Село Згориград се намира във Врачанския район, на 3-4 км

 Село Згориград се намира във Врачанския регион, на 3-4 км югозападно от Враца, след прохода „ Вратцата “ и е ситуирано измежду затворена долина по двата бряга на Лева река. Високо над селото се извисяват скалните венци и върховете на Вратцата, Бабките, Тошина могила, Букувешки камък, Меднишки връх, Искри връх, Камена страга, Равнио камък, построени от бели кредни варовици, които основават неповторима панорама. Селото е дало името и на една огромна тектонска дипла от рамките на Западна Стара планина – Згориградската антиклинала.

 Засега няма сведения по кое време тъкмо е учредено село Згориград. Името му съвсем липсва в преведените османски регистри. Изглежда, че жителите му са били зачислявани от турската администрация дружно с жителите на Враца. Според едно локално поверие село Згориград е било част от старинния Вратица. Това ще да е и най-правдоподобно, защото името му значи „ градът зад планината “. Колкото и да ни се вижда чудно, старите родове на Враца водят потеклото си от Згориград.

 Основен занаят на локалното население още от дълбока античност е било рударството. В една остаряла купчина медна шлака бе открита медна секира копач, която не е била използвана за работа. Тази секира копач датира от втората половина на медно-каменната ера, което ще рече четвъртото хилядолетие прочие Хр. В региона на селото са открити и бронзови брадви, датиращи от края на бронзовата ера, и каменни калъпи за тяхното отливане. В остарели галерии на мина „ Плакалница “ са открити остарели рударски принадлежности от желязо и медни византийски монети с последна емисия от името на император Исак II Ангел, 1185-1195 година

 Всички тези находки демонстрират, че в покрайнините на Згориград е имало и леярни. Не бива да бъде чудно, че в случай че се направи химичен разбор на откритите в Северозападна България оръдия от мед и бронз, ще се види, че произходът на доста от тях ще сочи медните залежи към с. Згориград. Според проф. Димитър Йоцов, който се базира на историци от XIX век като професорите Лежан и Рофщро, та дори и на Феликс Каниц, „ цялата згориградска долина с нейните прекомерно забавни топографски условия е била римски укрепен пункт със задачата да охранява прохода към София “.

 Друга историческа доктрина твърди, че римляните били привлечени от богатите медни руди в покрайнините на Згориград и възобновили употребата на старите тракийски рудници в региона на Плакалница и Медна планина.

 Постепенно в поречието на р. Лева към прохода Вратцата зародило огромно рударско населено място, чиито остатъци и до момента могат да се открият от местността Вратцата до южните елементи на землището на Згориград. От древността през Згориград са минавали някои от най-важните пътни артерии на траките и Римската империя. Първият, Враца – Згориград през Врачанския балкан, спускал се към с. Зверино, където през остарелия брод пресичал река Искър и при с. Елешница се вливал в пътя Етрополе – София. Вторият, по-западен и по-използван е Враца – Згориград – с. Елисейна, откъдето продължавал към Софийското поле. Третият път вървял западно от Искърския пролом: Враца - Згориград – Осиково и слизал при устието на река Пробойница. На левия бряг на река Лева след Вратцата личат основите на черква, обградена от двоен дувар. И до момента в скалите се виждат вдлъбнатини от тогавашна чешма, хващала водите на избухлив извор. Църквата е датирана от X – XI век.

 През време на османската власт в Османските регистри за Згориград се загатва като място, където са живели известни доганджийски семейства – хора, които са отглеждали, дресирали и доставяли ловни соколи на султанския двор. За селото се загатва в лист от ръкописен деятел от XVI век: „ Да се знае коги повезах аз грени Йован, коги повезах сий Апостол от село Згориград у Враца у горната махала, та беше поп Стоян, та заплати Петоко Атанас/ов/ това лето брату. “

 В началото на XVII век популацията на Згориград се разделя на две половини. Притежателите на земеделска земя мигрират в покраищата на Врачанското поле, където имат опцията да работят както своя земя, по този начин и земя на богати български и турски земевладелци. Другата половина от згориграждани в голямата си част са скотовъдци, чиито животни пашуват напролет и лятото в тъй наречените „ совати “ по билото на Врачанската планина.

