Търговски войни - поуките от досегашния опит
През март 2002 година Джордж У. Буш прибягва до „ защитната уговорка “ на Световната комерсиална организация (СТО), налайки мита върху 30% от внасяните в Съединени американски щати артикули от черната металургия. 16 години по-късно, когато Съединени американски щати стартират подобен развой във връзка с стоманата и алуминия, френското икономическо издание Les Echos напомня тази комерсиална война и последствията от нея.
Решението от 2002 година дава отговор на строгите правила на СТО – да се потвърди ощетяване на национална промишленост посредством мощно увеличение на вноса, по-късно съобщение с неотложно подаване на иск, краткотрайна мярка за отбрана под формата на мито в границите на 8% до 30% според от продуктите, само че без да се засягат някои сътрудници, по-конкретно Канада и Мексико, и някои категории артикули.
Европейски Съюз неотложно внася тъжба в СТО, към която скоро се причисляват и други страни. Мотивът им е, че прибягването до защитната уговорка не е било целесъобразно. В същото време Европейски Съюз също задейства краткотрайна защитна уговорка върху ускорено растящия импорт на стомана и заплашва Съединени американски щати с ответни ограничения, в случай че СТО признае американското мито за безпричинно. Мерките са презназначени за американския експорт към чувствителни страни за държавната администрация.
Органът за разрешаване на разногласия на СТО произнася присъдата си през юли 2003 година Той отсъжда в ущърб на Съединени американски щати поради незадоволителни доказателства за понесени вреди. Процедура по обжалване води до напълно леки промени на първичната присъда и по този начин дава независимост на Европейски Съюз да задейства оповестените наказания.
Седмица преди влизането им в действие Съединени американски щати анулират митото си, което съгласно формалната декларация е разрешило на металургичната промишленост да се стабилизира и да си възвърне конкурентоспособността. Специалното мито върху стоманата е в действие 21 месеца вместо оповестените в началото три години. Освен това то е доста смекчено поради многочислените отстъпки с течение на времето.
Равносметката от този ход на Съединени американски щати не е еднопосочна. В макроикономически проект мярката е незначителна, защото се отнася за импорт, равняващ се на едвам 0,1% от националните доходи. За металургичния бранш вносът на първични материали и на артикули, които не са освободени от мито, понижава с 30%. Последиците за заетостта и производството са леко отрицателни за секторите консуматори на стомана и леко позитивни за предпазените браншове. В края на интервала металургичният бранш като цяло си възстановява конкурентноспосбността, само че не толкоз поради митото, колкото поради подхванатото преструктуриране преди въвеждането му.
Какъв е изводът от този образец за оповестената от Съединени американски щати мярка? На първо място икономическите последствия от нея няма да са по-значителни, в сравнение с през 2002-2003 година, още повече че претекстът за застрашаване на стопанската система, който можеше да оправдае миналата протекционистична мярка, през днешния ден няма действително съображение. Сега смътният претекст за митата е „ застрашаване на националата сигурност “.
На второ място, както преди 16 години, единствено твърдостта на комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати може да накара американската администрация да преразгледа решението си след време и да се придържа по-строго към многостранните правила за търговия.
В тази връзка е тревожно, че администрацията е заливана от претенции за освобождение от митата. Това може да разреши елиминирането на последствията от тях за „ същинските другари “, както споделя Доналд Тръмп, само че при избрани условия.
Парадоксално, макар незначителните последствия от митата за интернационалната търговия, американският президент отдалечава комерсиалния продан в света от дейно, заслужено и транспарантно действие.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
Решението от 2002 година дава отговор на строгите правила на СТО – да се потвърди ощетяване на национална промишленост посредством мощно увеличение на вноса, по-късно съобщение с неотложно подаване на иск, краткотрайна мярка за отбрана под формата на мито в границите на 8% до 30% според от продуктите, само че без да се засягат някои сътрудници, по-конкретно Канада и Мексико, и някои категории артикули.
Европейски Съюз неотложно внася тъжба в СТО, към която скоро се причисляват и други страни. Мотивът им е, че прибягването до защитната уговорка не е било целесъобразно. В същото време Европейски Съюз също задейства краткотрайна защитна уговорка върху ускорено растящия импорт на стомана и заплашва Съединени американски щати с ответни ограничения, в случай че СТО признае американското мито за безпричинно. Мерките са презназначени за американския експорт към чувствителни страни за държавната администрация.
Органът за разрешаване на разногласия на СТО произнася присъдата си през юли 2003 година Той отсъжда в ущърб на Съединени американски щати поради незадоволителни доказателства за понесени вреди. Процедура по обжалване води до напълно леки промени на първичната присъда и по този начин дава независимост на Европейски Съюз да задейства оповестените наказания.
Седмица преди влизането им в действие Съединени американски щати анулират митото си, което съгласно формалната декларация е разрешило на металургичната промишленост да се стабилизира и да си възвърне конкурентоспособността. Специалното мито върху стоманата е в действие 21 месеца вместо оповестените в началото три години. Освен това то е доста смекчено поради многочислените отстъпки с течение на времето.
Равносметката от този ход на Съединени американски щати не е еднопосочна. В макроикономически проект мярката е незначителна, защото се отнася за импорт, равняващ се на едвам 0,1% от националните доходи. За металургичния бранш вносът на първични материали и на артикули, които не са освободени от мито, понижава с 30%. Последиците за заетостта и производството са леко отрицателни за секторите консуматори на стомана и леко позитивни за предпазените браншове. В края на интервала металургичният бранш като цяло си възстановява конкурентноспосбността, само че не толкоз поради митото, колкото поради подхванатото преструктуриране преди въвеждането му.
Какъв е изводът от този образец за оповестената от Съединени американски щати мярка? На първо място икономическите последствия от нея няма да са по-значителни, в сравнение с през 2002-2003 година, още повече че претекстът за застрашаване на стопанската система, който можеше да оправдае миналата протекционистична мярка, през днешния ден няма действително съображение. Сега смътният претекст за митата е „ застрашаване на националата сигурност “.
На второ място, както преди 16 години, единствено твърдостта на комерсиалните сътрудници на Съединени американски щати може да накара американската администрация да преразгледа решението си след време и да се придържа по-строго към многостранните правила за търговия.
В тази връзка е тревожно, че администрацията е заливана от претенции за освобождение от митата. Това може да разреши елиминирането на последствията от тях за „ същинските другари “, както споделя Доналд Тръмп, само че при избрани условия.
Парадоксално, макар незначителните последствия от митата за интернационалната търговия, американският президент отдалечава комерсиалния продан в света от дейно, заслужено и транспарантно действие.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