Не е изненада, че отново МВР е във фокуса на

Не е изненада, че още веднъж Министерство на вътрешните работи е във фокуса на медиите и на политическия дневен ред. От почти два месеца начело на ведомството е хиперактивният, бивш пловдивски юрист Иван Демерджиев. „ Министерство на вътрешните работи ми е на сърцето “, изрече преди предварителните избори Демерджиев, когато още мечтаеше да се върне в кабинета на ъгъла на ул. „ Паренсов “ и „ Шести септември “ в столицата. Познат му от служебната власт, в която изкара 10 месеца отпред на Министерство на вътрешните работи. 

Точно поради това, а и тъй като е правист с дългогодишна адвокатска процедура, мнозина чакаха Демерджиев да покаже, че силовото министерство ще действа в полза на обществото и със силата на закона. Очакванията обаче се сблъскаха челно с действителността. Вместо институционална непоклатимост и професионализъм, сме очевидци на управническо изтощение, прикривано с безвкусна показност и нападателна полицейщина. 

Не става ясно заради каква причина, само че колкото повече Демерджиев се пробва да наподобява респектиращ, толкоз повече показва прибързаност и неустановеност. Това изключително мощно пролича при напускането на изпълняващия длъжността основен секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Кандев, с който беше ясно, че Иван Демерджиев няма да успее да се сработи. Кандев го няма към този момент месец, само че Демерджиев не се успокоява. Напротив -поведението му става все по-нервно и все по-конфронтационно. 

Тази неустановеност доближи своя разцвет в четвъртък, когато непосредствено атакува водача на Движение за права и свободи Делян Пеевски. Да нападаш Пеевски, който към този момент две десетилетия носи кръста на най-сатанизирания български политик, далеч над мащаба на акциите, водени против Иван Костов и Бойко Борисов, взети дружно, едва ли е необикновен политически героизъм. Нищо, че съветниците на Демерджиев, включително тези, чието въздействие той избира да остане в сянка, му нашепват тъкмо противоположното. 

МВР-министърът би трябвало да си даде сметка, че е тръгнал по неверен път, в случай че се надява, че с офанзивите против Пеевски и Борисов ще си обезпечи възходяща партийна кариера. Добре би било да се вгледа в портретите на втория етаж в Министерство на вътрешните работи, около които минава всеки ден по няколко пъти, и да си припомни как не един и двама негови прародители тръгваха на война с политически съперници, предприемачи и общественици. 

Финалът съвсем постоянно беше един и същ - министерският мандат приключваше с гръмък неуспех, а имената им останаха в историята не с триумфите, а със свадите. 

В четвъртък Демерджиев напомни за оня Цветан Цветанов, който като министър на вътрешните работи от парламентарната естрада четеше СРС-та на лекари от Горна Оряховица.

Днес Демерджиев изрежда имената на Пеевски, на парламентарен арбитър, на предприемачи, юристи, адвокатски адвокатски фирми и търговски сдружения, правейки внушения и подхвърляйки подозрения, с ясното схващане, че от това няма да последва нищо, с изключение на възможни неоправдателни решения против Министерство на вътрешните работи, а оттова и против страната, в случай че засегнатите потърсят правата си. 

Целта е повече от транспарантна и няма нищо общо с главната функционалност на МВР - да съблюдава закона и да разкрива закононарушения. Вместо министър на вътрешните работи, Демерджиев стартира да наподобява на създател на жълто-кафяви пасквили и оскърбителен внушения, с каквито Пеевски е привикнал да живее откакто е в политиката. 

Кой обаче е Иван Демерджиев? 

Някога ръководител на Пловдивската адвокатска гилдия. Влиза в политиката като критик на някогашния основен прокурор Иван Гешев. По това време в медиите се появяват чатове на Демерджиев с трето лице, в които най-запомняща остава репликата: „ Бях прецизен с парите “. Твърди се, че неин създател е точно днешният вътрешен министър. 

Като длъжностен министър на вътрешните работи той мъчно може да бъде обвързван с триумф, който да е останал в публичната памет. За сметка на това мандатът му беше белязан от гибелта на общо шестима служители на реда, починали при осъществяване на служебните си отговорности. Повечето от тях – в опит да спрат невиждания миграционен напън към страната, достигнал тогава рекордни размери. Това беше и най-яркото доказателство, че системата се е провалила в една от главните си задачи - охраната на държавната граница. 

По-късно обстановката се промени, но не с помощта на Демерджиев, тъй като той към този момент не беше министър. За сметка на това точно като длъжностен министър той оскъпи публичната поръчка за изработването на българските документи за идентичност, по която след това се оказа обвинен. Делото към момента не е завършило, въпреки съдът един път да го върна на прокуратурата поради позволени процесуални неточности в обвинителния акт. 

