Митко Василев Делчев роден на 22.08.1949 г.в село Езерово, в

 

Митко Василев Делчев роден на 22.08.1949 г.в село Езерово, в община Първомай, Област  Пловдив. Завършва осми клас в родното си село, приблизително обучение в гимназия „ Асен Златаров “ гр. Първомай, висше в Технически университет София компетентност Електронна техника. Дълги години работи в региона на инженеринга по специалонстта, само че в това време написа и стихове. Има щерка, наследник и внуци. Понастоящем живее на кръстопът сред родното си село Езерово, Първомай и Пловдив, като сполучливо съчетава земеделието, пчеларството, гроздобера, домашното произвеждане на вино и ракия, градинката с овошки и цветя, фамилния уют и пътешествия из света и, поезията, несъмнено, която е неразделна част от цялото му разнообразно всекидневие.

 



 

-Г-н Делчев, вие сте родом от село Езерово. Тук сте се родил, израснал, изучил. Бихте ли разказали в детайли какво беше вашето детство на село?

 

 Като деца бяхме щастливи тъй като не разбирахме, че можем да живеем доста по добре. 

Всички деца помагаха на родителите си в, развъждане на копринена буба, тютюн, пасене на добитъка, хранене на агънца, яренца, теленца, прасенца, кокошки. На туй от горната страна вместо да усвояваме образователния материал ни водеха на бригади да окопаваме слънчоглед, царевица, берем памук. задължаваха ни да берем лайка, шипка, акациево семе. Който не съобщи избраното количество го мъмреха пред останалите съученици. Когато пасяхме добитъка се събирахме на водопой по деретата с децата от другите села най към този момент с децата от село Православен. Бяхме гладни и по тази причина каквото намерехме ядяхме с вкус. Гъби, охлюви, сливи, круши, всичко каквото може да утоли глада.

 



- Как изглеждаше село Езерово преди години? В предварителния ни диалог ми споменахте, че тук е имало болница и други институции. Какво имаше преди време?

 

По време на моето детство селото беше цялостно с  деца, множеството бяха такива като мен. По време на строителството на язовира имаше трудови войски, по тази причина всяка седмица прожектираха филми на стената на учебното заведение. Всеки си носеше столче, сядаше и се наслаждаваше на прожекциите, двора на учебното заведение се изпълваше с хора. Прожекциите бяха безвъзмездни. Организираха се забави на които свиреха локални музиканти. Когато бойците си отидоха кинопрожекциите станаха платени. Плащахме с левчета или с яйца. Прожекциите се правеха изначало във физкултурния салон на новото учебно заведение който в следствие бе преобразуван в киносалон в него се организираха и театрални постановки. 

В селото имаше родилен дом  в който съм роден, лекари, сестри, акушерки и стоматологичен кабинет.  Сега постройката е старешки дом. Имаше пасмантериен завод, множеството мъже бяха миньори в Маришкия минен басейн. Баща ми също беше миньор. Работеха на четири  смени, извозваха ги изначало с газки наречени гълъбарници. На рудниците нямаше бани и се прибираха по черни от негри, в следствие газките бяха сменени с рейсове возещи изкъпани миньори.  Донасяха самун закупен от магазина на рудника и други хранителни артикули. Въпреки сложния живот хората си помагаха безкористно.

 



- А в този момент по какъв начин е животът на село? Какво бихте желали да се промени в село Езерово, което е с доста огромен капацитет?

Живота на село в този момент е радикално друг.  Селото е съвсем обезлюдено, няма младежи, новото учебно заведение преди много години бе затворено заради липса на деца, остарялото последва неговата орис а по-късно бе запалено и изгорено до основи.

- Учил сте в локалното учебно заведение „ Христо Ботев “, което е безусловно пред бащината ви къща. За жал учебното заведение беше запалено преди година и половина....Как се почувствахте, когато видяхте тази потресаваща панорама?

Училището е било издигнато преди 100 години от далновидните ни предци  въпреки старостта си  то бе най представителната постройка в селото до опожаряването му. Сълзи напираха в очите ми когато гледах по какъв начин този храм нравствен бе обзет от пламъци  и безсилието на огнеборците да потушат огнената буря. От първи до осми клас бях обучаван в него. Сега  стърчат  стените,комините и черни овъглени греди говорещи за деградацията на ръководещите и обществото ни. По прецизен отговор за душевната ми болежка ще дам със следните стихове:

 

КАМБАНА

На село млади  не живеят

в чужбина бягат.

Там работят, там се женят.

Там деца раждат и отглеждат.

Децата там на четмо се учат,

образоват,  умения добиват. 

На село учебни заведения  вековни

порти затварят.

Умишлено ги палят.

Училищни  архиви изгарят.

Има единствено пенсионери,

заболели и немощни.

В читалищата  книгите прахуляк събират.

Пенсионерите книги не четат

даже и да желаят буквите не виждат.

