В двора на киностудия Ню Бояна“ е пусто. Посреща ме

 В двора на киностудия „ Ню Бояна “ е пусто. Посреща ме видеооператорът Дарън Едуардс (от академията Film Forge), който ще снима мейкинга на фотосесията на сп. ЕVA за корица и изявлението ни с Джон Войт. Пристига и Емил Алексиев – управител продукции. Той ме повежда към гримьорната, отделена за Мария Бакалова. След тях идва Ярив Лернер – гост-редактор на броя ни, първият гост-редактор на EVA. Той е диригентът на плана EVA&Nu Boyana и с помощта на него можем да надникнем за малко зад кулисите на едно от водещите кино студиа в Европа. Предложението за корицата на мартенския ни брой също е избор на Ярив – първата българска звезда, номинирана за „ Оскар “.Когато преди три години Брад Пит анонсира номинацията ѝ за „ Най-добра актриса в поддържаща роля “, той поздрави Мария Бакалова с думите: „ Добре пристигнала в клуба “.

„ Усещам живота си като халюцинационен – споделя ми Мария, до момента в който пием кафе и си приказваме след фотосите, – като че ли времето и протичащото се се разтичат сред тукашното – България, и оттатъшното – Лос Анджелис, в позитивен аспект. “ Любопитна съм да схвана по какъв начин се усеща, тъй като животът ѝ даде късмет и я провокира. Вместо да се уплаши, тя се окуражи, въодушеви, потруди се крепко, разпери криле и направи крачката, която никой български артист преди нея още не беше направил. Преди доста години сътрудниците ѝ Христо Живков и Христо Шопов изиграха огромни функции в номинирания с три „ Оскар “-а извънреден филм на Мел Гибсън „ Страстите Христови “, по-късно Димитър Маринов се появи за минути в „ Зелената книга “ и развя българско знаме на сцената в Долби тиътър като част от екипа. Дойде ред и на Мария да бъде номинирана дружно с актриси като Глен Клоуз, Оливия Колман, Юн Ю-Джун и Аманда Сайфрид. И това е голям триумф!„ Не съм сигурна, че мога да опиша по какъв начин се усещах – споделя ми тя, когато я подпитвам за церемонията на Оскарите. – Както всеки артист и аз съм си мечтала да стигна до тази респект. Да си в компанията на тези артисти, режисьори, експерти звучи смело и нереалистично, само че ми се случи и… Сякаш го одобрих с отворени прегръдки и в същото време е като моментна амнезия. Искаш да се ощипеш, да не би да сънуваш. И когато схванеш, че не сънуваш, си казваш: „ Ами в този момент какво, в този момент накъде? “. След като направиш толкоз огромна поръчка с нещо толкоз огромно, толкоз овреме, би трябвало да продължаваш да работиш още по-отдадено, тъй като хората са повярвали в теб. “ Докато приказваме с Мария, си мисля, че човек е огромен освен колкото са фантазиите му, а по-скоро колкото може да се оправи, с цел да се осъществен и когато се осъществен. Защото сбъдването им е късмет да пораснеш и още по-голям късмет да продължиш към идващите.
След „ Борат 2 “, за който получи номинации освен за „ Оскар “, само че и за БАФТА, и за „ Златен глобус “ и завоюва премията на гилдията на критиците в Съединени американски щати, Мария се появи на аления килим в Кан за присъединяване си във кино лентата „ Жените в действителност плачат “ на Весела Казакова и Мина Милева, излъчен в програмата „ Особен взор “. След това се снима във филмите Bodies Bodies Bodies, The Honeymoon, Fairyland и в кино блокбъстъра Guardians of the Galaxy (в който играят Крис Прат, Зоуи Салдана, Брадли Купър и Вин Дизел). Партнира си с Ева Грийн и Руби Роуз в екшън трилъра на Millennium Media – Dirty Angels, и с Педро Паскал и Дейвид Духовни в комедията The Bubble. Предстои ѝ да играе ролята на Ивана Тръмп в биографичния филм за Доналд Тръмп
