Патриотите ще клатят, но няма да обърнат лодката
Свадата Сидеров-Симеонов ще бъде дреболия пред разправиите за евроизборите сред " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ
Скандалът сред Волен Сидеров и Валери Симеонов за следващ път сложи въпроса до каква степен устойчива е обединението Обединени патриоти и докога ще издържи. Всъщност това е въпрос още от влизането й във властта, който от време на време възбужда интереса на обществото.
Аз считам, че няма мотив да мислим, че обединението ще се скапе, в случай че си напомним за какво се сътвори. Според социолозите при изключителни избори „ Обединени патриоти " още веднъж имат късмет да влязат в Народното събрание. Подкрепата им към тях обаче е същата, каквато са имали и преди.
С други думи с държанието си като участници във властта Патриотите не получават кой знае какъв брой повече доверие, нито пък има някакъв тежък срив в техния електорат.
Затова Обединените патриоти нямат претекст да си разрушат сами обединението. Защото при изключителни избори те ще вземат горе долу същите проценти, само че
към този момент няма да имат шанса да са във властта
тъй като сътрудник, който взривява коалиция и води до предварителни избори, надали би бил желан.
Страхът да изпаднат зад борда на държавното ръководство е задоволително стабилен мотив Обединени патриоти сами да не си преобърнат лодката, тъй като те имат задоволително доста изгоди от присъединяване си във властта. В същото време обаче очевидно има доста тежки напрежения сред сътрудниците, изключително от НФСБ от една страна, и " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация, от друга.
Как може да се преодолеят тези несъгласия?
Аз мисля, че това ще стане с отминаването на изборната 2019 година.
Първо предстоят избори за Европейски парламент.
Знаем каква е обстановката в много от европейските страни, в които радикални крайни партии, от вида на нашите Обединени патриоти, имат доста съществени позиции и упоритостта им е
е да създадат доста съществено посланичество в европарламента. Така тези сродни обединения ще могат да слагат по различен метод и въпросите за бъдещето на Европа. В тази конкуренция за
повече евродепутати вземат участие и нашите Обединени патриоти. Според мен огромна част от напреженията сред " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ произтичат точно от идните евроизбори -
кой какви позиции ще има, ще има ли обща листа
или ще би трябвало поединично да се борят за мандати. Аз мисля, че позицията на европейските им сътрудници е по-скоро те да се явят обединени, с цел да получат допустимо повече места. Но пък една обединена листа значи състезание вътре сред тези партии -кой на какви места ще бъде в тази листа. Така че персоналните упоритости, които сега следим на политици от другите обединения вътре в Обединените патриоти, са подбудени от това съревнование и тази борба за бъдещите евроизбори и резултатите от тях.
От друга страна Патриотите са към този момент втора година в огромната ръководеща коалиция с ГЕРБ. Азбучна истина е, че нормално втората година всяка власт стартира да набира негативи.
Затова всичко, което се случва в България, кара и партиите в ръководещата коалиция да се съревновават за любовта и доверието на жителите. Виждаме по какъв начин събитията, които пораждат напрежение, са свързани тъкмо с конкуренцията кой ще излезе в публичното мнение бранител и изпълнител на тези предизборни обещания, които е давал и отстоявал.
Този тип блъскане сред трите партии от Обединени патриоти ще стават все по-остри, само че все пак надали ще забележим разпад на обединението.
В момента от тримата водачи патриоти
най-видимо нервозен е Волен Сидеров
Засега нямам визия. за какво. Понякога в политиката нещата се крият напълно другаде по отношение на обществените изяви.
Може би нервността на Сидеров да е обвързвана със слуховете, че той желае да оглави евролистата на Обединените патриоти. Може там да е закопано кучето. А може би тъй като, въпреки всичко, той единствен от водачите и лицата на Обединените патриоти не е във властта. Сидеров остана в Народното събрание, а там ръководещото болшинство не съумява задоволително добре да работи.
Там доста постоянно се оказва, че се въртиш в един обаян кръг и нищо да не успяваш да свършиш.
А може и да става въпрос за различен трети фактор, който скапва настроението на Волен.
Разправията му с Валери Симеонов няма да е първият случай, в който водачът на " Атака " кара обществото много съществено да го разисква и даже осъжда. В същото време Сидеров и партията му от 2005 година са непроменяемо показани в Народното събрание. Така че аз не бих могла са се наема да предвиждам, че това поведение по някакъв метод тежко ще повреди електоралното състояние на " Атака ".
