Ваня Червенкова е жена борец – каквито и изпитания да

 
Ваня Червенкова е жена герой – каквито и тествания да й сервира животът, не се предава, а посреща самоуверено компликациите и ги преодолява. Тя съумя да победи даже гибелта, когато в края на юли 2003-та бе простреляна с 6 патрона, а откри метод да пребори и наднорменото си тегло – измисли неповторима по своята успеваемост диета, с която отслабна фрапантно.

Тези дни се свързахме с известната бизнес дама, с цел да я попитаме какви мемоари пази за покушението отпреди 17 години и по какъв начин се усеща, откакто прекара Ковид-19. В извънредното си и супер искрено изявление за „ Уикенд ” тя за пръв път направи и коментар на раздялата си със своя финален другар, чието име понастоящем даже не желае да загатва.

- Ваня, на 27 юли се навършиха 17 години от покушението против вас. Какво е възприятието, което изпитвате всяка година на този ден?

- Страшна, смразяваща болежка... Много болежка, която от сутринта ме принуждава да остана в ступор. Почти цяла нощ не спя… И още с отварянето на очите си сутринта виждам фотосите от покушението. Понякога рева без сълзи и мълча. Всичко минава пред очите ми още веднъж и още веднъж. Благодаря на Господ за милосърдието и за дадения ми късмет. Благодаря му с всяка клетка от душата и сърцето си. Винаги съм сама и просто мълча! Сама! Мълча и си припомням с доста болежка... И по този начин цели 17 години!

- Времето не позаличи ли преживения от вас призрачен сън?

- Времето в никакъв случай не заличи ужасния спомен. Ние единствено си мислим, че то лекува. О, не, не лекува! Така и не съумях да надживея този миг от моя живот, а и може би не би трябвало. Това беше моят урок, това беше най-силното ми тестване, това беше вододелът, който ме направи друга. И аз одобрявам тази си страна! Обикнах доста тази Ваня! Нищо не съм не запомнила и в никакъв случай няма да го не помни! Това са от тези мощни и незабравими моменти, които човек отнася със себе си там горе...

- Имате ли към момента белези по тялото си от 6-те патрона?

- Всеки белег по тялото ми стои и ми припомня за оня ден. И този на бузата, който ми пречи да се усмихвам симетрично. И този зад ухото ми, който го деформира. И този в гърдите ми, поради който към момента и може би в никакъв случай няма да преодолея комплекса, когато се събличам. И тези в гърба ми, които ме оставиха вечно с перманентните болки и фибрози. И тези в ръката ми, които я вършат задоволително грозна и не изцяло преносима. Всеки белег си е на мястото, няма да ги залича! Те са си мои и ще ги нося с увереността на задоволително мощна и смела жена, намерила сили да оцелее след всичко това. В документалния филм „ Кодово име: Живот “ споделих, че убийците освен осакатиха душата ми, а още по-лошо - те осакатиха дамата в мен... Само аз си зная за какво!

- Ходила ли сте във Варна след опита за убийството ви там?

- Много години не успявах да отида във Варна. Да не приказваме за мястото, където се извърши покушението. А желаех! Толкова желаех да прегърна Варна, градът, в който оставих най-милите и най-страшните си мемоари. А мястото... то беше най-важно за мен. Исках да се върна, да го усетя, да го преодолея. Много пъти съм визуализирала момента, тези злокобни секунди, в които патроните влизаха в тялото ми, кръвта, която пръскаше отвред, учестеното дишане и след това полудишане. Борбата ми да остана на краката си и да намеря с взор щерка си... Очите, които потъваха в тъмното и светлото, размазаният контур на килъра... Исках да се върна хиляди пъти на това място. Така и не успявах! Може би не беше до мен оня мъж, който просто трябваше да ме хване за ръката и да ме води там, където трябваше да преодолея единствения боязън, останал в мен. Не беше до мен и мъжът, който с обич да целува белезите по тялото ми, да ме накара да не се срамя от тях... Върнах се едвам когато трябваше да снимаме документалния филм. И камерите на Би Ти Ви, които правеха репортаж, и нашите оператори стояха към задоволително изплашеното ми Аз. Никой от тях не знаеше, че единствено седмица преди този момент бях наела хора, които ме охраняваха в този миг, на това място, на колхозния пазар и бяха в профил, без да се набиват на очи, без никой да разбере. Нямах потребност от тях, само че по този начин го усещах... Отидох за първи и финален път, а желая още и още! Все още не мога! Това е самата истина.

