Оръжие, което не може да се строши
В последните години се зароди полемика по какъв начин е вярно да се споделя „ славянска ” или „ старобългарска ” писмеността, известна през днешния ден като кирилица. Има едно забавно виждане, че писмеността би трябвало да бъде наричана „ българска ”. Тази писмеността е одобрена единствено в България с решение на най-високо държавно равнище - приета е от Народния събор (тогавашното Народно събрание) в Преслав през 893 година В днешните Сърбия и Македония (а също и в междинните епохи във Влашко и Молдова) тя се открива заради обстоятелството, че тези страни напълно или отчасти са в рамките на България. А на териториите на днешна Русия, Украйна и Беларус - посредством български и византийски мисионери.
И така възможното наименование е „ българска ” или „ старобългарска ”. На 24 май честваме денят на основателите на славянската писменост Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят благоговейни слова на респект към делото на двамата братя. Може би още веднъж тук-таме ще избухнат разногласия какви са по генезис двамата братя – българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, в случай че Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.
И въпреки всичко не трябва да забравяме, че ние не пишем и през Средните епохи и през днешния ден (а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „ великите ” македонци) пишат на писменост, основана, одобрена и публикувана от други хора. Затова е редно като зряла нация да не изпадаме в това умилително поклонение от годините на Възраждането единствено пред свети Кирил и Методий и да отдадем дължимото и на други лица, живели в онази ера и съдействали уверено за основаването и одобряването на нашата писменост. Ще изпиша имената им с основни букви.
Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е концепцията, че християнството може по-лесно да стане публична държавна вяра в България, а и в други страни единствено в случай че се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889 г.) да направи това и въздържането му подбудено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на към момента неоформената българска националност. Затова Фотий поръчва към 855 година на двама висши византийски политически и духовни чиновници (Кирил и Методий) да основат писменост и преведат нужните богослужебни книги. И най-важното, дава канонично самопризнание на писмеността. Без него да си кажем истината, писмеността щеше да бъде оповестена за еретическа, Кирил и Методий, кан Борис I и българите, които биха я приели, щяха грубо да бъдат осъдени.
Фотий прави и повече. Вероятно по съглашение с кан Борис те са позволени да проповядват в България – в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 година Успяват сполучливо да покръстят 54 000 души. Но по незнайни аргументи са извикани обратно във Византия. В 863-864 година Кирил и Методий са изпратени на втора задача – този във Велика Морава.
Папите – АДРИАН, НИКОЛАЙ и ЙОАН VIII. Те също с нарочни укази дават канонично самопризнание на новата писменост. А това е най-важното. Повече нито Константинопол, нито Ватикана вършат тази „ неточност ”. Превода на Библията на немски език чак през XV век води до кървави войни, в които умират милиони европейци, а от католицизма се откъсват страни с милионно население и стават протестантски.
Свети Седмочисленици – КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ.
Нека да си кажем истината. Те са основателите на нашата писменост. Те я утвърждават, те я популяризират, приготвят хиляди свещенослужители грамотни в новата книжовност и слово. Но тази писменост няма нищо общо с графичните контури на писмеността, основана от Кирил и Методий. Тя се сформира от добре познатите към този момент в България гръцка писменост и няколко руни от идеографичната прабългарска писменост, на които е даден фонетичен смисъл. Не единствено ние, само че и в целият свят, названието кирилица, обещано от свети Климент е заблуждавало хората, че това е писмеността на Свети Кирил.
Защо, къде и от кого е основана тази писменост? Последните проучвания сочат, че това е станало в големия манастир – скрипторий, прилепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на Св. Климент гърка Теофилакт Охридски Св. Климент, че очертанията на глаголическите букви са сложни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския княз Борис (или цар Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да основат ''по-лесна " писменост. Създали са я.
Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „ Св. Седмочисленици ”. Култа им ненадейно се появява в югозападните български земи без глоба на Българската патриаршия, която обаче се съгласява тихомълком седмината да станат нейни пълноправни светци.
Това са най-странните светци в международната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са съгласно житията им в благородните аристократически български фамилии. Отрасли са в благоденствие. Като такива в юношеска възраст стават част от тъй наречените „ хранени хора ”, т.е. пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля. Изпратени са с задача във Великоморавия, дружно с Кирил и Методий и като български жители не са продадени в иго, а екстрадирани в България. След това са натоварени с задача от цар Борис I да приготвят във допустимо най-кратко време хиляди свещеници, грамотни в новата книжовност и произвеждат хиляди богослужебни книги, нужни в един ден в България със закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 година Преславския събор официализира българската книжовност.
СВЕТИ КНЯЗ БОРИС I
Не знам дали той не би трябвало в този лист да бъде преди всичко. Първо, тъй като е съавтор на концепцията с патриарх Фотий христи. Второ, тъй като обезпечава на Кирил и Методий опция да ревизират успеваемостта на писмеността си в България в Брегалнишката област. Трето, тъй като евентуално по линия на тихата дипломация работи за признание на каноничността на писмеността от Папството с което е с чудесни политически връзки. Четвърто, тъй като изисква своите жители Климент, Наум, Сава, Ангеларий… от немския крал. Те са били пленени, дружно с останалите двеста възпитаници на Кирил и Методий, продадени по-късно с робство; а немският крал не можел да не извърши настояването му. По това време България е велика мощ и за пет свещеника немският крал надали е желал да види като предшественика си Людовик Благочестиви българските конни корпуси да вилнеят по равнините на Австрия и Средна Германия.
Но огромната заслуга на княз Борис не е единствено в горните неща. Най-голямата е слагането на голям човешки, стопански и политически запас за одобряването на новата книжовност. Отклоняването на хиляди младежи от военна работа и насочването им към свещеническия поминък значи наяве ръмжене на регионалните военноадминистративни ръководители (комитите). Изработването на десетки хиляди книги изисквало да бъдат заклани стотици хиляди агнета и ярета. По простата причина, че в онази ера листата на книгите се вършат не от хартия, а от пергамент – особено обработена кожа на младо животно. От едно агне или яре се получават най-вече 8 листа, а една богослужебна книга може да съдържа 300-350 страници. Това коства доста пари, както и труда на хиляди занаятчии - майстори в обработването на кожи.
В тази ера няма печатници – текстът на една книга би трябвало да се препише на ръка. Завършилите школите на Климент, Наум, Горазд, Ангеларий са извършвали тази работа, само че да могат да живеят умерено и да се занимават със своето просветителско дело, княз Борис I строи десетки манастири от Варна до Дебър. Да си приказваме искрено, голям финансов, индустриален и човешки запас е отделян от княз Борис сред 886-893 година, с цел да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши. И всичко това се е предписание без европейски фондове, без опция да се вземат заеми. Да доуточним – в българските земи в IV и в V век са основани още две писмености – готската и тракийската, надлежно от епископите им Никита Ренесански и Вулфила. Но страна не застава зад тях. Със основаните със лични средства книги са пълнят библиотеките на 2-3 манастира и на двадесетина църкви. И при някое следващо варварско настъпление те неизбежно биват унищожени. Княз Борис е мислил и за това. Едновременно „ зареждане ” в 893 година на всички български църкви с книги и грамотни хора безспорно е довело до това, че в случай че някои печенеги изгорят книгите в храмовете при нахлуване в Добруджа, след отдръпването им оживялото население получава книги от други незасегнати от нападението елементи на България. Велик е наистина княз Борис I Покръстител.
Инфо: www.168chasa.bg
Картина: Васил Горанов
