Президентът ни най-после осъзна, че цялата власт у нас, четирите

 

Президентът ни най-сетне осъзна, че цялата власт у нас, четирите управляващи, в това число медиите, са в тежка клинична картина - параноялна шизофрения, политическата система - също, там напряко са луди за връзване, някои пълнят яйца с алена блажна багра за стобори и замерят Европейски Съюз, други влизат и излизат в Парламента, трети се бият и псуват, прокурор написа разпореждане до Конституционен съд с 80 правописни неточности, абе луда работа.

Виж: https://www.facebook.com/share/p/1BRZNfUPR3/?mibextid=wwXIfr

По-долу изяснявам постепенно какво е шизофренията.

Особено рисково е когато шизофренията влезе в политическата сфера (само сред нас да си остане, тя не е излизала оттам), когато заемащ най-висока политическа позиция болен даде на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си и хистероидни прекарвания своята практическа активност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психологични премеждия са свързани, " параноялна шизофрения " е много нормална диагноза) мислене. 

Създава се обстановка, при която, както знаем от историята (Ленин, Хитлер, Чаушеску, Кадафи и др.) пораждат публични бедствия, мор, апетит, войни, гнет, принуждение.

За страдание нашата политическа класа, изключително при нашенските големци по върховете, надалеч не е ваксинирана против политическа полуда, която ни въвлече и ще продължи да ни въвлича в серпантина от неописуеми публични премеждия, в това число и неуместна война с близки нам страни и нации. 

Шизофренията е царицата на психологичните премеждия. 

Заедно с параноята тя образува главната двойка налудности, които по принцип се отличават от съвсем всички останали психологични заболявания и проблеми. 

Човекът с избрана налудност не ѝ се опълчва, а, в противен случай, по този начин да се каже, се бори за нея. 

Докато, да вземем за пример, обхванатият от дори най-силно изразена фикс идея (или фобия) схваща ненапълно своето положение и се мъчи по някакъв метод, сполучливо или безрезултатно, да му се опълчи, да го надмогне.

Основните признаци на шизофренията, известни като четирите „ А ” са: 

• изключително разстройство на мисленето с недостатък в Асоциативната система, 

• Аутизъм, 

• неудържими Афекти и 

• Амбивалентност (двойственост) на психологичните процеси. 

Страданието се съпровожда от халюцинации, бълнувания, податливост към неистини и обществена самоизолация. 

Самият термин „ шизофрения ” в превод от латински значи раздрана, разцепена душа. Има се поради особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. 

Протичането на това най-сериозно психологично страдалчество е трагично, а вероятностите за лекуване на процедура са прекомерно оскъдни. 

Шизофренията по принцип поразява 1% от популацията. Знсчи вееки стотен човек. Така е признато да се смята по целия свят. 

Съществуват доказателства, че разпространяването ѝ съвсем не се въздейства от национални особености. 

Но се въздейства от наследствени фактори, зависи от генофонда. За това способства и фактът, че доста от пълноценното население, основно здрави и образовани младежи, през последните 33 години напуснаха вечно България. 

Така че съгласно мен страдащите от шизофрения са сред 1,3% и 1,6%, или към 100 000 души. 

Аргумент за това по-голямо число е и много множеството самоубийства (1 600 годишно) и опити за самоубийства (около 6-7 000 годишно) у нас в съпоставяне със междинните европейски параметри. 

Мисля, че съществува наклонност за увеличение на разпространяването на шизофренията. 

Тази наклонност е обвързвана с известната догадка за втурване надолу (downward drift), съгласно която по-много шизофреници има в по-ниските обществени пластове, в ъндърграунда. 

А той в нашето родно място, както знаем, е голям. 

Концентрацията на популацията единствено в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличението на разпространеността на шизофренията. 

Наследената шизофрения в огромните градове с огромна компактност на популацията, изключително в столицата, е два пъти по-висока, в сравнение с по селата и в дребните български градове. 

Ето и още един печално прочут факт: две трети от бездомниците и несретниците в действителност страдат от шизофрения, шизоидни и шизоптипни разстройства. 

Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. 

Около половината от тях правят опит за самоубийство. 

Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат податливост и към хомоцид (убийство на различен човек) или към хомоцид със суицид (доста случаи на ликвидиране със самоубийство има в последно време, да вземем за пример казусът в пловдивското с. Железно).

Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са незнайни. 

Но въпреки всичко съществуват доказателства, че нивото на напрежението в обществото е важен фактор. 

Тревожността в мъчителния и безконечен нашенски преход, при чудовищната беднотия и корупция, както знаем, е на пределно високи нива. 

Има визии, които свързват шизофренията и с дефекти в образованието и възпитанието в детството, изключително в ранното детство. 

В този подтекст може да чакаме забележителна част от извънредно огромният и възходящ брой на отхвърлените деца (2 000 годишно) да са (или да станат) шизофреници. 

Ако имаме поради сътоянието на образованието и възпитанието в ъндърграунда, както и увеличаващата се фактическа неначетеност на цели обществени пластове, можем да забележим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.

Разновидностите на шизофренията са многочислени: депресивна, галопираща, параноидна и др. 

Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, в случай че в продължение на един месец се следят минимум два от следните пет признака: 

1.) налудност; 

2.) халюцинации; 

3.) дезорганизирана реч; 

4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение; 

5.) отрицателни признаци като обедняване на страстите, слабоволие и други

От социална позиция по-значими у нас са по този начин наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто настоящ много по-голям обществен обсег и повишаване би трябвало прекалено много да разтревожат цялата система на опазването на здравето, цялото постоянно безхаберно държавно управление, цялото общество. 

Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психологични разстройства, изключително при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат обществено дейни и дори да имат релативно сполучлива житейска и професионална реализация. 

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на държание, чиито съществени характерности са обществената необщителност и самобитната самоизключеност от обществото. 

Те постоянно са съпроводени от интроверсия, от екстравагантност и причудливост на постъпките, от самотност. 

Тези хора са неспособни да изпитат наслаждение (анхедония), безразлични са към похвали и рецензия, не изпитват нито любов, нито ненавист, нито яд. 

Склонни са към фантазиране. 

Счита се, че шизоидните разстройства поразяват към 7,5% от популацията. 

Мисля, че у нас по същата логичност, както при разпространеността на шизофренията, този % е много по-голям и е към 8-8,5 %. Значи у нас към 600 000 души са шизоиди. 

Изключително огромен е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и дами, изключително при пенсионерите, които са мощно недоволни от личния си обществен статус и от живота си.  

 При шизотипните разстройства става дума за много по-сериозни (и по-близки до класичесската шизофрения) признаци. 

Шизотипите имат напълно извънредно държание, странни хрумвания, странни връзки, причудлива тирада. 

За къси интервали имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни намерения. 

С съображение дефинират тези заболели като страдащи от гранична шизофрения. 

Не е прочут относителният брой на хората със шизотипно разстройство, само че може да се смята, че е някъде в границите на 2-2,5%. С други дума става въпрос за още към 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20 % българи с психологични проблеми, публично приети от здравната ни система, повече от половината (около 10%) имат диагноза в чиито корен стои понятието „ шизо ”. 

Струва ми се, че имаме цялостно съображение да приемем този термин и като съществена характерност на самото българско общество, на уредбата му, на действието му, и, уви, на вероятностите му.

Шизофренията в действителност е рискова!

Този текст повтаря част от моя лекция във ФБ.

Запишете се в моя безвъзмезден отдалечен ФБ курс по психотерапия! Ето линкът за групата:

https://www.facebook.com/groups/950633402427104/

Ето линк и към моя профил във ФБ:

https://www.facebook.com/petar.ivanov.5895834. 

Може да извършите своята поръчка за книгите с лекциите от досегашните три курса тук:

https://tornadobg.com/app/

Четете моите текстове! Купувайте моите книги! Търсете ги тук: tornadobg.com

                                       акад. Петър Иванов