Уволнете учителите!
Уволнете 
учителите! Те са непотребни! Аз съм преподавател и го споделям. Казвам го, тъй като би трябвало да ме уволните. Защото цяла година разправям на учениците си, по какъв начин, в случай че не седнат да си научат нещата, ще ги оставя на изпити. А какво стана?
Напук на дългия лист с по 6-7 двойки по моя предмет, самоуверено написах нужния брой оценки, с цел да закръгля до заветното „ 3 “ за втория период. И това беше за всички възпитаници от всички класове, които бяха застрашени от повторение. Обаче си научих урока от предходната година. Когато оставих на изпити сума ти и народ. Е, спуках се да пиша документи. Освен това беше огромната стъкмистика. Защото имах неявили се възпитаници, а трябваше да оправяме бройките за класовете на есен. Даже на единия възпитаник, който беше тотално необразован и се бях зарекъл, че няма да го пусна и да му дам тапия, в последна сметка му я връчих.
Обаче какво стана в действителност. Целият училищен колектив, който в края на предходната образователна година се кълнеше, че няма да го пусне съответния възпитаник, стартира да пее друга ария. Полека-полека всички скалъпиха нещата по този начин, че той да има тройка на изпита. Комисията се подписа. И по моя предмет се случи същото. А ученикът към момента не беше стъпвал в учебно заведение. И по този начин и си получи дипломата. Опитвайки се да си правя работата, се оказа, че е невероятно. Материално виновното лице (МОЛ) на учебното заведение, наречено шеф, пристигна и сподели, че би трябвало да се оправят нещата. Е, оправихме ги. Неграмотните възпитаници след „ интензивно учене цяло лято “ се ограмотиха и сполучливо продължиха в идната просветителна степен. Успешно взеха тежките си изпити, дори и без да участват на тях.
Образователната система кипеше от трескава подготовка за идната образователна година. С обсег се обработваше документите, с цел да може при възможна инспекция от инспектората при започване на образователната година всичко да е наред. Когато инспекторите пристигнаха отново, те целеустремено търсеха положителни резултати и ги откриха. За следващ път даже не посетиха нито една класна стая. Защото документите беше наред. Защото документите е значима. Тя е всичко. В отчетите на инспекторатите доста постоянно ще срещнете мнения от сорта, че ниските резултати са породени от обществената среда отвън учебно заведение или пък от проблематични деца. Но не и от просветителната система. Защото системата работи, та чак дим се подвига. Документация, документи, документация… Изрядна, изрядна, та чак толкоз е изпъната, че дори не се и запитваш дали има някаква връзка с действителността.
Е, няма, тъй като предходната година видях превъзходно облечен младеж на към 19, който ме помоли за помощ, тъй като не можеше да се оправи с електронното табло с услуги, от което трябваше да получи своя номер за обслужване. Защото можеше да чете, само че не можеше да осмисли написаното. И да, приказваме за българче, тъй като някой ще опонира, че това е бил човек от малцинствата. Е, това е грамотният младеж. Майка му и татко му дават своя принос към годишния Брутният вътрешен продукт на страната. А необразованият младеж получава дипломата си, макар че постоянно даже не може да чете, нито даже да събира. И отново е по-грамотен от майка си и татко си, които пък дългогодишно употребяват от БВП-то на същата страна.
Защото на страната по този начин ѝ е преференциално. Издава закони и заплаща пари, с цел да изкарва необразовани хора, които са неспособни да вършат безусловно нищо потребно, с изключение на да употребяват смарт телефоните си, да се „ отбелязват “ във Facebook и да харчат парите на родителите си. И това се случва с общителното присъединяване на делегирания бюджет и закона, допускащ на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да минават в идващия клас, без да са въобще грамотни. После щафетата поема делегираният бюджет. Всички сме го чували, само че никой не знае по какъв начин наподобява и за какво е толкоз настоящ.
Делегираният бюджет е все едно да развъждаш пиленца и като създадат 2-3 месеца, да ги продадеш на пазара. Пиленцата непременно би трябвало да бъдат гледани качествено и да не се допусне загубата на нито едно, тъй като е значима броя. Както е значима броя и в университетите, които към този момент одобряват и с 2, че и дори на изпити по време на учебен срок минаваш единствено с наличие (справка – един прочут български университет от недалечната минала седмица). Но броя в българското учебно заведение към този момент придобива нови измерения. Тя е движещата мощ на просветителната система. Всеки възпитаник дава на бюджета на учебното заведение си сума от порядъка на 900-1500 лева Това значи, че никое учебно заведение няма да изключи възпитаник за нищо на света, тъй като това е все едно да си намалиш облагата. А оцеляването на други учебни заведения зависи от броя на учениците.
Но да се върна на предлагането си за личното ми уволняване. Искам добре да го обоснова, за какво е нужно. Но освен моето, а и на всички учители. Защото българският преподавател към този момент е непотребен. Той товари системата с наличието си. Защото е подложен в обстановка „ цуг-цванг “. Или казано на всекидневен език – каквото и да направи, все е неверно. Ако учителят си прави съзнателно работата – написа нужните оценки, води правилно дневника с наличия и отсъствия, ще се получи обстановка, в която голям брой възпитаници ще отпадат от учебно заведение. А това е нездравословно за делегирания бюджет. И надлежно за финансовото положение на българското учебно заведение. Българският преподавател е заставен да търпи подигравките и униженията от учениците си. Много родители са обяснили на децата си ролята на българския възпитаник в българското учебно заведение. Резултатът е хиперарогантно държание в учебно заведение. Ако не дай си боже някой преподавател дръзне да се опълчи на подобен възпитаник, следва тормоз от шефа, родители, медии и сътрудници. Защото пиленцата са значими. Българският преподавател е заставен да търпи оскърбление и от шефа си. Без значение какво и по какъв начин работи, когато шефът (МОЛ) каже – нещата би трябвало да се случат. И тъй като не ми се спори с радиото, тази година бях от послушните учители. Спестих си унизителни диалози с МОЛ-а. Но мои сътрудници нямаха моята предвидливост. Емоцията, която преподавател изпитва, когато вижда по какъв начин МОЛ-ът на учебното заведение вписва собственоръчно оценки на възпитаници по неговия предмет, е неповторима. Или пък, когато си привикан, с цел да бъдеш „ култивиран “ в дирекцията, тъй като родителите на подобаващ възпитаник са „ значими клечки “. Или пък, когато схванеш, че квесторите са подсказвали на учениците ти и по тази причина те са изкарали повече точки от свои съученици, които са оставени да си вършат изпита съгласно разпоредбите.
Уволнете ги тия учители! Защото същинските виновници, които би трябвало да си отидат, нямат нито морала, нито интереса да си тръгнат. Затова уволнете учителите! И мен.
Писмото е от преподавател, поискал да резервира анонимност.
Инфо: www.baricada.org