- Докъде стигна следствието на Министерство на вътрешните работи за случилото се на 27 юли 2003 година?

- Доникъде... А и какъв е смисълът? Всяка една от страните знае всичко - и поръчителите, и проверяващите, и аз...

- Казвате, че знаете имената на поръчителите. Защо мълчите 17 години?  

- А какво, да парадирам ли с тези имена? Аз ги зная. Те знаят, че аз ги знам и аз зная, че те знаят, че аз ги знам. И какво от това? Това ще върне ли нещо? Това ще заличи ли спомените на двете страни? Децата ни пораснаха, ние станахме по-мъдри, всеки от нас ще си носи кръста до последно! А там горе, ще даваме доклад... в Съдния ден! Аз съм подготвена да застана самоуверено пред най-великата мощ и да давам отговор!

- Все още ли държите на бюрото си и на стена в жилището си фотоси на хората, предизвикали ви ужаса преди 17 години?

- Не, преди няколко години махнах тези фотоси. Преодолях гнева си, както и смирението си и към този момент не им споделям „ Добро утро! ” и „ Лека нощ! ”. Те няма в никакъв случай да ме не помнят, както и аз тях, само че вътрешно съблюдаваме разпоредбите. Може би и неписаните закони на оня от горната страна. Ние сме хора на достойнството, въпреки че не постоянно постъпките ни са такива. Както споделих, има неписани закони, които се съблюдават... от хора като нас.

- Какво възприятие изпитвате към причинителите на действието? Ако видите наемника, по какъв начин ще постъпите?

- Тежък въпрос... По-горе дадох своя отговор във връзка с „ тях “. Дълбоко в душата си вечно им простих. Наемника няма да го видя, най-малко не и в този живот. Там горе се надявам да се срещнем. Надявам се да го прегърна, да го погледна в душата и да му задам насъбраните с години доста въпроси – все мъчителни, само че доста същински.

- През годините замисляла ли сте се какъв брой са платили за живота ви?

- Да, мислила съм по този въпрос. Но отговорът не ме интересува. Моят живот, както и нечии човешки животи нямат цена, в смисъла, в който го схваща сърцето. Останалото е цифра, която не се вписва в математически логаритми.

- След покушението ядете ли любеница?

- Диня – да! Зелен фасул дълги години – не! Тогава отивах към сестра ми, тъкмо поради този мой обичан зелен фасул...

- Няколко грама олово трансформираха живота и ориста ви.

- 10,2 грама олово направиха от мен тази, която познавате с всичките ми достолепия и дефекти. Иначе бих била друга. Животът ми щеше да протече по напълно друг метод и аз не бих била същата.

- Какво е гибелта за вас?

- Смъртта ли? Моята другарка... Срещнах я тогава и тя ме прегърна, студена, властна и могъща, доста мощна и императивна. Усещах я покрай мен, усещах я в мен, величествена и въздесъща. Разбрахме се с нея и я обикнах тъкмо толкоз, колкото и живота. Ще се срещнем рано или късно, всички ще я срещнем! И повярвайте ми, не трябва да се боим от нея! Това е дълга философска тематика...

- Все още ли изпитвате виновност към щерка си?

- Никога няма да преодолея тази виновност. И в никакъв случай няма да си простя за всичко, което предизвиках на това ужасно дете! Това е най-голямата мъка, която изпитвам в себе си. Отнех толкоз доста на щерка ми и даже голямата ми любов като майка не би могла да компенсира прегрешението ми към нея.

- Никол мъчно ли превъзмогна случилото се с вас?

