед и за какво ги предлагам на своите пациенти.

– Повечето известни лекари споделят, че са избрали инцидентно специалността, в която стават известни, най-често водещо е било къде е имало свободно място. При вас по какъв начин стана?

– Като се обръщам обратно, се увещавам, че на тоя свят няма нищо инцидентно. Родителите ми работеха в санаториум за костно-ставна туберкулоза – мама като санитарка, баща беше счетоводител. Взимаха малки заплати, а ние бяхме три деца.

Аз като най-голяма помагах в грижите за двамата ми братя и постоянно ходех в санаториума да се допитвам до майка ми за нещо или да желая пари за покупките. Така от доста дребна имах визия за тъгите на болния човек – пациентите там бяха приковани на легло и доста постоянно предстоящото усъвършенстване по този начин и не идваше. По детски си мечтаех, като порасна, да направя по този начин, че в живота да има по-малко страдалчество. Когато съм била задоволително огромна, с цел да обмислям реалистично, към този момент си представях и пътя към задачата – да съм отличничка, с цел да ме одобряват да последвам медицина, и като стана лекарка, да оказвам помощ на хората. И както се споделя, за триумфа няма значение какъв брой сложна е задачата, а какъв брой мощно си желал да я постигнеш – приключих с отличие, одобриха ме медицина, взех тапия и поставих Хипократовата клетва. Но бързо пристигна разочарованието. Въпреки че четях и работех доста, макар че предписвах най-новите медикаменти, заболяванията съвсем постоянно оставаха по-силни и от остри се превръщаха в хронични.

3 година бях доктор в селска здравна служба с 4 села и с родилен дом, викаха ме и през деня, и нощем, само че не получавах удовлетворението, което чаках – да видя, че медицината води до цялостно излекуване. Така съм възпитана, че допусках, че би трябвало още да изучавам. Затова специализирах вътрешни заболявания, кардиология и ревматология, следях научните изявления, предписвах най-силните медикаменти, само че по този начин и не се доближавах до детската си фантазия. Чак след 24 година стаж осъзнах, че казусът е в метода към заболяванията, че медикаментите в множеството случаи стават причина човек да има потребност от нови и нови лекарства.

– Как стигнахте до подобен извод?

– По най-убедителния за всеки човек метод – от персонален опит. Оказа се, че едни простички неща като плодове, чай и мед оказват помощ в това, в което медикаментите постоянно не съумяват. Още от младите си години страдах от ужасна мигрена и макар увеличаващите се дози лекарства пристъпите не намаляваха, а ставаха по-чести и по-продължителни. Единствените последствия, само че с негативен знак, бяха, че бъбреците и черният ми дроб се бяха увредили, бях на ръба на хемодиализа.

Тогава прочетох за метода на лекуване с плодове, чай и мед на Лидия Ковачева, срещнах се с нея, последвах препоръките й за по-природосъобразен живот и оздравях без лекарства. Най-странното за мен беше, че още на първата ни среща тя направи връзка сред два казуса, които по никакъв метод не ми изглеждаха да имат нещо общо. Каза ми: “Ще се излекуваш от мигрената, когато се отървеш от тежкия продължителен запек. ” Така и стана. Чувствах необикновен прилив на сила. Сякаш очите ми се отвориха за опциите на човешкия организъм сам да се лекува, ако не му пречим със своите лични боклуци и с привнесени токсини, някои от тях под формата на нездравословна храна. Реших, че ще церя пациентите, които желаят това, с методите на природонаучната медицина. В практиката си открих, че запекът е причина и за редица други заболявания, като се стартира от хроничната отмалялост и се стигне до рак, освен това освен на дебелото черво.

– Бързо ли се излекувахте?

– За към година и половина. На няколко пъти оставах единствено н плодове, чай и мед, първо за 5 дни, след това за 10, за 20, като през останалото време ядях най-вече храни с доста фибри – плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни. В началото изцяло стопирах животинските артикули, а по-късно ги включих в дребни количества и постоянно от домашно отглеждани без хормони и антибиотици животни. Към това предписание се придържам и до момента.

– Много хора чакат, че в случай че ви подражават, няма да боледуват. Как живеете?

– Сутрин след пробуждане пия чаша вода или чай, после правя гимнастика с пациентите. В 8 часа пия билков чай – най-често бял равнец, жълт кантарион, с 1 лъжичка мед, а към 10 часа – плод или фреш от плодове съгласно сезона, в този момент най-вече от портокали. От 1 година включих и смути от зеленолистни зеленчуци. Обядвам постоянно със салата – зелена, айсберг, краставици, пиперки, домати – пресни и сушени, дребни моркови. Много обичам салата, мога да се наям с нея и с една пълнозърнеста питка. Напоследък предпочитам безглутенов хляб – от елда и семена например. Харесвам вегетариански ястия като печени пиперки с доматен сос, пресни картофи, тиквички на скара, младият грах ми е апетитен даже и недопечен, зелен боб, бамя, всевъзможни зеленчуци на пара или с булгур, мус от авокадо. Обичам чесън и го употребявам постоянно, превъзходен таратор става от ядково мляко, заквасено с лактобацилум булгарикум, и подправено с чесън. Десерти не хапвам, само че върша следобедна закуска с някакъв плод. По сходен метод наподобява и вечерята ми, като предписание тя е към 18-19 часа, по-късно не се храня.

– А месо, мляко, яайца?