Интересен подробност е, че до момента в който беше длъжностен министър, Демерджиев се настани в длъжностен апартамент на Министерство на вътрешните работи, намиращ се единствено на метри от резиденцията на турския дипломат в София. Ползваше и защита от баретите на Специализирания отряд за битка с тероризма, тъй като, както самичък описа преди две седмици в следващата си медийна изява, разполагал с информация, че е евентуална цел. Чия? Така и не пожела да посочи. 

И още един индикативен подробност.

Преди да стане длъжностен министър на вътрешните работи, Демерджиев демонстративно отхвърли да бъде заместител на Бойко Рашков. Причината по този начин и не стана обществено известна. 

Тази къса ретроспекция е нужна, с цел да покаже какъв човек стои отпред на Министерство на вътрешните работи през днешния ден. А миналите близо 50 дни се оказаха изцяло задоволителни, с цел да стане ясно едно – вместо резултати, обществото получава шумни акции, гръмки заявки и все по-малко доверие в институцията. 

Facebook троловете на Демерджиев 

Опитният ПР специалист Диана Дамянова добре обрисува Facebook троловете на Демерджиев, зад които прозира въздействието на негов някогашен консултант, а преди това минал за кратко и през Народното събрание като народен представител от Българска социалистическа партия.

Същият, прочут още преди години със скъпото си електрическо „ Порше “, за което явно му се е свидило да заплаща паркинг в центъра на София и по тази причина паркираше в затворената част на улица „ Паренсов “, тъкмо под прозорците на министъра и неговите заместници. Това, че Демерджиев явно употребява сериозен финансов и учредителен запас, с цел да генерира виртуална поддръжка във Facebook, ТикТок, Инстаграм и останалите обществени мрежи, повдига въпроси, на които обществото има право да получи отговор.

Най-малкото - кой финансира тази интензивност, в това число таргетираното разпространяване на наличие, което явно не се случва без сериозен бюджет? Любопитното е, че точно ПР екипите на Гюров и Кандев първи засякоха опитите на Демерджиев да копира техния модел на наличие в обществените мрежи и даже осветиха част от профилите, които изграждаха изкуствената му известност.

Днес обаче, предвид общият политически съперник в лицето на Пеевски, партийните началници от „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ очевидно са оставили настрани подигравките, които до неотдавна отправяха към напъните на вътрешния министър да се хареса на поколението Gen Z. 

Шампанско и сълзи 

Истинският „ камък на шията “ на Министерство на вътрешните работи министъра обаче е различен. Става дума за някогашен DJ и шоумен от нощния живот на града под тепетата, който по-късно се превърна в ефирен хитрец и junk-политик, опиянен от парите в чували и така достигнал донарицателен знак на байганьовщината на нашето съвремие, както в медиите, по този начин и в политиката. Това приказва надалеч по-малко за самия „ шампанизиран “ скрит съветник на МВР-министъра, обигран състезател, за който политическото номадство от дълго време е специалност, а измяната не е честен проблем, а инструмент, а много повече за индивида, който през днешния ден му е дал своя вот доверие. Защото един министър се прави оценка освен по личните си решения, а и по хората, които позволява най-близо до себе си. А точно те нерядко се трансформират в неговото най-слабо място. 

Горчивите сълзи няма да бъдат за съветника. Горчивите сълзи ще бъдат за Демерджиев. И тогава към този момент няма да има значение кой какво го е донясал. Но ще бъде късно, когато го разбере. 

По пътя на провала 

Всичко това обаче бледнее пред същината, а тя е, че Министерство на вътрешните работи под управлението на Демерджиев затъва в ежедневни провали, за които рано или късно ще би трябвало да понесе отговорност. Защото шумните брифинги и неспирните интервюта могат да прикрият действителността единствено за малко. След това приказват обстоятелствата. 

Демерджиев таман се закани, че вади от храстите пътните служители на реда, когато статистиката стартира безмилостно да опровергава гръмките му обещания. Тежките произшествия внезапно скочиха. Намери се и нов комфортен виновник - мантинелите. Нищо, че договорите за слагането им за последно са сключвани от сътрудника му - регионалният министър Шишков. Вместо решения, нова порция оправдания. 

Демерджиев не проронва и дума за това, че в Министерство на вътрешните работи има 7000 работещи пенсионери. Не смее, тъй като не знае какво да прави с тежката машина от 50 000 чиновници на силовото ведомство, а те са посочили, че могат да клатят министерските кресла. Вместо това ще остави на улицата 40 досегашни началници на национални, районни и профилирани дирекции на Министерство на вътрешните работи. Дали си дава сметка, че тези хора, с техните качества, знания, опит и контакти, надали ще останат дълго без реализация и неизбежно ще бъдат потърсени от авторитетни кръгове? Нима никой не помни по какъв начин се построиха силовите групировки при започване на 90-те години? Именно върху освободените управителни фрагменти от тогавашната Народна милиция и Държавна сигурност. 

