1 АПРИЛ – ДЕН НА ШЕГАТА, ЗАБАВАТА, ЗАКАЧКАТА, ЛЪЖАТА
Първи април е Ден на шегата, забавата, закачката, лъжата, който не е формален празник, само че се празнува на всички места по света. Както споделя един от най-великите хумористи – Марк Твен, на първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината.
Защо този ден е тъкмо първи април, никой не може да каже. За това има няколко версии. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не при започване на април) чествали празника на Глупците. Други отнасят възникването на празника в антична Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата. В древността първи април отбелязвали единствено ирландците, и то в чест на Новата година.
Денят на шегата в другите страни носи собствен народен нюанс, характерен за всяка страна. Дедите ни забелязали, че април е променлив, времето е нерешително и постоянно се мени. В желанието си за забавление нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина ще се „ заловен “, когато някой шмекер ги изпрати, както се споделя, за „ зелен хайвер “, само че такава е традицията. На респект са остроумните, досетливите, радостните. Чудомир обичал да споделя: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито един път ”.
Във Франция този бит, най-вече градски, наричали „ априлска риба “. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се придвижи началото на годината от 1 януари на 1 април. На идната година доста от поданиците на краля изпратили на своите другари новогодишни поздравления и дарове през април – в символ на митинг, или оставайки правилни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „ априлска риба “ е изцяло почтено за сходни смешки и в бъдеще. И не са сбъркали. Традицията е още жива.
В Англия от почтеното „ рибно “ забавление израснал цялостен един Ден на всички глупци. От среднощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се майтапи, надсмива, разиграва своите другари и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с радостен смях и крясъци: „ Априлски простак! “ Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго след това си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици британски джентълмени и техните опърничави британски лейди получили предложения да отидат на „ годишната тържествена гала по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април “.
В Германия и Австрия считат 1 април за трагичен ден, а хората, родени на този ден, за хора без шанс. Според преданието, в този ден бил роден Юда – предателят и точно на 1 април дявол бил отлъчен от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на открито. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да извършват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мехлем от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов бит, освен това с градски генезис, само че се е популяризирал и измежду селяните, попивайки самобитния комизъм на селските ергени. Свързан е със остарелия селски бит да пращат децата да извършват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до прилежащия двор да вземат фиктивен инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите сякаш си „ спомняли “, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към идващия двор. Дали пък по този начин не са желали просто да държат децата надалеч от рисковите неща и са ги щадели.
Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но тъкмо определение за произхода на първоаприлските смешки и разигравания не може да се даде.
Защо този ден е тъкмо първи април, никой не може да каже. За това има няколко версии. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не при започване на април) чествали празника на Глупците. Други отнасят възникването на празника в антична Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата. В древността първи април отбелязвали единствено ирландците, и то в чест на Новата година.
Денят на шегата в другите страни носи собствен народен нюанс, характерен за всяка страна. Дедите ни забелязали, че април е променлив, времето е нерешително и постоянно се мени. В желанието си за забавление нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина ще се „ заловен “, когато някой шмекер ги изпрати, както се споделя, за „ зелен хайвер “, само че такава е традицията. На респект са остроумните, досетливите, радостните. Чудомир обичал да споделя: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито един път ”.
Във Франция този бит, най-вече градски, наричали „ априлска риба “. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се придвижи началото на годината от 1 януари на 1 април. На идната година доста от поданиците на краля изпратили на своите другари новогодишни поздравления и дарове през април – в символ на митинг, или оставайки правилни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „ априлска риба “ е изцяло почтено за сходни смешки и в бъдеще. И не са сбъркали. Традицията е още жива.
В Англия от почтеното „ рибно “ забавление израснал цялостен един Ден на всички глупци. От среднощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се майтапи, надсмива, разиграва своите другари и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с радостен смях и крясъци: „ Априлски простак! “ Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго след това си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици британски джентълмени и техните опърничави британски лейди получили предложения да отидат на „ годишната тържествена гала по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април “.
В Германия и Австрия считат 1 април за трагичен ден, а хората, родени на този ден, за хора без шанс. Според преданието, в този ден бил роден Юда – предателят и точно на 1 април дявол бил отлъчен от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на открито. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да извършват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мехлем от комар).
Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов бит, освен това с градски генезис, само че се е популяризирал и измежду селяните, попивайки самобитния комизъм на селските ергени. Свързан е със остарелия селски бит да пращат децата да извършват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до прилежащия двор да вземат фиктивен инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите сякаш си „ спомняли “, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към идващия двор. Дали пък по този начин не са желали просто да държат децата надалеч от рисковите неща и са ги щадели.
Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но тъкмо определение за произхода на първоаприлските смешки и разигравания не може да се даде.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