Италианският министър на отбраната: Тръмп ни каза в прав текст, че ЕС е малък, бавен, стар и вече не
Тръмп сподели на Европа ясно, че към този момент не е нужна на Съединени американски щати, тъй като е дребна, мудна, остаряла и ненужна в световната конкуренция с Китай. Това написа в X италианският министър на защитата Гуидо Крозето, коментирайки за национална сигурност на Съединени американски щати.
По думите му Вашингтон гледа на Европейски Съюз като на сътрудник без основни запаси, без софтуерно водачество и без задоволителна военна мощност - а политиката на Тръмп просто е изрекла на глас една към този момент одобрена американска траектория.
Ето цялата обява:
От три години насам - насаме, на срещи, в съвещания с министри, в изявленията - казвам това, което през вчерашния ден беше кодифицирано в Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати, а точно че връзките с Европейски Съюз ще се трансформират и че гаранциите за защита, предоставени след ’45-а, ще приключат доста бързо. Беше ясно, явно.
С движение, по-ускорено от това, което чаках (мислех, че ще дадат още 2–3 години), се случи това, което беше планувано.
Траекторията на американската политика беше забележима още преди идването на Тръмп, който просто форсира един необратим развой.
Съединени американски щати водят все по-трудна, комплицирана и сурова конкуренция с Китай и всеки техен акт, всяко решение, всяко държание би трябвало да бъде четено в тази рамка.
Тръмп просто изрече ясно, че Европейски Съюз му е необходим малко или по никакъв начин в тази конкуренция. Защото няма изключително значими или потребни естествени запаси. Защото губи съревнованието в региона на нововъведенията и технологиите. Защото няма военна мощност. Защото, по отношение на новите играчи на международната сцена, е дребна, мудна и „ остаряла “.
Причините той да го направи даже с известна заостреност също не са изненада, защото неговите оценки (и тези на доста представители на републиканците или MAGA) за някои позиции и политически избори на Съюза са известни от години.
Но главната тематика не е Европейски Съюз. Както проличава от дребното пространство, отделено на остарелия континент в тактиката, огласена през вчерашния ден.
Всяко решение, всеки предстоящ акт ще бъде обсъждан с една-единствена цел: укрепването на Съединени американски щати в конкуренцията с Китай.
Прагматичен метод, без усеща или обвързаности – утилитарен и ориентиран напълно към икономическо и софтуерно превъзходство през идващите години, тъй като това значи превъзходство през този век. Нищо ново за тези, които са следили процеса през годините; нищо необичайно по отношение на одобреното американско виждане.
Точно този сюжет (както споделях от дълго време – необятно предвидим) е рамката, в която би трябвало да се дефинират изборите, решенията и тактиките на по-малките страни (като нашата).
Защото и ние имаме потребност от запаси. Защото и ние имаме потребност от технологии. Защото и ние имаме потребност да развиваме стопанската система си и да пазиме пространството си на благополучие. Не с цел да упражняваме превъзходство над някого, а с цел да си подсигуряваме бъдеще.
Междувременно обаче неприятната вест е, че би трябвало (за мен: ще трябва) да мислим за това, което до момента нашите американски съдружници ни предоставяха „ гратис “: сигурност, защита и въздържане. И не приказвам единствено за военните аспекти.
По политически избор през последните години ние изградихме и укрепихме огромен брой двустранни връзки с страни, които могат да ни оказват помощ в бъдещия ни път (в Африка, Залива, Азия, Южна Америка, Австралия), с цел да подсигуряваме и засилим икономическата, енергийната и стратегическата си сигурност.
По избор допринесохме с дребен позитивен подтик за Европа, която бе изгубила контакт с траекториите на света, мислейки, че може да го моделира по собствен облик и сходство. Малък, тъй като идеологическите и бюрократични съпротиви, които отхвърлят бърз и прагматичен метод към еволюцията на действителността, са извънредно мощни и надълбоко вкоренени.
Европа обаче е и естествено място, където можем да намерим сътрудници, с цел да изпълним неща, които сами сме прекомерно дребни, с цел да реализираме. Например е ясно, че „ праговата сума “ за наваксване на изгубеното време в основни технологии изисква толкоз огромни обществени и частни вложения, че даже за 27 страни са тежки.
Но би трябвало да бъдат направени – с цел да оцелеем.
Същото важи и за защитата: колкото повече сме, толкоз е по-силна, толкоз по-малко коства.
Намираме се в сърцето на исторически промени. Трябва да ги виждаме, разбираме и да насочваме кораба - както в морето по време на стихия. Защото, както става в морето, никой, даже най-големите, не е кадърен да управлява теченията на времето, в което живеем. Но всеки е заставен да ги посрещне, плавaйки колкото може по-добре.