Доказано е с годините, че с сходен и даже още по-големи кавги, които е
предизвиквал и предизвикал, Сидеров не е понасял електорални вреди. Друг е въпросът дали това е резултат от българския дух, който може да понесе прекалено много от политиците, или е част от държанието, което се приема в това число за обикновено понякога от множеството ни сънародници.
Когато в едно общество експанзията и насилието в всекидневието е норма, доста мъчно можем да чакаме такова държание на политик да породи кой знае какви съществени негативи за него.
Ако се върнем към факторите, които крепят Обединени патриоти като коалиция, би трябвало да прибавим и отношението на техния огромен сътрудник във властта. ГЕРБ също нямат особена нужда от предварителни избори по същата прагматична логичност за упования резултат.
Вероятно партията на Борисов ще е победител в ексклузивен избор, само че отново ще се изправи пред нуждата да откри сътрудник в ръководството. А вероятните партии, които имат късмет да прескочат бариерата от 4% също са ясни. Вярно е, че има прогнози, които тестват нови политически субекти, като Слави Трифонов, да вземем за пример. Но до момента в който сходни хипотетични нови играчи не се явят на избори,
много мъчно може да се каже каква поддръжка ще получат. Преди избор нормално над 70% настояват, че ще гласоподават, само че до урните отиват към 59%.
Но даже да има нови субекти в бъдещия парламент, за ГЕРБ това не значи някакви сътрудници, с които те да се усещат удобно.
При всички положения нещата в българския политически живот са стигнали до такава степен, че нито една политическа мощ някак си не показва задоволително положителни качества и умения да работи с другите. В същото време българските жители изрично дават желание на съдружно ръководство.
ГЕРБ към този момент имат горчивия опит от обединения с десните обединения в предходните си ръководства.
И видяха, че разтурянето на едно такова ръководство не води до нищо кой знае какъв брой по-добро за тях.
Обикновено е за предпочитане е да не се спъваш два-три пъти в един и същи камък.
Затова хубавичко логичност демонстрира, че не би трябвало да чакаме раздробяване нито на Обединени патриоти, нито на огромната ръководеща коалиция. Но както сподели един прочут във връзка на последния конгрес на Българска социалистическа партия, от време на време здравите сили вземат връх над здравия разсъдък, тъй че не е ясно какво ще се случи със здравите сили и здравия разсъдък в ръководството.
standartnews.com
Скандалът сред Волен Сидеров и Валери Симеонов за следващ път сложи въпроса до каква степен устойчива е обединението Обединени патриоти и докога ще издържи. Всъщност това е въпрос още от влизането й във властта, който от време на време възбужда интереса на обществото.
Аз считам, че няма мотив да мислим, че обединението ще се скапе, в случай че си напомним за какво се сътвори. Според социолозите при изключителни избори „ Обединени патриоти " още веднъж имат късмет да влязат в Народното събрание. Подкрепата им към тях обаче е същата, каквато са имали и преди.
С други думи с държанието си като участници във властта Патриотите не получават кой знае какъв брой повече доверие, нито пък има някакъв тежък срив в техния електорат.
Затова Обединените патриоти нямат претекст да си разрушат сами обединението. Защото при изключителни избори те ще вземат горе долу същите проценти, само че
към този момент няма да имат шанса да са във властта
тъй като сътрудник, който взривява коалиция и води до предварителни избори, надали би бил желан.
Страхът да изпаднат зад борда на държавното ръководство е задоволително стабилен мотив Обединени патриоти сами да не си преобърнат лодката, тъй като те имат задоволително доста изгоди от присъединяване си във властта. В същото време обаче очевидно има доста тежки напрежения сред сътрудниците, изключително от НФСБ от една страна, и " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация, от друга.
Как може да се преодолеят тези несъгласия?
Аз мисля, че това ще стане с отминаването на изборната 2019 година.
Първо предстоят избори за Европейски парламент.
Знаем каква е обстановката в много от европейските страни, в които радикални крайни партии, от вида на нашите Обединени патриоти, имат доста съществени позиции и упоритостта им е
е да създадат доста съществено посланичество в европарламента. Така тези сродни обединения ще могат да слагат по различен метод и въпросите за бъдещето на Европа. В тази конкуренция за
повече евродепутати вземат участие и нашите Обединени патриоти. Според мен огромна част от напреженията сред " Атака ", Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ произтичат точно от идните евроизбори -
кой какви позиции ще има, ще има ли обща листа
или ще би трябвало поединично да се борят за мандати. Аз мисля, че позицията на европейските им сътрудници е по-скоро те да се явят обединени, с цел да получат допустимо повече места. Но пък една обединена листа значи състезание вътре сред тези партии -кой на какви места ще бъде в тази листа. Така че персоналните упоритости, които сега следим на политици от другите обединения вътре в Обединените патриоти, са подбудени от това съревнование и тази борба за бъдещите евроизбори и резултатите от тях.
