Мирослав Йотов е роден на 26 юли 1977 г. в

Млади български художници - Мирослав Йотов

Мирослав Йотов е роден на 26 юли 1977 година в Исперих. Завършва междинното си обучение със компетентност графичен дизайн в Разград. През 2000 година приключва Шуменския университет със компетентност педагогика на изобразителното изкуство. Има няколко участия в студентски изложения. 2000 - 2004 година е интервал на усложнения и професионална ориентировка. Започва да се занимава с живопис през 2005-а. През същата година печели скулптурна премия на пленер в Шумен. Първата му независима живописна галерия е през 2006 година Поради засиления интерес към неговите творби от 2005 година той главно се занимава с поръчкова маслена живопис и статуя.

Художникът живее в България и има вяра, че родината ни е доста шарена. С времето за него тя добива другите цветове в разнообразни степени и нюанси.

„ Напоследък политическите настроения се наслагват едно върху друго като четка върху четка, като маска върху маска ”, споделя художникът и прибавя, че това не му пречи да рисува.

„ Ако желая мога да го направя и в разгромено Хаити. Ако обърнем взор към историята, доста от огромните виртуози са създавали творенията си в най-трудните време ”, прибавя Йотов.

Той не обича да се оплаква като цяло, още по-малко от страната си, и счита, че точно тук е това, което е. Не обича да приказва за картините си, тъй като го намира за егоцентрично. Щастлив е обаче, когато някой споделя, че платната му пораждат позитивни страсти. „ За мен всяка и никоя картина е най-специалната. Всички те са избрани моменти от времето ми, изпълнено с работата върху тях. Не очаквам вдъхновението да ме тресне. Емоцията се появява, когато съм пред бялото платно. В процеса на изобразяване ”.

За Мирослав Йотов рисуването на картини е обвързвано и с дисциплинираност. „ Не може да те удари концепция, до момента в който я чакаш да падне от небето. Трябва да те хване до момента в който работиш, както е споделил Пикасо. Ако си в креативна рецесия какво? Стоиш и чакаш? ”, приказва за тайната на картините Йотов.

„ Колкото и способи да си усвоил би трябвало да възприемаш всичко като мистерия. Понякога рисувам до 3 часа сутринта. Изключвам изцяло и мога да го върша и до момента в който чувам парламентарен надзор. Чувам и не слушам по едно и също време. Рисуваш, с цел да тръгне картината по своя път. Интересен ми е целия развой, аз не знам къде ще ме води той. В почивките си вземам решение нещо, след това се връщам при започване на 100%. Не съм закотвен единствено в един свят. И не броя картините си както Казанова не е броял дамите си ”, майтапи се Мирослав Йотов. Споделя, че природата го въодушевява, тъй като е израснал в Лудогорието.

Прием при Цар Симеон Велики

„ Мечтая за съвършената картина. За изработката й е значим моментът, в който я рисувам ”, споделя още Йотов. И счита да продължи да не се взима на съществено, с цел да резервира мигът на вълнението и изненадата и да избяга от рутината.

Себе си той разказва с непостижим художнически фасон: „ Аз съм топло сиво, покрито с неясно златни петна. Когато не не помни, мисля в цинково бяло, когато не помни – сълзите ми са терпентин. Използвам дамаров ферниз, с цел да резервирам спомените си и макар че се напуква с времето, ги кара да блестят като детски ириси. Роден съм в неясно синьо и ментов веронез, а огромните ни подвързваха вратлетата със румен цинобър. Бяха пионери в това. Като младеж открих, че розовото от време на време е на зърна, а черното – къдраво в същността си. И в случай че им плиснеш кофа с кармин – танцуват. Поглъщал съм оксдино зелено, с цел да схвана кадмиевия оранж, мазал съм с пръсти, притривал съм с парцали, рядко съм тънък като велатура, тъй като характерът ми е като козината на ирландски сетер “.