Щастливия ден когато пристигна,

с бастунчета погрешно ляво,

до пощенския клон отиват,

пенсии мизерни да получат.

Когато камбана чуят

плачат че броя понижа.

Който камбаната не чува

букета гушва, ангел го прибира.

Селата  прогресивно се изпразват.

За последните няма камбана,

няма и  гроб да има.

Януари 2025 година

 

ПОСЛЕДНИЯ ЖИТЕЛ

Изоставени къщи,

стобори порутени,

дворове в тръни.

Когато вятър задуха

вратите скърцат,

прозорците хлопат.

Въздушните вихри

в стените и комини 

се блъскат.

Оркестър засвирва

мелодия жална,

ария прощална.

Царство на  мишки

и дребни животинки.

Подивели котки

територии пазят

за плячка се бият.

Камбана безмълвна.

Катафалка постепенно

 през селото минава.

Зад нея хора няма,

няма и цветя.

Последния гражданин

в ковчег лежи.

Нито поп нито попадия.

Сатаната на кормилото

ковчега към гробището кара.

Януари 2025 година

 

- Разкажете ни някой забавен спомен от ученическите ви години в селото? Изгоряха ли тези мемоари дружно с учебното заведение?

- Ученическите години са най чистите в човешкия живот. Те изгарят единствено със гибелта на съответния човек, а не с каквито и да са обрати в живота. Толкова са доста спомените, че се преплитат в съзнанието и мъчно бих се концентрирал върху някой съответен, тъй като са почтени за цяла книга.

 



 

- Как от едно село се стига до огромния град и се става инженер?

 

Как от село се стига до огромния град и се става инженер? – От село има освен инженери, лекари, учители, икономисти, офицери и доста други надарени персони. Историята на човешкия жанр е потвърдила, че мястото на раждане не дефинира неговите заложби. Всеки човек се ражда със собствен неповторим код който дефинира неговото развиване. Политическата конюнктура може да не даде опция за цялостна реализация само че това не значи, че на индивида могат да му се лишават фантазиите да му забранят да се развива като персона. 

 



 

- Какво ви притегли инженерната специалност?

От дребен имах ползи към математика, физика и всевъзможен тип техника по тази причина взех решение да завърша инженерна компетентност. Мечтаех да стана теоретичен служащ да сътворявам нови машини и уреди потребни за човешката активност.

 

- Дълго ли я практикувахте?

За страдание превратностите в живота не постоянно дават опция фантазиите да се осъществят.

До 1990 година работех интензивно на разнообразни равнища в инженерната специалност като технолог, конструктор, теоретичен помощник и началник на разнообразни звена. След 1990 година бяха закрити доста предприятия от електрониката и машиностроенето.

 

- Сега ще ви разкрия пред читателите ни в другото ваше амплоа. Вие сте стихотворец. Вие пишете стихове е то доста забавни стихове. Мога да се похваля, че съм създател на предговора и редактор на вашата първа стихосбирка. А се ни разкажете от къде потегли влечението към поезията? Отдавна ли пишете?

 

Първите ми стихове са от 1992 година Политическата конюнктура ме подтикна да пиша за протичащото се в годините на прехода за това в стихосбирката ми „ Сърдечен огън “  има цялостен раздел „ Вълчи времена/Загубена вяра “.

 

- Как след толкоз години се престрашихте за издадете стихосбирка?

 

Не съм писал с цел да издавам стихосбирка просто пишех за себе си като показвах моите визии за процесите които стават към мен.

 Златка Кушелиева  е споделила на Ваня Петкова, че пиша стихове. Ваня  ме помоли в случай че нямам нищо срещу да ги види и си каже професионалното мнение. Аз  се притеснявах тъй като мисля, че нямат стойност само че най-после се взех решение да и ги дам.  След като ги прочете  за моя изненада тя ми сподели „ Митко ти си недодялан елмаз, липсва ти опит само че все пак 80% от това което си написал може непосредствено да се издаде. Ще ти оказа помощ в случай че нямаш нищо срещу. Продължавай да пишеш без да се притесняваш. “   Смъртта на Ваня ме обезсърчи. По гледище на Оля – дъщерята на Ваня Петкова се роди стихосбирката „ Сърдечен огън “. 

 

- Кои са обичаните ви произведения в нея?

 

Трудно ми е да кажа кои са обичаните. Все едно да питате една майка кое е най обичаното  и дете.  За мен всяко едно  има свое достолепие. Може би  това са политическите. Ето едно от тях.

 

       МАФИЯ

Държавата условия 

за корупция основава,

своя уред да обогатява,

а не народ да ръководи.

Управляващите вълци,

под чадъра държавен,

народ и страна,

безсрамно грабят.

С малки врати в закона,

безнаказани остават.

За пострадали,

без връзки държавни

или  пачки дебели

няма протекция.