Когато смяташ, че си министър №1, елементарно губиш почвата под краката си. Самочувствието стартира да измества далновидността, а стратегическото мислене остава на назад във времето. Така човек престава да се учи от грешките на предишното и незабелязано стартира да ги повтаря. 

Демерджиев претърпя колосално крушение и с украинския град в „ Баба Алино “. Акцията беше показана като впечатляващ триумф, само че завърши като гръмък медиен балон. Невзоров сякаш го търсеше Министерство на вътрешните работи, само че той самичък се появи в България. А какво да кажем, когато с дрон на варненската полиция беше снимано и показано по какъв начин полиция и ГДБОП влизат във варненския регион „ Приморски “. От 25 души задържани, нито един не остана в ареста. Показността остана. Резултатът се изпари. 

Не по-различно се разви акцията и с „ Калашниците “. След като депутатът и протестър от „ Продължаваме промяната “ Велислав Величков пусна димката, че Кандев е напуснал Министерство на вътрешните работи, тъй като Демерджиев спрял акция против ромския клан от „ Ботунец “, в един неделен следобяд полицията прибра показно мъжете. Жените им обаче към този момент започнаха да се разправят със очевидците, което слага съществени въпросителни пред устойчивостта на цялото следствие, та не е мъчно да се предвижда какво може да се случи с делото, когато стигне до съд. Показните арести може и да се покажат в новините, само че не са задоволителни за съдебните борби. 

Още в първите си дни като министър Демерджиев „ удари “ показно кърджалийския кмет Мюмюн, но и там се провали с гръм и тропот. И тогава, и през днешния ден задачата наподобява ясна - МВР нападна Пеевски. 

Очевидно сигналите, които някогашният вътрешен министър Калин Стоянов, в този момент народен представител от Движение за права и свободи, огласява и внася в прокуратурата против Демерджиев, не са лишени от съображение.

Вътрешният министър употребява силовото ведомство за политическа кавга с водача на Движение за права и свободи. А както се разбра тази седмица и против различен политически опонент – водачът на ГЕРБ Бойко Борисов. Иначе за какво му беше на Демерджиев да хвърля виновността за мантинелите върху Борисов, който „ прозирал “ за двете компании, произвеждали защитните уреди? 

И това ще отмине. Защото когато един министър нападна политическите си съперници главно с думи, без след тях да последват обстоятелства, обвинявания или правосъдни резултати, обществото неизбежно стартира да прави разлика сред доказателства и политически звук. А шумът, колкото и мощен да е, в никакъв случай не е заменял реалността. 

Министерство на вътрешните работи е дебитор на всяко едно българско семейство, на родителите, които макар страната и нейните провали десетилетия наред отглеждат своите деца в България. Именно това обвързване Демерджиев рискува да не извърши. А неуспехите вече се множат - смъртта на младо момиче в Благоевград след приложимост на опиати. Заплахата от фентанила пораства стремително и няма да бъде овладяна с няколко показни акции. 

Непрестанните случаи на принуждение измежду тинейджърите към този момент не изненадват никого. Това е най-тревожният признак, че страната последователно губи наличието си там, където би трябвало да бъде най-силна. 

Министерство на вътрешните работи отсъства, тъй като следващото политическо управление на министерството се е заело да „ удря “ по някогашните ръководещи, по опозицията, по бизнеса, който не се регистрира на властта. Когато политическите борби изместят професионалните цели, цената непроменяемо се заплаща от обществото. 

И тъй като Демерджиев ще чете тези редове, би трябвало да знае, че той, дружно със столичния кмет Васил Терзиев, носят отговорността за това, че се провалиха в опазването на здравето на хиляди български фамилии в най-голямата „ спалня “ на България  ж.к. „ Люлин “. 

Буквално часове откакто рапортуваше в Министерския съвет колко ангажирана е държавата с битката с пожарите, големи халета с токсични пластмасови боклуци подвигнаха тонове пепел и черен пушек над панелните блокове в западната част на София. 

Облакът от отровен пушек покри квартала, а хиляди фамилии останаха без навременна и съответна информация за риска, на който са изложени. Къде беше Министерство на вътрешните работи министърът? Готвеше се за следващото телевизионно изявление? Или организираше следващото заседание, отдадено не на публичния интерес, а на политическите си борби? 

А в случай че Демерджиев си фантазира, че с тези политико-полицейски спектакли си проправя път към президентската институция, дано си напомни какво се случи с един негов предходник, който също се виждаше като държавен глава преди 15 години.

Президентството не се печели с полицейски акции, а с публично доверие. Историята на Министерство на вътрешните работи го е доказвала нееднократно.

И със сигурност няма да направи изключение и сега.