- Никол е войник, момиче с желязно и рицарско сърце! Тя е моето Аз и съм озадачена, че стартира от ден на ден и повече да замязва на мен. Страшно се бори тя в годините дружно с мен. С болката, със страха, с ужаса, с събитията. Но когато я изгледах на монтажа на кино лентата „ Кодово име: Живот “, останах вцепенена. Моето русо ангелче... моята нежна Никол, изкара темперамент и там, зад кадър, тя съобщи: „ Аз не простих и в никакъв случай не бих дала прошка! “. Ще спра дотук. Тежко е за една майка, която остава подобен белег в душата на детето си. Ако щерка ми беше момче, щях да направя от нея най-великия мъж на света, само че тя е моята нежна и със желязно сърчице Никол!

- Преди време казахте, че поръчителите на разстрела ви дължат 500 000 $...

-  И още го настоявам... Но тези пари от дълго време са затворена страница. Не ги диря, нека са отишли за положителни или най-малко за смислени каузи!

- Какви са актуалните ви задължения? Ковид рецесията по какъв начин се отрази на бизнеса ви?

-  Работя, както и всички компании, в които съм притежател или акционер, в изискванията на карантина заради Ковид-19. Изключително мъчно е за всички, само че ние въпреки всичко се оправяме.

- И вие се заразихте с вируса. Колко време ви трябваше, с цел да оздравеете?

- Все още се боря с следствията от вируса. При мен се получи извънредно неприятна обстановка, защото 3 месеца вземах може би най-строгите ограничения, с цел да се опазя от него. Аз съм човек с опериран бял дроб и се боях от респираторни проблеми. Почти всеки месец си правех PCR проби в частна лаборатория. В момента, в който към този момент съм била притежател, се получи комплициране в тестванията. Разчетохме теста като негативен, само че след дни бях известена от РЗИ, че съм позитивен притежател. В промеждутъка сред тези дни се срещнах с задоволително хора - и по работа, и в персонален проект, които след това се оказа, че съм заразила. До този миг не мога да преодолея болката от това събитие. Заразих задоволително близки хора към мен, а те заразиха фамилиите си, децата си. Изпаднах в смут, че съм им го предизвикала! Не се борих толкоз със самия вирус, колкото изпаднах в извънреден стрес от това, какво съм предизвикала на хората, които обичам. Беше ми извънредно тежко! Живеех със ужасно възприятие на виновност.

- Предполагате ли от кого сте се заразила? Колко време бяхте в изолираност? Какви бяха признаците ви?

- Знам тъкмо по кое време се заразих, както и хората, които бяха с мен в онази нощ. От кого тъкмо, не бих могла да кажа, а и това няма никакво значение. Никой не би го направил съзнателно! В изолираност бях наложителните 14 дни, които ми постановиха от РЗИ, само че със признаците се боря и до ден сегашен. В момента, в който към този момент съм била притежател на този изкуствено основан и модифициран вариант и за което аз още не съм знаела, несъмнено, нищо не усещах – това се случи в един петък. В събота нямах към момента никакви признаци. В неделя имах планувано нанагорнище на тежък планински маршрут - връх Мальовица, и защото бях в извънредно добра физическа форма, се учудих за какво последните 500 метра ми се сториха тежко преодолими, при все това от време на време употребявам инхалаторни кортикостероиди поради оперирания бял дроб. Вдишвах и издишвах мъчно. Изпитвах непреодолима отмалялост, необикновена за мен. Задъхвах се и започвах да кашлям, само че го отдадох на бързото превъзмогване на денивелацията. Едва по-късно осъзнах, че приемането на този стимулатор в допълнение е усложнило ситуацията ми.

- Температура имахте ли?