 Част от згориграждани са употребявали водата на р. Лева за построяването на воденици („ караджейки “). По цялото поречие на реката е имало над 30 воденици. В края на XVIII век на сегашната територия на селото стартират да се настаняват преселници от Оплетня, Очин дол и селата по поречието на река Лескова и Лакатнишка.

 През 1902 година гръцкият бизнесмен Мавро Кордато, съветски гражданин, гражданин на Цариград, с 12 души миньори – черногорци и италианци, стартира работа в изплатения от него регион на рудник „ Плакалница “, с което след дълъг интервал от време се възобновява рудодобивът. Това уверено трансформира поминъка и метода на живот на жителите на Згориград. От земеделско-скотовъдно населено място то се трансформира в миньорско работническо село и тази смяна директно се отразява в бита на днешните му поданици.

 На 1 май 1966 година преди обяд, дигата на хвостохранилището на мина “Плакалница ” във Врачанския балкан се къса и село Згориград и крайните квартали на Враца (гъсто популации квартал “Кемера ”) са залети от 450 000 кубически метри лава-подобна примес – “кал, кал и вода ”, съдържаща отровни химически детайли (тежки метали, цианиди), в това число камъни и дървета, които повлича по пътя си. Калта изминава 7 километра и доближава до площада в центъра на Враца, където малко по-рано е завършила манифестацията за Деня на труда. Местните назовават нещастието: наводняване, случай, злополука, потоп, покруса, злополучие, буря. Наподобява на цунами, само че се разстила като лава. В първите часове и дни след бедствието, измежду оживелите хора в Згориград е царяла суматоха и паника за изчезналите им родственици и близки.

 Официално, тогавашната комунистическа власт, оповестява единствено за 100-ина починали, само че по-късно излиза наяве, че жертвите на случая са над 500 (има сведения за 118 обезобразени до неразбираемост трупове, от които 4 на деца), ранените 2000, разрушени са над 150 къщи, 300 фамилии остават без дом, а покривите на 1000 къщи са отнесени от стихията. Данните са неофициални, от разнообразни източници.

 На територията на Природен парк „ Врачански Балкан “ са открити към 1050 типа висши растения, от които над 80 типа са с висока консервационна стойност. Те са разпределени в 37 обединения и 124 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови, и 36 тревисти.

 С многообразието на релефа и растителността е обвързвано и съществуването на богата фауна. До този миг са открити 214 типа гръбначни животни, като максимален интерес от научна и консервационна позиция са групите на пещерната фауна (безгръбначни, прилепи) и дневните грабливи птици.

 Резерват „ Врачански карст “ обгръща повърхност от 1453,1 ха по северните, най-вече скалисти скатове на Врачанската планина, в региона на Базовски и Стрешерски дялове. Резерватът е подложен под режим на строга отбрана, за да бъде непокътнат от въздействието на индивида част от карета на Западна Стара планина. Тук се срещат редките и застрашени: египетски лешояд, сокол-скитник, орел-змияр, безопашат мишелов, осем типа от представителите на прилепите и други На територията на резервата са открити и забележителен брой растителни типове с категория заплашен и необичаен.

 Други естествени забележителности и застрашени територии са: „ Вратцата “ (най-високите отвесни варовикови скали на Балканския полуостров, а за тази надморска височина и в Европа); „ Леденика “ (първата благоустроена пещера в България с първия разказан пещерен жител - Pheggomisetes bureshi); „ Ритлите “; „ Скакля “ (най-високият водопад в България – 141 м); „ Лакатнишки скали “ (с най-богатата и най-добре проучена пещерна фауна в България) и други Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и близките долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока античност. На територията на Природен парк „ Врачански Балкан “ са останали доста монументи на културата, очевидци на исторически събития и обстоятелства от живота на локалните поданици от минали времена. Обектите са най-разнообразни - исторически, архитектурни, археологически, художествени и етнографски със международно, национално и локално значение - църкви, манастири, музеи и исторически монументи.