Каталуния: никой не отстъпва
Това буди вяра: Карлес Пучдемон желае да договаря. Още повече, че двете страни в разногласието за Каталуния имат незабавна потребност да стартират да беседват между тях. Но няма да стане както си го показва сваленият каталунски министър-председател: след изборната победа на сепаратистите Пучдемон явно счита, че може да слага условия на испанското държавно управление: испанският министър-председател Мариано Рахой трябвало да пристигна при него за диалози, и то без никакви предварителни условия. Това демонстрира, че Пучдемон е изгубил всякаква визия за действителността, което не вещае нищо положително.
Сепаратистите считат, че за тях към този момент не важи испанското право, защото са спечелили районните избори, а преди този момент и " референдума " за самостоятелност. Около два милиона каталунци от години гласоподават за сепаратистките партии и за независимостта на Каталуния. Което ги кара да считат, че желанието им да имат лична страна е демократично легитимирано.
Без явен мандат за разединение
За следващ път в този момент сепаратистите печелят в Каталуния болшинството мандати, само че не и болшинството гласове. Тоест, те нямат еднопосочен мандат за обособяване от Испания. Повечето от останалите 44 милиона испанци отхвърлят отцепването на Каталуния. За това болшинство продължава да важи испанската конституция. Само тя може да бъде основа за договаряния. И държавното управление, и опозицията в Мадрид са единомислещи по този въпрос. А настояването Пучдемон да признае това не е нито " франкистко ", нито " фашистко ", както твърди Барселона, изключително след като Мадрид се базира на член 155 от испанската конституция, смъкна районното правителство и насрочи нови парламентарни избори. Сепаратистите отпразнуваха изборната си победа като проваляне за параграф 155.
Мариано Рахой може да бъде подложен на критика, че години наред не се интересуваше от Каталуния и безусловно в последния миг приложи въпросния параграф 155. Но този параграф не е светиня от времето на Франко, а е заимстван съвсем буквално от немската конституция, от която бяха въодушевени основателите на испанската конституция след края на франкисткия режим. Преди към 40 години голямото болшинство от каталунците също гласоподава за испанската конституция, с която сепаратистите през днешния ден към този момент не се усещат обвързани.
Загубил ли е Пучдемон визия за действителността?
Конституцията като насочна точка за търсенето на решение не е знак за неотстъпчивост от страна на Мадрид, нито пък за неналичието на подготвеност за разговор. Конституцията може да маркира началото на пътя за излизане от рецесията на испанската народна власт. Върховният испански съд в Мадрид даде явен знак за това като пусна под гаранция множеството каталунски политици, които се дистанцираха от едностранното оповестяване на самостоятелност. А председателката на Народното събрание Карме Форкадел и още няколко каталунски политици отидоха още по-далеч, като обявиха декларацията за самостоятелност от октомври за нищо повече от единствено един алегоричен жест без съответни последствия. От Пучдемон още не сме чули подбно нещо, а неговите някогашни сътрудници в ръководството - Каталунската републиканска левица (ERC) и крайнолявата " Кандидатура за национално единение " (CUP) не престават да държат на своята самостоятелна Каталуния, като че ли от октомври насам нищо не се е случило.
От тях не се чува никаква самооценка, макар че те правят оценка неправилно обстановката: лишени са от интернационално самопризнание, а хиляди компании напущат Каталуния. В същото време Мадрид работи по-решително, в сравнение с те чакаха. А независимостта си остава някакъв отдалечен идеал. Трудно е да си представим, че Пучдемон ще се завърне скоро в Барселона - в Испания той е заплашен от арест. Ако все пак обаче той дойде в каталунския парламент, с цел да бъде избран отново, това ще породи нова борба.
Така не може да продължава
Продължаващата рецесия вреди от ден на ден на каталунската и на испанската стопанска система. А фактът, че два милиона каталунци желаят да се отделят от Испания, е неприятен атестат за политиката на Мариано Рахой, който е на власт от 2011 година. Но също и испанският министър председател не е податлив на никаква самооценка, макар че неговата Народна партия (PP) е един от огромните губещи в каталунските избори. Рахой е с отслабени позиции. Дори в редиците на личната му партия се дочува критика срещу неговия спешен мениджмънт. Премиерът обаче извънредно твърдо отхвърля опцията за предварителни избори в Испания.
Дълго време Мариано Рахой като че ли беше не запомнил за Каталуния
Всичко това не са по никакъв начин положителни предвестници за новата година. Както в Мадрид, по този начин и в Барселона липсват политици, които да са подготвени да тръгнат по нов път. А има потребност и от промени. С право Каталуния, само че също по този начин и други региони се оплакват, че Мадрид господства съвсем напълно държавните финанси. Превръщането на Сената, който така и така няма мощно въздействие, в същинско посланичество на районите, би била необходимата първа стъпка по пътя на промените. Време е да бъде осъвременена и испанската конституция. Тя беше основана през 1978 години по време не тежкия преход от тирания към народна власт и свърши добра работа. Но Мариано Рахой и неговата Народна партия не са последователи на конституционната промяна и скоро не можем да чакаме тази промяна да се случи, въпреки крал Фелипе също да се застъпва за нея. В коледното си приветствие монархът прикани да се работи за една съвременна Испания, която да е в непрекъснато придвижване, да се развива и приспособява към новото време.