„ Стажантът “ (част от прослойка на който са Себастиан Стан („ Марвел “) и Джереми Стронг („ Наследници “). Кое е най-голямото ти тестване досега, Мария? Трудно ми е да дефинира. Изпитанията наподобяват големи, когато си на ръба да ги прескочиш, а когато го направиш, си казваш: „ Боже, това ли беше?! “. Аз последвам пътя си доста дисциплинирано и доста отговорно. Страхувам се, тормозя се, двоумя се, доста постоянно на вятъра, само че към този момент съм не запомнила кое е било тестване. Помниш ли усещанията ти от Саша Барън Коен, когато го видя за първи път? Срещнах го на първия кастинг онлайн, след поредност кастинги в продължение на два-три месеца сред България и Англия. Междувременно работех по два кино лентата тук. Току-що бях приключила НАТФИЗ и съм признателна на екипите, които бяха толкоз колегиални да ми разрешат да пътувам.Когато го видях за първи път, Саша Барън Коен беше с костюм. Не ми беше прочут. Не бях гледала „ Борат “. Интересувах се от скандинавско кино, остаряло кино, класика, харесвах трагични, тежки филми… Не бях гледала и другите му филми – нито „ Диктаторът “, нито „ Бруно “, единствено минисериала на Нетфликс „ Шпионинът “. Беше вълнуващо, макар че като не познаваш един воин, а той се появи пред теб, ти не реагираш всекидневно, като почитател. Хората на изкуството откровено се радваме, когато другите са видели направеното от нас и са се припознали в него. Аз не скрих, че не съм осведомена с кино лентата. Не знам дали искреността ми беше в плюс или в минус. Впуснахме се в приключението дружно. Срещнахме хора, с които трябваше да създадем няколко скеча и да забележим дали ще повярват, че сме семейство… Това беше задачата на кастингите, не толкоз запомнянето на текст. По време на фотосите работехме по-скоро с базисни точки и нюх по какъв начин хората могат да се почувстват оптимално удобно с нас. Как изглеждаше продукцията, когато не ви снима камерата? Беше със относително висок бюджет, само че не огромен екип. Филмът не е студиен, а с жив сюжет. Бяхме мобилни, движехме се с огромен рейс, живеехме в един и същи хотел и посред ни се получи доста скъпа връзка. Беше доста забавно, тъй като хем искаш да опознаеш индивида до теб, хем знаеш, че няма време и по-скоро би трябвало да дадеш максимума от себе си, с цел да изградиш облика си. Трябваше да се превъплътим до степен да станем други персони. Отношенията, които развихме, и през днешния ден са толкоз топли и мощни. Разчитам на Саша като на човек от фамилията ми. Това е доста специфична среща в моя живот. Разкажи повече за партньорството ти с Ева Грийн в „ Мръсни ангели “ и за кино лентата? Винаги ми се е желало да вземам участие в колкото може повече и по-различни като род, концепция и идея филми, само че в тях да има нещо, което да придвижва света в положителна посока. Историята на „ Мръсни ангели “ наблюдава екип от дами, които се пробват да спасят отвлечени деца. Действието се развива в Афганистан и значително е основано на същински събития. Беше вълнуващо. Филмът е екшън, само че има мощен прочувствен заряд, поради връзката с битката за оцеляване на едни деца, които желаят да продължат да живеят, макар войната. Това за огромно страдание е проблем и до през днешния ден в доста страни. Проектът се случи доста бързо. Имах среща с режисьора Мартин Кембъл, чиято работа познавам от филми като „ Казино Роял “, „ Маската на Зоро “ и доста други, и с продуцента на кино лентата Мошеди Амант и посред ни се получи чудесна връзка.Работата ни с Ева беше прелестна. Тя е извънреден експерт и за мен е пример за жена и актриса. Харесвам я от години, от кино лентата The Dreamers. Убедих се още веднъж, че положителните актьори са и положителни хора. Беше извънредно колегиален, хубав развой. Имаше доста физически тренировки. Научих, че не всеки път е нужно да вербализираш нещо, с цел да има смисъл. Понякога жестовете, дейностите може да имат по-голяма тежест. Какво беше забавно в работата ти във кино лентата „ Балонът “? Това беше вторият ми интернационален план малко след премиерата на „ Борат “. Режисьорът Джъд Апатоу е страховит експерт. Донякъде се усещах като по време на работата ми за „ Борат “. „ Балонът “ имаше доста съответен сюжет за времето, в което го снимахме. Разказва за група артисти, които отиват на локация, с цел да снимат план, само че по време на пандемията. Има детайл на комедия. За мен беше извънредно наслаждение да работя с всички тези велики артисти – Педро Паскал, Дейвид Духовни и Фред Армисен, Лесли Мен. Снимахме в Англия и ни беше неразрешено да излизаме с повече от един човек за повече от час, а живеехме в един хотел. Беше тъжно, че не можехме да поддържаме връзка и да изживеем щастието да бъдем дружно.