Научно установено е, че територията на днешното село Габарево е

 Научно открито е, че територията на днешното село Габарево е била населявана още от времето на неолита и енеолита. От археологически находки (шила, идоли, сечива и други предмети), изкопани от огромната могила в центъра на селото, наши археолози откриха, че тук в миналото са живели хора от първобитнообщинния строй. От откритата в покрайнините на селото военна тапия, издадена през времето на император Антонин Пиус – 157 година, излиза наяве, че когато римляните покорили траките, селището е било включено в рамките на провинция „ Сирия “. Самата диплома-каменна плоча с надпис, била сложена в гърне, цялостно с пепел и части изгорели кости. Учените заключават, че това е пепелната урна на някой римски конник. Древното минало на селото се потвърждава и от множеството пръснати из покрайнините му могили и остарели пътища.

 Според едно поверие от незапомнени времена селото се намирало в полите на Стара планина, в местността „ Габрака “, източно от р. Габровница, против днешното село Скобелево. Името си селото получава от думата „ габър “, от габровата гора, до която било устроено, а когато по-късно станало преместването му на настоящето място, то било наречено от турците „ Ак-баш “ или „ Ак-башлъ “, в превод „ Бяла глава “, тъй като съгласно легендата първият предложил селището да бъде преместено бил белоглав дъртак.

 Завладяно от турците при рухването на България под османско господство, с. Габарево станало военно-феодално притежание (Тимар) и като такова било списано в формалните турски документи. От лист на данъкоплатците се вижда, че през 15 век (1472 г.) селото е имало 49 къщи, стопаните на които били обложени с 1617 акчета налог. От другия най-стар източник на информация за селото се вижда, че през 16 век 246 души са били обложени с кръвен налог.

 Днес в с. Габарево съжителстват в мир и съгласие разнообразни етноси. Габаревци са дружно в горест и във забавление. Селото усъвременява своя образ, само че в това време резервира своите автентичост и сексапил. Неслучайно един път посетили това китно село, няма по какъв начин да не почувствате предпочитание да го зърнете още веднъж.

 Селото е известно с бизо 100-те си извора, които бликат из землището му. Има версия, че в него е умряла една от последните съветски княгини – Великата княгиня Анастасия Николаевна – наследница на трона, която дружно със своя иконом идва в селото след Октомврийската гражданска война от 1917 година Има голям брой доказателства, сочещи към истинността на тази версия. В селото още си спомнят за Нора – по този начин се е наричала дамата, за която се твърди, че е княгиня Анастасия. Изключително атрактивни са кукерските игри, които годишно се организират в селото на Сирни заговезни. Селото се е трансформирало в привлекателен център за родолюбци от цялата страна, които показват края си с обичайните си кукерски костюми. Множество са премиите, които селото печели от сходни кукерски игри, провеждани в разнообразни елементи на страната.

 На 16 и 17 юни 2007 година жителите на с. Габарево организираха своя първи „ Празник на черешата “. Идеята беше празникът да съобщи ново лице на позабравения към този момент „ Празник на родното село “. В края на 60-те години на XX век, благодарение на Овощарския институт в Пловдив, към Габарево се основава черешов масив от към 1000 дка. Цял букет от сортове – „ Бигаро моро “, „ Черна старозагорска “, „ Волско сърце “, „ Ламберт “, „ Черна ранна “ и още други дават опция беритбата да продължи към месец и половина.

 В центъра на селото като пазач за габаревци се издига величествената постройка на църковния храм, който в настоящия си тип, съгласно летописната книга на църквата, е четвърти подред градеж, приключен и осветлен през 1895 година В летописа е маркирано, че на мястото на настоящия олтар е имало дребна черква, вкопана в земята. По-късно, с напъните на тогавашните габаревци, е бил издигнат по-голям храм. Може да се одобри, че тази втора сграда на църквата датира от 1834 година, за което съществува и в този момент неоспоримо доказателство – железен щемпел с облика на „ Св. Георги Победоносец “, заобиколен със следния текст: „ СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ-с.ГАБАРЕВО 1834 година “. Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този тип църквата просъществува до 1877 година, когато е била опожарена от турските войски. Третата сграда на храма е съградена със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885 година Четвъртото възобновяване и разширение на църквата, вътрешното ѝ доизграждане, изографисването, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, по този начин както е в настоящия си тип, е приключено през 1895 година Освещаването на храма е станало през същата година от Старозагорския митрополит Методий Кусевич.

В Габарево има учебно заведение от XVIII век. В 1780 година при селската черква, наред с килийното учебно заведение, отваря порти и учебното заведение на Даскал Куцар. През 1844 година е издигнато първото светско учебно заведение в селото. През 1869 година е намерено и девическо учебно заведение. Габаревци са известни с ученолюбието си. В стаите на селското учебно заведение за първи път познаха буквите доста известни персони: акад. Христо Христов, историк; проф. доктор Тодор Михалчев, философ; проф. Ганчо Ганчев, хидролог и доста други.

Читалище „ Обнова “

 Основано през 1869 година, читалището развива богата театрална, хорова и танцова активност. Притежава богата библиотека. Към читалището през 1964 година от учителят Филип Бояджиев е основана кукерска група, която със своите костюми, хлопки, танци и черешово топче разнася славата на Габарево в страната и чужбина. Читалището сполучливо се оправя със задачата да държи безсънен духът на хората през годините. Днес в забързаното си всекидневие, жителите на с. Габарево въпреки всичко намират време за просвета, най-много с помощта на ежеседмичните литературни четения, проведени в Джанановата къща.

Джанановата къща

 Джанановата къща е рождената къща на художничката Петрана Клисурова, която произлиза от прочут революционен възрожденски жанр и е закърмена с неговия дух. Дядо ѝ (по майка) Васил Тодоров Джананов /1838- 1918/ е бил деятелен участник в национално-освободителното придвижване. Самият той е ръководител на Тайния революционен комитет в селото, учреден през 1869 от Апостола Васил Левски в неговия дом. Джанановата къща в Габарево е оповестена за исторически и архитектурен монумент на културата и в този момент е къща музей. От 1992 година Общобългарският комитет „ Васил Левски “ и община Павел баня провеждат всяка година на 18 юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.

Радучевата къща

 В тази възрожденска къща музей е живял Стефан Радучев – различен сподвижник на Левски, който му давал заслон. През 1994 година е основан Комплекс „ Валера “, като се резервира архитектурната му стойност. Първият етаж се реконструира като ресторант в битов жанр. На вторият етаж се намира музей на каракачанския обичай и просвета. Комплексът разполага с хотелска част, лятна градина, аранжирана също в битов жанр, изворно течащи чешми, фонтан който върти воденично колело.[1]

Джамията

 В Габарево етническите и верски групи – българи, турци, роми, каракачани, честват свободно своите празници, почитат традициите си и се молят на своя Бог. Те се почитат взаимно и покрепят съзидателно в търсене на правилния път за процъфтяване на селото и благоденствието на фамилиите си.

Инфо: www.kazanlak.co