Екскурзията възможна
Оказва се, че българинът би трябвало да разчита на шанса си даже когато е спестявал от джобните си месеци наред, с цел да види различен свят. Онзи различен свят, за който мечтаеше десетилетия наред, допреди 28 години. Оказва се, че освен парното, а и доверието може да му коства прекомерно скъпо. Толкова скъпо, че дълго чаканата екскурзия до оня различен свят да се окаже невъзможна.
Уверих се в това преди броени дни. За благополучие, за разлика от следващата група опарени от туроператорите кандидат-туристи, аз не пих чаша студена вода, вместо да се кача на върха на Айфеловата кула. Въпрос на късмет и на някакви си часове, в които съумях да си взема назад предплатената от джобните си солидна сума за анулираната екскурзия.
Но казусът не опира единствено до парите, а до типично българския антибизнес метод към клиента, чиито недоволства от сходни организации ни заливат всекидневно от интернет, страниците на вестниците и дребния екран. От метода „ Ние един път да вземем парите, пък след това не ни интересува “.
В случая не ме интересува кой крив - кой прав! Интересува ме, че разбрах за анулацията на екскурзията едвам ден преди виртуалното в действителност тръгване от летище София! При това инцидентно, от електронната поща. Понеже БГ търговецът се сеща за телефона единствено когато жадува да изкопчи парите, само че не и когато би трябвало да ги връща или да си ги създаде.
С предплатени билети за не един или два обекта в Париж бях заставен да потегли даже без пукнат грош, съвсем като Бай Ганьо из Европата. Барабар с цялата челяд...
Е, даже да преглътнем финансовите трудности, банкрутиралата компания, която в този момент препраща потърпевшите кандидат-туристи към застрахователи, ще възвърне ли времето и голямото количество нерви, които изхаби фамилията ми в рамките дневно, с цел да провежда единствено пътуването си и да съумее да направи екскурзията от невъзможна допустима?! А другите организации, заради чиито неразбории хора оставаха блокирани в чужбина дни наред, по какъв начин ще компенсират тези неволи?! Безценни или безвъзмездни към момента са времето и нервите на клиентите в България?! Въпросът за жалост комай е риторичен. И опира до респекта към закона и спазването на нормативните и моралните правила в другояче правовата ни страна.
То в последна сметка поради тези правила и ред и оня противоположен на нашия стандарт на живот всички мечтаехме да забележим по какъв начин се случват нещата в оня различен свят допреди 1989 година. И май поради тях към момента мнозина се сещат за онази настояща и до ден сегашен ария от зората на така наречен БГ народна власт „ Как ще ги стигнем американците “!
Уверих се в това преди броени дни. За благополучие, за разлика от следващата група опарени от туроператорите кандидат-туристи, аз не пих чаша студена вода, вместо да се кача на върха на Айфеловата кула. Въпрос на късмет и на някакви си часове, в които съумях да си взема назад предплатената от джобните си солидна сума за анулираната екскурзия.
Но казусът не опира единствено до парите, а до типично българския антибизнес метод към клиента, чиито недоволства от сходни организации ни заливат всекидневно от интернет, страниците на вестниците и дребния екран. От метода „ Ние един път да вземем парите, пък след това не ни интересува “.
В случая не ме интересува кой крив - кой прав! Интересува ме, че разбрах за анулацията на екскурзията едвам ден преди виртуалното в действителност тръгване от летище София! При това инцидентно, от електронната поща. Понеже БГ търговецът се сеща за телефона единствено когато жадува да изкопчи парите, само че не и когато би трябвало да ги връща или да си ги създаде.
С предплатени билети за не един или два обекта в Париж бях заставен да потегли даже без пукнат грош, съвсем като Бай Ганьо из Европата. Барабар с цялата челяд...
Е, даже да преглътнем финансовите трудности, банкрутиралата компания, която в този момент препраща потърпевшите кандидат-туристи към застрахователи, ще възвърне ли времето и голямото количество нерви, които изхаби фамилията ми в рамките дневно, с цел да провежда единствено пътуването си и да съумее да направи екскурзията от невъзможна допустима?! А другите организации, заради чиито неразбории хора оставаха блокирани в чужбина дни наред, по какъв начин ще компенсират тези неволи?! Безценни или безвъзмездни към момента са времето и нервите на клиентите в България?! Въпросът за жалост комай е риторичен. И опира до респекта към закона и спазването на нормативните и моралните правила в другояче правовата ни страна.
То в последна сметка поради тези правила и ред и оня противоположен на нашия стандарт на живот всички мечтаехме да забележим по какъв начин се случват нещата в оня различен свят допреди 1989 година. И май поради тях към момента мнозина се сещат за онази настояща и до ден сегашен ария от зората на така наречен БГ народна власт „ Как ще ги стигнем американците “!
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