Постижима безграничност
Неоспоримо значение за културната еднаквост на всяко общество, изключително в изискванията на световния свят, са неговите културни монументи и въобще културното му благосъстояние.
„ Един народ, който има схващане, просвета, книжовност, просвета, безусловно ще има светла и трайна бъднина “, споделил го е писателят и общественик Васил Друмев. Е, в това отношение бъднината на България е сигурна и към този момент се подрежда на призовото трето място по културно-историческо завещание в Европа. По брой и многообразие на такива монументи пред нас са единствено Италия и Гърция, демонстрира информация в каталозите на ЮНЕСКО.
Седем са българските обекти, включени в листата на международното културно завещание на организацията. Италия и Гърция, които към този момент споменахме и директно след които за наша горделивост се нареждаме, са вкарали в описите общо надлежно 44 и 17 обекта. Гръцките забележителности обаче са вписани там надалеч по-късно от българските. Има с какво да се гордеем, както сe споделя. Друг е въпросът какво печели страната ни от това влиятелно място в класацията на ЮНЕСКО.
Над два милиона и половина доходи са донесли за 2017 година българските обекти в листата на международното материално културно завещание. По груби калкулации това значи, че всеки един обект генерира годишно по близо 360 000 лева доходи от визити на туристи. Тук би трябвало да вметнем, че България не получава нищо от международната организация за поддръжка на уникатите си. Това обаче не е болежка за умиране. Факт е, че българи и чужденци не стопират да се дивят на Казанлъшката тракийска гробница, Боянската черква, Мадарския конник и останалите ни неповторими монументи. Потокът от туристи не стопира и натрупа както национална горделивост, по този начин и средства.
Щемпелът на ЮНЕСКО единствено облича в подобаваща опаковка културната ни еднаквост и я прави конвертируем артикул. Важно е по какъв начин съумяваме да го материализираме и създадем туристически шлагер. Засега съумяваме.
Дали един обект е монумент на ЮНЕСКО или не – това не взема решение неговата туристическа същина, споделя проф. Николай Овчаров. Едва ли обаче ще откаже неговото изобретение - тракийският скален град Перперикон, да попадне в групата на международните културно-исторически полезности. Според него може би единствено Мадарският конник и Боянската черква имат добра посещаемост, само че и тя никога не е сравнима с тази на Перперикон. Така че наличието в регистрите на ЮНЕСКО е по-скоро въпрос на авторитет. Надяваме се скоро там да откри място мъжко ледено хоро на Богоявление в Калофер. Изобщо има какво да покажем и дадем на света. Защото, както споделя Умберто Еко: „ Всяка просвета има една цел - да направи безграничността постижима. “
„ Един народ, който има схващане, просвета, книжовност, просвета, безусловно ще има светла и трайна бъднина “, споделил го е писателят и общественик Васил Друмев. Е, в това отношение бъднината на България е сигурна и към този момент се подрежда на призовото трето място по културно-историческо завещание в Европа. По брой и многообразие на такива монументи пред нас са единствено Италия и Гърция, демонстрира информация в каталозите на ЮНЕСКО.
Седем са българските обекти, включени в листата на международното културно завещание на организацията. Италия и Гърция, които към този момент споменахме и директно след които за наша горделивост се нареждаме, са вкарали в описите общо надлежно 44 и 17 обекта. Гръцките забележителности обаче са вписани там надалеч по-късно от българските. Има с какво да се гордеем, както сe споделя. Друг е въпросът какво печели страната ни от това влиятелно място в класацията на ЮНЕСКО.
Над два милиона и половина доходи са донесли за 2017 година българските обекти в листата на международното материално културно завещание. По груби калкулации това значи, че всеки един обект генерира годишно по близо 360 000 лева доходи от визити на туристи. Тук би трябвало да вметнем, че България не получава нищо от международната организация за поддръжка на уникатите си. Това обаче не е болежка за умиране. Факт е, че българи и чужденци не стопират да се дивят на Казанлъшката тракийска гробница, Боянската черква, Мадарския конник и останалите ни неповторими монументи. Потокът от туристи не стопира и натрупа както национална горделивост, по този начин и средства.
Щемпелът на ЮНЕСКО единствено облича в подобаваща опаковка културната ни еднаквост и я прави конвертируем артикул. Важно е по какъв начин съумяваме да го материализираме и създадем туристически шлагер. Засега съумяваме.
Дали един обект е монумент на ЮНЕСКО или не – това не взема решение неговата туристическа същина, споделя проф. Николай Овчаров. Едва ли обаче ще откаже неговото изобретение - тракийският скален град Перперикон, да попадне в групата на международните културно-исторически полезности. Според него може би единствено Мадарският конник и Боянската черква имат добра посещаемост, само че и тя никога не е сравнима с тази на Перперикон. Така че наличието в регистрите на ЮНЕСКО е по-скоро въпрос на авторитет. Надяваме се скоро там да откри място мъжко ледено хоро на Богоявление в Калофер. Изобщо има какво да покажем и дадем на света. Защото, както споделя Умберто Еко: „ Всяка просвета има една цел - да направи безграничността постижима. “
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