От друга страна Патриотите са към този момент втора година в огромната ръководеща коалиция с ГЕРБ. Азбучна истина е, че нормално втората година всяка власт стартира да набира негативи.
Затова всичко, което се случва в България, кара и партиите в ръководещата коалиция да се съревновават за любовта и доверието на жителите. Виждаме по какъв начин събитията, които пораждат напрежение, са свързани тъкмо с конкуренцията кой ще излезе в публичното мнение бранител и изпълнител на тези предизборни обещания, които е давал и отстоявал.
Този тип блъскане сред трите партии от Обединени патриоти ще стават все по-остри, само че все пак надали ще забележим разпад на обединението.
В момента от тримата водачи патриоти
най-видимо нервозен е Волен Сидеров
Засега нямам визия. за какво. Понякога в политиката нещата се крият напълно другаде по отношение на обществените изяви.
Може би нервността на Сидеров да е обвързвана със слуховете, че той желае да оглави евролистата на Обединените патриоти. Може там да е закопано кучето. А може би тъй като, въпреки всичко, той единствен от водачите и лицата на Обединените патриоти не е във властта. Сидеров остана в Народното събрание, а там ръководещото болшинство не съумява задоволително добре да работи.
Там доста постоянно се оказва, че се въртиш в един обаян кръг и нищо да не успяваш да свършиш.
А може и да става въпрос за различен трети фактор, който скапва настроението на Волен.
Разправията му с Валери Симеонов няма да е първият случай, в който водачът на " Атака " кара обществото много съществено да го разисква и даже осъжда. В същото време Сидеров и партията му от 2005 година са непроменяемо показани в Народното събрание. Така че аз не бих могла са се наема да предвиждам, че това поведение по някакъв метод тежко ще повреди електоралното състояние на " Атака ".
Доказано е с годините, че с сходен и даже още по-големи кавги, които е
предизвиквал и предизвикал, Сидеров не е понасял електорални вреди. Друг е въпросът дали това е резултат от българския дух, който може да понесе прекалено много от политиците, или е част от държанието, което се приема в това число за обикновено понякога от множеството ни сънародници.
Когато в едно общество експанзията и насилието в всекидневието е норма, доста мъчно можем да чакаме такова държание на политик да породи кой знае какви съществени негативи за него.
Ако се върнем към факторите, които крепят Обединени патриоти като коалиция, би трябвало да прибавим и отношението на техния огромен сътрудник във властта. ГЕРБ също нямат особена нужда от предварителни избори по същата прагматична логичност за упования резултат.
Вероятно партията на Борисов ще е победител в ексклузивен избор, само че отново ще се изправи пред нуждата да откри сътрудник в ръководството. А вероятните партии, които имат късмет да прескочат бариерата от 4% също са ясни. Вярно е, че има прогнози, които тестват нови политически субекти, като Слави Трифонов, да вземем за пример. Но до момента в който сходни хипотетични нови играчи не се явят на избори,
много мъчно може да се каже каква поддръжка ще получат. Преди избор нормално над 70% настояват, че ще гласоподават, само че до урните отиват към 59%.
Но даже да има нови субекти в бъдещия парламент, за ГЕРБ това не значи някакви сътрудници, с които те да се усещат удобно.
При всички положения нещата в българския политически живот са стигнали до такава степен, че нито една политическа мощ някак си не показва задоволително положителни качества и умения да работи с другите. В същото време българските жители изрично дават желание на съдружно ръководство.
ГЕРБ към този момент имат горчивия опит от обединения с десните обединения в предходните си ръководства.
И видяха, че разтурянето на едно такова ръководство не води до нищо кой знае какъв брой по-добро за тях.
Обикновено е за предпочитане е да не се спъваш два-три пъти в един и същи камък.
Затова хубавичко логичност демонстрира, че не би трябвало да чакаме раздробяване нито на Обединени патриоти, нито на огромната ръководеща коалиция. Но както сподели един прочут във връзка на последния конгрес на Българска социалистическа партия, от време на време здравите сили вземат връх над здравия разсъдък, тъй че не е ясно какво ще се случи със здравите сили и здравия разсъдък в ръководството.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