- На другия ден бях с близки другари в манастир, с цел да отпразнуваме Петровден. Там към този момент бях вдигнала температура и ми стана извънредно зле, само че го отдадох на умората от изкачването на Мальовица и защото извънредно доста се потях, а горе духаше вятър, мислех, че съм се простудила. Следващите няколко дни упражнявах и влизах в сауна всяка вечер, с което още повече съм утежнила обстановката. В деня, в който се обадиха от РЗИ, разбрах каква е същинската причина за моето положение. Аз съм човек, който мъчно се сугестира, човек, който е преодолял много медицински интервенции, само че чувството за ето това „ нещо “ в мен ме накара да се усещам изключително. За първи път в живота ми се борех с жив организъм в себе си! Толкова жив, че го усещаш по какъв начин желае да те повали и по какъв начин се борите взаимно! Вечерите дишах тежко. Слава Богу, при мен заболяването мина без температура в идващите дни, само че болките в мускулите и изключително тези в гърба, бяха извънредно мощни. Още на 4-ия ден изгубих подушване или така наречен аносмия. Напълно изгубих чувството си и за усет (агеузия). Това беше най-неприятното нещо, което съм изпитвала през последните години. Аз съм човек с доста мощен усет и отсъствието на подобен ме изнервяше в допълнение. От всичко, което слагах в устата си, усещах само консистенцията - дали е течна или твърда храна. Не усещах миризми и заради тази причина се къпех на съвсем всеки час, защото се потях неестествено доста. Всичко това беше доста необичайно за мен. Един от признаците беше това, че доста спях.

- Колко доста?

- Изпитвах толкоз мощна отмалялост, че съвсем през цялото денонощие спях. Което е неестествено за мен, защото дремя доста малко от години. Допълнително се борех и с виновността, че съм заразила обичани от мен хора. И това ме поваляше духом. Не се притеснявах толкоз за себе си, що се касае за хората, които несъзнателно заразих. Бях под непрекъснатото наблюдаване на един от най-близките ми другари проф. Огнян Георгиев, а всеки ден признаците ми следеше и доктор Лозанов. Благодаря им от цялото си сърце за непрекъснатите грижи! Признателност и към моите другари, които бяха до мен, въпреки и единствено посредством видео и телефонни диалози, както и на една специфична група. А не на последно място благодаря и на един непосредствен до сърцето ми човек, който ми даваше кураж от самото начало и направи превъзмогването на вируса по-поносимо и леко.

- В момента по какъв начин сте със здравето?

- Започнах да влизам в остарелия си режим на тренировки, макар че след Ковид-19 експертите са безапелационни, че физическите натоварвания не би трябвало да са огромни, защото организмът е извънредно отпаднал. Все още не мога да възвърна изцяло подушване и чувство за някои типове храни, както и усещам организма си към момента отпаднал. Освен контролните проби, съм направила и такива за антитела, както и скенер на бял дроб. Всичко е наред и се надявам, че ще върна напълно скоро остарялата си форма.

- Близките ви и щерка ви Никол добре ли са?

- За моя огромна наслада съумях да опазя Никол, само че не бих могла да кажа същото за другите ми близки, огромна част от които съумях да заразя. Всички към този момент сме с негативни проби, само че и всички се борим с следствията от вируса.

- Приятелят ви по какъв начин е??

- Наскоро задоволително непосредствен до душата ми мъж ми даде формулировка за любовта. Тя е разстояние от тъкмо 100 крачки сред двама влюбени. И е взаимна единствено тогава, когато и двамата създадат по 50 крачки един към различен. Ще го кажа по този начин: доста мои крачки... аз направих. Малкото му и минималистични негови даже няма да останат в историята. Изключително малко са мъжките престижи, оставили диря в моя живот! Гореспоменатият не е един от тях! Мога да кажа още, тъй като знам, че ми задавате този въпрос провокативно. Можех и да не давам отговор, само че желая да се спре един път вечно със спекулациите по отношение на моя персонален живот - да слага точка. Затова и в този момент за първи път, тъкмо 1 година след нашата разлъка, чувате за нея от мен, от първо лице само число. Ревностно се постарах да опазя дълго време това събитие. Не желая да давам никакви дефиниции, тъй като се багра, че ще обидя себе си. Даже доста време отделихме на този въпрос… Въпреки всичко поисквам на него (бившия й към този момент другар – б. р.) и фамилията му да са живи и здрави! Това им е задоволително... от мен! Останалото - от Господ!