Мекерета

дечица почтени

с бонбони дрогират,

девици насилват,

след това убиват.

Старци обират

без жал,

тези безнаказани твари.

При мафия държавна,

правдивост няма.

 

- Кое ви въодушевява най-много?

Мразя несправедливостта, удивлявам се на природата и на чистите човешки взаимоотношения.

- Имате много патриотични, политически стихотворения. Нима политиката може да въодушевява?

Когато политическите решения не са обективни ги изживявам трагично, когато те са обективни душата ми се радва и ликува.

 

- Как виждате нашата политика в този момент през погледа на инженер, на човек на точната просвета и през погледа на стихотворец? А може би ще ми отговорите със стих?

 

Имам възприятието, че нашите политици нямат знания и опит нито в стопанската система, нито в политиката нито в правосъдната материя. Вместо да дискотират проблемите и да търсят решения те се занимават с интриги, кой какво споделил, на кого споделил, кой кого обидил а за езика на говорене в Парламента  и по Медиите да не приказваме нямат никаква просвета никакво почитание към никого. Ще отговоря със стих по какъв начин вземат решение проблемите на обществото.

 

- От внезапните политически стихове внезапно читателя отваря страници с любовна поезия. Как става този преход?

 

Любовта е на всички места. Без нея нищо не става. Човек с обич се ражда и отглежда,  без обич неможе да твори и богатства основава. Любовта е вплетена в човешката душа.

 

- Вие сте постоянен клиент на всички поетични сбирки и събития в „ къща-музей ваня Петкова “ в с. Езерово. Какво ви дават тези поетични вечери? Полезно ли е общуването и с други поети и писатели? Изобщо по какъв начин се отнасяте към тази поетична активност в селото?

 

Когато човек поддържа връзка с други поети и писатели той уголемява своя мироглед и сверява часовника си. 

Всяко обитаемо място има потребност от културна активност. Когато имам опция вземам участие в збирките проведени в “Къща-музей Ваня Петкова ”. Участвал съм даже и радиопредавания по БНР, предавани от вкъщи й в скело Езерово на рождения ден на поетесата 10 юли. Присъствал съм на всички рецитали и спектакли по нейни стихове и в нейна памет, които са проведени от достойните й наследници.

 

- Обичате да пътувате. Зарежат ли ви пътешествията? Къде бяхте през последната година? Нещо там въодушеви ли ви за лирика?

Обичам да пътувам. Като дете мечтаех да обиколя света. Миналата година бяхме в Лисабон. Имам остарели мемоари  за този град по тази причина пожелах да го посетим като бели хора а не като натрапници.

 

ЛИСАБОН

В Лисабон дойдох

нерешителен и изтерзан.

Вместо на хотел,

на гаровия дрешник,

оставих си багажа.

Градът ме очарова

бродейки из него.

Денем обикалях,

вместо по музеи,

градежите огромни.

Нощем спях

в парковете градски.

Там видях,

в храстите заврени,

други като мен.

Сутрин рано,

гаровите умивални,

бяха цялостни

с такива като мен.

Свидетел бях,

на полицейски хайки,

прибирайки

такива като мен

пристигнали в непознатата страна

да гонят  своята фантазия.

- Сега работите ли върху нещо ново? Може би нова книга?

Подготвям нова стихосбирка наречена „ Мистерия “ стиховете Топка, Камбана и Последния гражданин са от нея.

 

- Освен всичко вие сте и прелестен винар и пчелар? Как успявате?

 

Ако нашите политици изучат пчелните фамилии и приложат тяхната организация в обществото живота ни ще се усъвършенства сензитивно. Чиста природа -  чист и прекрасен мед.

Хубавото вино се прави с обич от хубаво грозде, без загнили и развалени зърна.

 

- И в края на нашия диалог: какво ще пожелаете на нашите читатели и на жителите на прелестното село Езерово в Източните Родопи?

 

Бих желал да пожелая на всички читатели  и поданици на с. Езерово на първо място да са здрави и да правят всичко с обич – без обич няма благополучен  живот.  

 

- Ако би трябвало да поздравите читателите с едно ваше стихотворение, кое ще то?

Поздравявам всички със стихотворението Този Свят.

 

        ТОЗИ СВЯТ

 

Човече, роден на този свят

за теб особено предназначен

да се наслаждаваш

на всеки ден,

на всеки безоблачен лъч,

на всяко цъфнало дръвче,

на аромата на цветята,

и на земната кора,

които възбуждат сетивата,

радват ти душата.

Ручея в гората,

с гальовен шепот те придвижва

в света на чудесата.

Радвай се, че виждаш

хубостите земни,

че чуваш концерта

на птичките в гората,

Знай, че по-вълшебен

от този земен свят,

няма да намериш

в цялата галактика.

Вселена си самия ти,

изпратен си за малко,

да се възхищаваш,

на този земен парадайс