Още от Античността човешкия ум се дерзае от въпроса какво

 Още от Античността човешкия разум се дерзае от въпроса какво е това, кое прави едно произведение на изкуството „ положително “. Решаващи естетически категории като хубост, великолепие, порпорции търпят промени в през вековете. Моралната и етическа натовареност на творбата(и дали въобще ще ще бъде натоварена с подобна) също е изменчива по отношение на духа на времето. Всяко ново потомство критици подтиква нов прочит, нова смяна на усетите. Някои от тях оставят дълготраен отпечатък в публичното усещане и основават напълно нова естетическа парадигма. 
Джорджо Вазари (1511 – 1574) 

 
Портрет на Джорджо Вазари, Джорджо Вазари, 1571 – 74г.,  
Wikimedia Commons.
Смятан от мнозина за първия откривател на историята на изкуството, Джорджо Вазари открива авторитетни и трайни естетически възгледи. Неговият канонически текст от 1550г. „ Живописът на най-значимите живописци, статуи и архитекти “ е биография на най-изявените живописци, статуи и архитекти, представители на Ренесанса най-вече в Италия, в частност Тоскана. По-конкретно става дума за създатели като Микеланджело, Джото, Ботичели. Вазари формулира самия термин „ Ренесанс “, митологизирайки процеса на възобновление на културата в Европа сред 13-ти и 16-ти век. 

Прочетете повече на sofiapress.com

Виж всички публикации от sofiapress.com-->