- На море или планина ще почивате това лято?

- Моите проекти са забавни за това лято. От години се мъча да попадна в една специфична експедиция на мои съветски другари, които изкачват най-високия връх на планината Алтай – Белуха (4506 м.). Това са хора извънредно забавни, които вървят по стъпките на Рьорих и Мулдашев, които влизат в пещерите на сомати, за които пръв написа проф. Ернст Рифгатович Мулдашев. Няколко години поред ми отхвърлят да ме вземат със себе си, защото някои от местата, които посещават са задоволително рискови, а и нямах физическата подготовка. Това е и повода от няколко месеца да упражнявам доста настойчиво под вещото управление и упътвания на най-хубавите инструктори и експерти. За страдание към момента очаквам да отворят съветското посолство, защото в края на февруари тази година визата ми изтече. Полетите сред нашите две страни не са възобновени към момента, въпреки че към този момент от няколко дни мога да хвърча и през други страни, само че без виза това няма по какъв начин да се случи.  Моля се на Господ само да не ме лиши от тази опция. Това е едно от най-важните неща, които съм си сложила като цел и първичната точка за един дълъг и забавен път, по който съм тръгнала. Няма да спирам подготовката си и считам, че този режим ще се трансформира в мой метод на живот. Догодина ми следва атакуването на по-високи върхове и визитата на прекомерно забавни и близки до философията ми места. Колкото до почивките – мога да си ги разреша по всяко едно време.

- Кое с изключение на спорта ви оказва помощ да изглеждате толкоз добре?

 - За никого не е загадка, че съблюдавам най-малко два пъти в годината моята диета, която е най-ефикасна за събаряне на килограми. Не съм серпантина да одобрявам и таблетките „ Bevared ”, които сътворих, тъй като в тях има единствено натурални съставни елементи, някои от които са извънредно потребни за здравето и редуцирането на тежестта. Повече от година към този момент съм цялостен веган, което оказва помощ за вътрешната ми сила, както и за кожата ми. Също по този начин от година съблюдавам абсолютно и безкомпромисно всички лунни етапи, тъй като съм привърженичка на автофагията и мисля, че тя в действителност е ключ към един по-дълъг живот. Целият развой спомага за прочистването на организма на клетъчно равнище и считам, че този биохак, който прави с организма ми, е една от главните аргументи да наподобявам толкоз млада и енергична. Никога не съм крила, че в края на предходната година се подложих на хирургическа намеса...

- Кое наложи хирургичната намеса?

- Рязката загуба на килограми за малко време - това наложи да се подложа на сходен тип „ ъпдейт “ при един от най-хубавите пластични хирурзи и в една от най-престижните клиники в Турция. Направих намеса на лицето си, само че спортът е това, което ми дава най-вече - кара ме да се усещам жива, мощна и с извънредно висок тонус. През последните месеци като се изключи че упражнявам, върша непрестанно планински преходи, възприемам техники за втурване по единично въже (рапел), защото това ще ми е мощно належащо за изкачването на Алтай и спускането в пещерите. Стрелям доста - най-малко 2 пъти в седмицата, и считам да остана в тази си форма и този режим.
- В момента страната се тресе от митинги. Вие в миналото изразявала ли сте недоволството си на манифестации?
-  Ще ви отговоря по следния метод: Въпреки, че съм привърженичка на теорията „ Глас национален, глас Божи “, считам, че живеем в исторически времена, в които това няма никакво значение. Световната политическа олигархия е завзела планетата ни и нито един развой, още по-малко в нашата дребна страна, не зависи от нас! Не съм взела участие в нито един митинг, въпреки да желаех и към момента да ми се желае екзалтирано да изкрещя против цялата система от доста години насам. Зная, че няма да можем да променим нищо, който и с какъвто възторг да ми приказва за това. Като цяло проследявам новините от огромни страни, които играят голямо значение на международната политическа сцена.