Много се изписа и изговори за пословичната неграмотност на народа

 Много се изписа и изговори за пословичната неначетеност на народа ни. Три публикации написах и аз по тази тематика в интервала 2005/06 година Вече се бях отказала да се боря против неправилната приложимост на родния език в писмена и джука форма, само че чашата преля, когато неотдавна видях във фейсбук името на общата ни татковина, написано по този начин: " Балгария "! … Накъдето и да се обърнеш, се натъкваш на отчайваща некадърност за верен изказ на родния език, без значение дали устно или документално. Надписи по табели във всевъзможни публични заведения и в тоалетни, инструкции, правилници, контракти, написания, флайери, листовки, дипляни, реклами, етикети, менюта, билбордове и така нататък оферират наред със съдържащата се в тях информация и обилие от смехотворни неточности, отпечатани върху другояче лъскави хартиени носители, та чак да ти се доплаче. За вярно преместване на думите и за съответна пунктуация и дума да не става!

 Заинтересувах се кой работи в рекламните организации, издаващи всички гореизброени обществени материали, и открих, че в множеството от тях изпълнителите са прекомерно млади и неопитни, без професионални пълномощия и обучение. Очевидно е, че и нивота на редакторите им, доколкото ги има въобще, е сходно. Обезпокоително е също, че нещата не са по-различни и в някои печатни медии.

 Дразнещо е, когато без значение по кой канал по радиото или по малкия екран (а освен в печатните медии!) кореспонденти, водещи или интервюиращи използват цялостния член на най-невероятни места. Кой по този начин ви научи, че той би трябвало да се набутва към съществителното име от мъжки жанр, когато то извършва ролята на директно или непряко допълнение в изречението?! Сигурно си въобразявате, че членувайки с цялостен член съвсем всички съществителни от мъжки жанр, без значение от функционалността, която те имат в изречението, звучите по-интелигентно и по-изискано? Уверявам ви, че звучите само неуместно.

 Ами дайте си труд, пък си припомнете трите правила, съгласно които в българския език се използва цялостен член! Първото е, че цялостен член се прикачва към съществителното име от мъжки жанр, когато то е подлог, т.е. в изречението е допустима замяната на членуваната дума с той. Второто е, когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя взе участие, се свързва с един от следните сказуеми: съм, бъда, оказвам се, наподобявам, ставам (в значение на трансформирам се в), споделям се, назовавам се, съставлявам (в значение на “съм ”). Третото е при членуване на обръщения в м.р. ед.ч. (Подсъдимият, изправете се!). Така най-малко написа в " Официален правописен речник на българския език ”, Българска академия на науките, изд. " Просвета-София ", 2012 година стр. 22. Има и няколко правила за членуване на лични и на едносъставни имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически обекти, които не е мъчно да се прочетат на стр. 23/24. Не са по никакъв начин доста, повярвайте!

 Друг изключително провокиращ миг е прикачването на персоналното окончание “-ме ” при формиране на формите на глаголите в 1 л. мн.ч., например “говориме ”, “правиме ”, “ходиме ”, “работиме ” и така нататък То си има правила по кое време и това окончание се употребява в 1 л. мн.ч., питайте чужденците, учещи български език, и те ще ви ги цитират без неточност! Още по-смешно и тъпо е, когато говорещият по радиото или малкия екран в един миг не помни, че би трябвало да,,ме ”-ка и използва някой и различен глагол тъкмо както би трябвало, съгласно разпоредбите. А, значи можел въпреки всичко и вярно да приказва, си споделяме, само че театралничи и се лигави, воден май от същите стремежи да звучи по-така, като столичанин.

 Неправилна е и всеобщата приложимост на местоименните форми за м.р. ед.ч. кой, който, някой, никой вместо верните във винителен падеж кого, който, някого, никого. Например:

- “Кой ще поканиш на празника си? ” вместо “Кого ще поканиш на празника си? ”

- “На кой можеш да разчиташ? ” вместо,,На кого можеш да разчиташ? ”

- “Мъжът, който виждаш, е моят брачен партньор. ” вместо, “Мъжът, който виждаш, е моят брачен партньор. ”

- “Не казвайте на никой! ” вместо “Не казвайте на никого! ”

Допускат се доста неточности и при постоянно употребявани думи като " конкурентноспособност ” вместо " конкурентоспособност ", “контролно-пропусквателен пункт ” вместо " контролно-пропускателен пункт ", " Нова Зенландия " вместо " Нова Зеландия ", " анцунг " вместо " спортен екип ". И това от " най-високо място " – трибуната на Народното събрание, в публични речи на държавни ръководители, мениджъри и така нататък Толкова ли няма кой да ви каже по какъв начин вярно да ги изговорите или напишете, с цел да не се излагате?!

 Да не приказваме за оформлението на деловата преписка и правописа в нея! Има си и тук строги правила и правила по тази причина поучавам тези, които изготвят настоятелен писма, първо да се срещнат обширно с тях и едвам по-късно да сядат на компютъра да ги пишат. Един необразовано и неумело написан текст приказва доста за интелектуалното равнище на създателя му. Не са нужни нито велики рекомендации, нито впечатляващи CV-та, това единствено стига, с цел да си направи човек съответните заключения.

 Масово се бърка да вземем за пример и използването на дребна и основна писмен знак при изписване на учтивите местоименни форми като “Ви ”, “Вие ”, “Вас ”, “Ваш ”. Не ви ли научиха, че в формалните писма се употребяват точно те? Използването на основни и дребни букви при изписването на другите типове съществителни, на лексикални съкращения, комплицирани наречия и така нататък също демонстрира съществени пропуски в грамотността.

 Затова моля всички основатели на лична езикова продукция да имате постоянно до себе си благонадежден указател, към който да посегнете при подозрение за правописа и смисъла на дадена лексикална единица/фраза или за пунктуацията. Защо появяващите се на екран или звучащите в ефир да не си припомните разпоредбите за правоговора, артикулацията, граматическите правила в родния ни език. Дано се въздържат от използването на чуждици (заемки най-вече от английски), тъй като ги слушат и гледат и хора, които не владеят езици.

 Не съм буквоядец - актуалният български език е отворена, динамична система, която непрестанно се трансформира! Но ме тревожи, че съществени правила за правописа и правоговора му не се съблюдават, въпреки да сме ги учили. И в случай че в разговорния махленски език можем да си позволим някоя и друга дързост, в публичната сфера това е неприемливо!

Автор: Маргарита Попова - старши преподавател по немски език, работи в Департамент “Езиково образование ”, катедри, “Западноевропейски езици ” и “Славянски езици ” на Икономически университет - Варна. Автор и съавтор е на 8 учебника.

Инфо: www.24chasa.bg