Разбира се, след отменената среща на върха с Корея е

 Разбира се, след анулираната среща на върха с Корея е елементарно да се излее една кофа с мръсотия над Доналд Тръмп. Би било доста по-хубаво да го поздравим: за сполучлива среща на върха, за великия кротичък контракт сред Съединени американски щати и Северна Корея, за розовото бъдеще за цялата Азия. Разбира се, той можеше да завоюва Нобелова премия за мир.
Понастоящем той към момента може да доближи до Нобеловата премия. Но в този момент всичко стана доста по-сложно. Провалът на срещата демонстрира главния проблем на президента на Съединени американски щати, като под лупа: Тръмп чака елементарни решения, само че в дипломацията простите решения нормално са малко евентуални. Особено когато става въпрос за Северна Корея, написа в собствен коментар за Der Spiegel Роланд Нелес. 

Всеки, който в миналото е вярвал, че този предприемач в Белия дом посредством своята неконвенционална природа може да стигне до бързи, превъзходни резултати, най-вероятно в този момент ще се сблъска с действителността. Наблюдаваме невиждана политическа драма: първо се блъфира и заплашва, след това се ласкае, по-късно още веднъж се заплашва, след това още веднъж се ласкае. Резултатът е изцяло непредвидим, както и двамата основни герои – Тръмп и Ким.

Случаят към момента може да приключи по един или различен метод. Но едно е несъмнено, Тръмп залага всичко с оптималната отдаденост. Неговата известност като популярен медиатор е заложена на карта, както и неговата външна политика като цяло, неговият необятен, нападателен жанр, самотата му. Тръмп освен даде обещание да реши казуса със Северна Корея с „ Изкуството на договорката ". Той също по този начин изрече подготвеност да успокои спора в Близкия изток и да контракти с Иран нова нуклеарна договорка.

Споразумението със Северна Корея трябваше да стане шедьовърът на Тръмп. Той искаше да затапи всички зложелатели и критици, както в страната, по този начин и измежду съдружниците. В присъщия си жанр той разгласи съвсем всички свои прародители, в това число техните външни министри и висши чиновници, за неспособни. Сега той би трябвало да реши казуса, в случай че не желае да се неодобрява изцяло. Но до момента реализира... нищо. Само доста ала-бала.

Тръмп се нуждае от договорката минимум толкоз незабавно, колкото и Ким Чен Кн, който желае да изведе страната си от интернационалната изолираност. Това изяснява за какво Тръмп оставя открита опцията за подписване на съглашение. Както написа в писмото си до Ким, по този начин и в изказванията си, Тръмп признава, че към момента е подготвен да договаря.

В последна сметка може би Тръмп ще направи някакъв компромис и ще го продаде като голям триумф. В противоположен случай няма да реализира бързо решение. Малко евентуално е Ким да отговори в оптималната степен на условията на Тръмп и да се откаже от всички оръжия, преди глобите да бъдат облекчени. Макар че би било желателно, несъмнено.

С лека ръка Тръмп провали постигнатите от своя предходник Барак Обама покупко-продажби – с Иран, за климата, за търговията. Не на последно място – тъй като и в тях има взаимни отстъпки. „ Абсолютен отпадък “, счита Тръмп. Но той не реализира даже едно значимо и стабилно съглашение. И в този момент е извънредно време да направи това, и то без да стартира война. Така се прави държавническо изкуство. Ала-бала не стига.  
По публикацията работи: Бойчо Попов