По думите й най-важната цел е провеждането на честни, прозрачни,

По думите й най-важната цел е провеждането на почтени, транспарантни, добре проведени избори, каквото е било и желанието на стотици хиляди български жители.

Йотова напомни, че президентът би трябвало да избира длъжностен министър председател от тъкмо избрани 10 лица, определени и назначени от Народно събрание, само че от 10, единствено петима са били съгласни да поемат поста и по този начин кръгът е още по-малък. „ Аз ще извърша конституционните си пълномощия и ще възложа мандат на един от тях, само че тези съвещания са свързани с нещо извънредно значимо – вашата преценка за най-важните, най-неотложените въпроси, които би трябвало да взема решение страната ни “, изясни президентът.

„ В рамките на оставащите 239 народни представители, вие бихте могла да прецените дали има някой наш сътрудник, к ойто би могъл да извърши тези задължения и ние като най-голяма ПГ се ангажираме с това да подкрепим един нов избор на ръководител на Народно събрание, който би могъл да извърши конституционния ангажимент като длъжностен министър-председател „, сподели Сачева.

„ Водени сме от това не с цел да сътворяваме в допълнение напрежение, а да бъдете оптимално свободна,  вашият избор да бъде оптимално необятен във връзка с хората, на които имате доверие. Смятаме, че 8 избора за България са извънредно доста “, изясни още Сачева.

Тя сподели, че не схваща каква е била незабавната потребност държавното управление да подава оставка, откакто три месеца няма съгласие за датата за изборите. Сачева изрази съмнение, че едно служебно държавно управление, колкото и да бъде публично задоволително, може би ще бъде много лимитирано в това да отговори на тези извънредно високи упования.

„ Приемам това предложение за избор на нов ръководител на Народно събрание като вашето надълбоко схващане за обстановката, в която сме изпаднали, желая да подчертая, че избор на нов ръководител на Народно събрание е напълно в ръцете на депутатите – то никога не може да бъде нито мое предпочитание, нито моя рекомендация, още по-малко избор на съответен човек, тъй като съм от хората, които надълбоко имам вяра в разделянето на пълномощията на управляващите и считам,че най-важно е те да работят в тясна съгласуваност, само че по едно и също време с това да има и надзор, с цел да има почтени процеси “, изясни Йотова.

Тя сподели още, че ще предложи концепцията на останалите парламентарни групи , само че в вероятно дребното време, което остава до изборите не знае дали това е допустимо.

„ По отношение датата за изборите, вършим всичко допустимо – и аз, и моят екип, да има първата допустима дата за осъществяване на изборите. Нямаме никакво желание да отлагаме изкуствено и да разтягаме във времето. Водени сме от желанието да чуем всички, както претендентите, по този начин и ПГ, би трябвало да има непоклатимост и разбира се да се съобразим с празниците, тъй като това се поставя на хората и те го заслужават “, изясни Йотова.

Йотова провежда  първите съвещания  в рамките на процедурата по назначение на длъжностен министър-председател, записана в Конституцията.

Днес от 13.30 ч.  е срещата с парламентарната група на „ Продължаваме Промяната-Демократична България “.

От парламентарната група на „ Възраждане “ оповестиха, че няма да се отзоват на  поканата за „ следващи консултации  с президентката Йотова “.

На 30 януари завършиха първата серия от консултации с евентуалните претенденти за длъжностен министър-председате л, включени в така наречен „ домова книга “. В листата попадат общо 10 длъжностни лица – ръководителят на Народното събрание, шефът и подуправителите на Българска народна банка, ръководителят на Сметната палата и двамата му заместници, както и омбудсманът и неговият заместител. Половината от кандидатите за длъжностен премер одобриха да заемат поста: подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и зам.-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева. Останалите отхвърлиха.

Конституцията не предвижда конкретен законов период, в който президентът би трябвало да уточни претендент за длъжностен министър-председател. След като бъде определен, президентът публично разпорежда на претендента да сформира длъжностен кабинет, който да ръководи до провеждането на предварителни парламентарни избори. Кандидатът за длъжностен премиер трябва да показа оферти за състав на министрите. И тук няма строго закрепен период, само че по процедура процесът лишава към седмица. След това президентът издава два указа – за назначение на служебното държавно управление и за насрочване на нови парламентарни избори, които по закон би трябвало да се проведат до два месеца след назначението на кабинета.

Българска телеграфна агенция