Крайно време е за това!
Наистина.
Ханс-Кристиан Рьослер, ФАЦ
" Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
www.faz.net
Всички права непокътнати!
Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
Сепаратистите считат, че за тях към този момент не важи испанското право, защото са спечелили районните избори, а преди този момент и " референдума " за самостоятелност. Около два милиона каталунци от години гласоподават за сепаратистките партии и за независимостта на Каталуния. Което ги кара да считат, че желанието им да имат лична страна е демократично легитимирано.
Без явен мандат за разединение
За следващ път в този момент сепаратистите печелят в Каталуния болшинството мандати, само че не и болшинството гласове. Тоест, те нямат еднопосочен мандат за обособяване от Испания. Повечето от останалите 44 милиона испанци отхвърлят отцепването на Каталуния. За това болшинство продължава да важи испанската конституция. Само тя може да бъде основа за договаряния. И държавното управление, и опозицията в Мадрид са единомислещи по този въпрос. А настояването Пучдемон да признае това не е нито " франкистко ", нито " фашистко ", както твърди Барселона, изключително след като Мадрид се базира на член 155 от испанската конституция, смъкна районното правителство и насрочи нови парламентарни избори. Сепаратистите отпразнуваха изборната си победа като проваляне за параграф 155.
Мариано Рахой може да бъде подложен на критика, че години наред не се интересуваше от Каталуния и безусловно в последния миг приложи въпросния параграф 155. Но този параграф не е светиня от времето на Франко, а е заимстван съвсем буквално от немската конституция, от която бяха въодушевени основателите на испанската конституция след края на франкисткия режим. Преди към 40 години голямото болшинство от каталунците също гласоподава за испанската конституция, с която сепаратистите през днешния ден към този момент не се усещат обвързани.
Загубил ли е Пучдемон визия за действителността?
Конституцията като насочна точка за търсенето на решение не е знак за неотстъпчивост от страна на Мадрид, нито пък за неналичието на подготвеност за разговор. Конституцията може да маркира началото на пътя за излизане от рецесията на испанската народна власт. Върховният испански съд в Мадрид даде явен знак за това като пусна под гаранция множеството каталунски политици, които се дистанцираха от едностранното оповестяване на самостоятелност. А председателката на Народното събрание Карме Форкадел и още няколко каталунски политици отидоха още по-далеч, като обявиха декларацията за самостоятелност от октомври за нищо повече от единствено един алегоричен жест без съответни последствия. От Пучдемон още не сме чули подбно нещо, а неговите някогашни сътрудници в ръководството - Каталунската републиканска левица (ERC) и крайнолявата " Кандидатура за национално единение " (CUP) не престават да държат на своята самостоятелна Каталуния, като че ли от октомври насам нищо не се е случило.
От тях не се чува никаква самооценка, макар че те правят оценка неправилно обстановката: лишени са от интернационално самопризнание, а хиляди компании напущат Каталуния. В същото време Мадрид работи по-решително, в сравнение с те чакаха. А независимостта си остава някакъв отдалечен идеал. Трудно е да си представим, че Пучдемон ще се завърне скоро в Барселона - в Испания той е заплашен от арест. Ако все пак обаче той дойде в каталунския парламент, с цел да бъде избран отново, това ще породи нова борба.
Така не може да продължава
Продължаващата рецесия вреди от ден на ден на каталунската и на испанската стопанска система. А фактът, че два милиона каталунци желаят да се отделят от Испания, е неприятен атестат за политиката на Мариано Рахой, който е на власт от 2011 година. Но също и испанският министър председател не е податлив на никаква самооценка, макар че неговата Народна партия (PP) е един от огромните губещи в каталунските избори. Рахой е с отслабени позиции. Дори в редиците на личната му партия се дочува критика срещу неговия спешен мениджмънт. Премиерът обаче извънредно твърдо отхвърля опцията за предварителни избори в Испания.
Дълго време Мариано Рахой като че ли беше не запомнил за Каталуния
Всичко това не са по никакъв начин положителни предвестници за новата година. Както в Мадрид, по този начин и в Барселона липсват политици, които да са подготвени да тръгнат по нов път. А има потребност и от промени. С право Каталуния, само че също по този начин и други региони се оплакват, че Мадрид господства съвсем напълно държавните финанси. Превръщането на Сената, който така и така няма мощно въздействие, в същинско посланичество на районите, би била необходимата първа стъпка по пътя на промените. Време е да бъде осъвременена и испанската конституция. Тя беше основана през 1978 години по време не тежкия преход от тирания към народна власт и свърши добра работа. Но Мариано Рахой и неговата Народна партия не са последователи на конституционната промяна и скоро не можем да чакаме тази промяна да се случи, въпреки крал Фелипе също да се застъпва за нея. В коледното си приветствие монархът прикани да се работи за една съвременна Испания, която да е в непрекъснато придвижване, да се развива и приспособява към новото време.
Крайно време е за това!
Наистина.
Ханс-Кристиан Рьослер, ФАЦ
" Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
www.faz.net
Всички права непокътнати!
Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