При инагурацията си президентът Тръмп заяви, че ще пресуши вашингтонското

 
При инагурацията си президентът Тръмп съобщи, че ще пресуши вашингтонското политическо тресавище, само че сушилнята му не проработва към този момент две години. След изборите предишния вторник стана ясно, че няма да проработи, само че няма възможност и от импийчмънт. Ала това си е американска работа, ние да си гледаме нашето родно политическо тресавище. Него никой не се и кани да го пресушава, то си клокочи с непрестанен интензитет – вляво, вдясно, а последните дни централно някак... Разбира се, условно казано, тъй като нито лявото е ляво, нито дясното е дясно, нито патриотите са патриоти или центристи, нито Движение за права и свободи е Движение за права и свободи. Специфичното е, че зловонните изпускания на блатните газове минават с етикет „ скандал ”, който отшумява за два-три дни, в очакване на нов. Понякога се намират и отговорни, които опират пешкира...

А когато Скандалът се разсмърди задоволително и народецът се разбуни, Повелителят на Политическото тресавище успокоява ненужните безредици – прогонва някой и различен службаш, бил той и министър. Така стана и при смъртните случаи на пътя край Своге – „ абсурдът ” си отмина, както и въпросите кой, кои и от каква примес са забъркали „ асфалта ”? Повелителят обаче се разклати под тежестта на скандал, който има 10-годишна отминалост – майките на деца с увреждания не се задоволиха с голи обещания и продължиха митинга против вицепремиера Симеонов. Издуманото по адрес на майките и децата е политическо самоубийство във всяка цивилизована страна, само че вместо да се отдръпна, с нелепите си изказвания той единствено се доомаскари и няколко седмици подложи на ненужни спазми цялото блатно войнство. По някакви нашенски „ правила ” Бат`Бойко не се реши да уволни Симеонов и по този начин да завоюва (малко или много) унили аплодисметни. В последна сметка Симеонов бе заставен да подаде оставка в 12-ия час – на улиците излизат от ден на ден хора, които желаят оставка на държавното управление. Връщането на Симеонов в Народното събрание е очевидна договорка за опазване на това ръководство, още повече, че в различен скандал с каска и револвер в ръка се бори да оцелее, опазвайки мястото си в блатото и другият вицепремиер  Каракачанов. Той пък бързо изхвърли оттова своя човек, упрекнат в спекулация с паспортите на българи от чужбина... От друга страна, нерешителността, изчакването от страна на премиера Валери Симеонов да „ узрее ” за тази оставка, си е нещо като Живковска мъдрост... Не е елементарно да си нагазил до колене в политическата кал и да се разделиш със сподвижници, които с цел да се докопат до властовия кокал, са те наричали мутра и какво ли не. Опасно е, несъмнено, в какво ли щяха да обвинят Борисов тези патриотични лакомници, в случай че ги прогони. Затова печеливша е тактиката на изчакване, в този момент Валери Симеонов хем подаде оставка, хем разгласи ръководството на Бойко Борисов за едно от най-успешните, в този момент няма по какъв начин да приказва друго в Народното събрание. Така може да се изкара мандата, след това по този начин наречените патриоти я влязат, я не влязат в Народното събрание, ще се намерят нови съдружници.

Нови или остарели мераклии постоянно се намират, политическото тресавище си клокочи и се възпроизвежда към този момент три десетилетия. Затова на Повелителя не му пука от крякането вляво и вдясно, че има връщане към еднолична власт, тоталитаризъм и впрочем. Защото от дълго време е наясно с нечистоплътността, непочтеността и демагогията на амбициозната незначителност (възприела се за елит), която трансформира политиката в рентабилен бизнес. Той единствено го усъвършенства. Но да се върнем към спецификата на софийското тресавище. В него, нагледно казано, дясното от дълго време е парализирано – по този начин наричащата се достоверна десница съобщи щафетата за това „ пространство ” на ГЕРБ и тази забележима и от Космоса лидерска партия зае мястото в ЕНП (Европейска национална партия). Бате им Бойко си избира някой звучен и говорлив достоверен (ох) десен да приказва против... отнийде неизлюпващи се комунисти. Не се тормози да му служи извънредно грубоватият Антон Тодоров (Шайката) или други лицемерни негови критици като Тома Диков, знае по какъв начин се употребяват кариеристи-противници, с тях по-лесно се „ работи ”.

Някои достоверни разрушени авари в този момент обаче истеричничат – препоръчаний от тях в Брюксел Борисов възглавявал най-лошото комунистическо ръководство, различен път приказват пък за връщащ се фашизъм и впрочем. Тези идеолози и мислители сякаш не могат да мръднат от равнището на късите курсове на Комунистическа партия на Съветския съюз и Българска комунистическа партия, на катедрите по теоретичен комунизъм и Академия за обществени науки и стопанско управлени. Вляво обичаният ми гуру Валентин Вацев не е по-малко ексцентричен от десните – един път се изхвърли, че България се нуждае от буржоазно-демократична гражданска война, преди ден-два откри, че 10 ноември бил прелом, който ни докара третата национална злополука, без да показа, че като съмишленик на Жан Виденов е измежду виновниците. Впрочем превратаджийската върхушка бе тайфа блюдолизци-опортюнисти, преследваща личното си оцеляване в това време разделно, и бързо се преорентира към нови господари. Затова пълзенето, умилкването, възлюбването и двуличието продължиха да са моторите в изкачването до лидерски позиции в Българска социалистическа партия. В тази партия като политика няма нищо социалистическо, не е инцидентно, че яхнали яката й електорална гърбина, по този начин наричани знакови нейни имена се отхвърлиха от нея и си основаха партии... Сашо Апашо с „ Евролевицата ”, Татяна Дончева с Движение 21, а дъното проби президентът Първанов с АБВ. И напълно естествено Корнелия Нинова оглави столетницата, лавирайки сред водачи като номенклатура, само че хора без хрумвания, воля и харизма. Нинова бързо се утвърди, само че толкоз бързо стартира и да бърка. Така настрои против себе си както подценени и отдалечени от властови позиции, по този начин и идеалисти, които чакаха връщане към изконни за левицата полезности. Вместо консолидация, вляво на политическото тресавище предстоят зловонни бълбукания.

...Както споделя Иван Костов, в България „ всички сме братовчеди ”. Май и освен това – всички са в бизнеса. Братовчедите се знаят кой кой е, крякат си в парламент, държавно управление, медии, сменят си местата за месеци, годинка, четири. Народът, колкото и отпаднал да е, от време на време изненадва душманите си – както тази есен с митинги в цялата страна. Дали ще утихнат след триумфа на майките, както споделя поетът – през днешния ден никой не знай. Това, което се разбра, е, че опозицията не провежда митингите, а ги... поддържа. Ти да видиш какви смелчаци! И не е инцидентно – нашите блатни леви и десни тигри и тигрици на думи са първи борци против мафията или по този начин наричаната паралелна страна, само че и не помислят да се съюзят, с цел да я преборят. Тези благи родни борчета се надяват на следващите избори с цел да влязат и да схванат какво е власт и какво – паралелна страна. Типичен образец бяха „ реформаторите ”, през днешния ден – „ патриотите ”, на следващия ден може да ги заместят нови лъвчета. Нищо чудно да се появи някой напълно незнаен герой против мафията и да обогати и освежи фауната на софийското политическо тресавище. Повелителят ще му откри уместно място, както се споделя в националната мъдрост, „ всяка жаба да си знае гьола ”...

Захари НИКОЛОВ

Виж всички публикации от Захари НИКОЛОВ-->