– Не съм ги изключила изцяло, хапвам понякога, само че и в никакъв случай не ги закупувам от магазина. Преди родителите на брачна половинка ми отглеждаха животни, кокошки, зеленчуци, плодове и ни доставяха, в този момент вземаме от познати и от производители, които не пришпорват природата с химия и антибиотици, или както е съвременно да се споделя – от биоферми. Животински храни хапвам 10-12 пъти в годината, от рибата обичам калкан, лефер. Доста рядко сиренето е част от менюто ми. Понякога си разбърквам лъжичка мед с пресен недопечен жълтък от естествено отглеждани кокошки. Той усилва така наречен добър холестерол, до момента в който свареният жълтък усилва “лошия ” холестерол.

– Много хора ви познават, надничат ли в чинията ви какво ядете в заведение или на посетители?

– Винаги хващам по някой взор, даже не всеки път е предпазлив. Излишно е, аз нямам какво да укривам, нито се върша на по католик от папата. Всички, които ме познават по-отблизо знаят, че никога не се правя на извънземна с някакви пози, претенции и въобще в общуването си с хората. Храня се здравословно, по правилата, на които изучавам пациентите си. Но от време на време, с цел да не обидя някого, да уважа труда и гостоприемството му, може да опитам нещата, които е приготвил, макар че не са в нормалното ми меню. Но да се запъна демонстративно “вижте ме: аз това няма да го вкуся, щото имам разнообразни от вашите правила ” – в никакъв случай. Вероятно поради столовата храна в детството ми не обичам пиле фрикасе и малеби – това оцветено нещо от вода и нишесте, което се тресе в купичката.

– А в супера какво не купувате в никакъв случай?

– Със сигурност в никакъв случай не закупувам салами с изключение на в случаите, когато би трябвало в тях да замаскирам хапчетата, които давам на нашите кучета на село. Не закупувам от магазин месо, бял самун, консерви. Всъщност рядко и вървя в супера, тъй като съвсем нищо не закупувам оттова – поогледам, повъртя се, взема едно веро и си изляза.

– Спомняте ли си първото нещо, което сготвихте?

– Е, то е незабравимо, беше на първия ден след сватбата.

Аз не бях готвила до този миг, нямах никакъв опит с готвенето. Отивам в магазина и като максимален деликатес закупувам пастърма. За още по по този начин – ще я сготвям. Ама по какъв начин?!Старателно изпържих пастърмата до пълна прилика с… подметка.

– И по какъв начин мина дебютът?

– Ами на другия ден брачният партньор ми Митко се прибра от работа с подарък за мен – готварската книга на Пенка Чолчева. Имам я още и дребното неща, които въпреки всичко сготвям в този момент, са от тази книга. А преди време бързо се научих да подготвям всевъзможни засукани ястия, посрещах по 30-40 души посетители най-малко няколко пъти в месеца. Събирахме се постоянно 7-8 другарски фамилии и всяка стопанка искаше да блесне с майсторство, тогава по този начин разбирахме хубавото превозване – да поднесеш на гостите доста ястие, доста месо. Висока съм 168 сантиметра, като млада лекарка бях съчка, само че започнах да пълнея, по-късно осъзнах, че това е било единствено външната страна на казуса. Добре, че най-малко готвехме с качествени артикули от персоналните стопанства, единствено това е обяснението, че не сме измрели, задръстени от токсини.

– До какъв брой кг най-вече сте качвали?

– Преди запознанството си с Лидия Ковачева през 1992-а. бях станала 78 кг, само че 2 г. по-късно, след поредните 20 дни на плодове, чай и мед, вече бях 58 кг.

Въпреки че отслабването не е цел на режима. То е единствено бонус, скъпото е, че оздравяваш. Щастлива съм, че мога да оказвам помощ с наученото от Лидия Ковачева, а имам вяра, че и тя би се радвала, че в нашия център за лекуване с естествени способи сме развили научно метода й и го прилагаме под непрестанен медицински надзор.

– Кои са най-смайващите резултати, които ваши пациенти са реализирали след лечението?

– Със сигурност един от тях е при Керанка от Бургас. Тази млада жена пристигна с множествена склероза – считана от медицината за нелечима, а през днешния ден към този момент е здрава. Веднъж ми сподели: “Знам за какво съм се разболяла – с цел да се изцелявам и да оказвам помощ на другите да оздравеят, като намерят правилния път за лекуване. ” И тя го прави от години – намира се с заболели от множествена склероза, споделя им своята история, изяснява. А нейният случай е в действителност впечатляващ. Дойде при нас с потвърдени на ядрено-магнитен резонанс във ВМА голям брой плаки в основния и гръбначния мозък. Но откакто 8 година следва програмата на центъра, прави 4 пъти годишно курсове от по 20 дни на плодове и изцяло отхвърли всички скотски храни, пак на същия апарат беше потвърдено, че плаките са изчезнали.

Останали са единствено двете най-стари. Това значи, че е на практика здрава – за множествена склероза се приказва при най-малко 3 плаки. Безспорен е и различен фрапиращ случай – на Петрос от Кипър. Когато, опитал всичко, пристигна при нас, едвам се държеше на крайници – животът му се поддържаше от фрапиращите 700-800 единици инсулин дневно. След курса на лекуване паднаха на 30-40. Летец, който пристигна след умозаключение от коронарография за две мощно стеснени артерии и затова го бяха отстранили от работа, направи програмата за 20 дни. След това по своя самодейност, тъй като аз не го предлагам в толкоз къс период, отново се подложил на коронарография и се открило, че проходимостта е дотолкоз усъвършенствана, че го върнаха на работа. Имаме стотици образци на стопени огромни камъни в бъбреците, на излекувани от високо кръвно налягане, изчезнали липоми и доста други болести… Обективно виждаме по какъв начин омекотеното недояждане в действителност оказва помощ при множеството болести. Най-стриктни са точно хората с най-тревожните диагнози.