Либералното възпитание е в основата на съвременното родителство. Дали обаче

 Либералното образование е в основата на актуалното родителство. Дали обаче то е по-добрият вид в действителност? Преди време необятна известност доби книгата „ Как децата взеха властта “ (Нow Children Took Power). Автор е шведският психиатър, публицист и преподавател доктор Дейвид Еберхард. Многодетният татко на шест деца разсъждава над провалите, които нанесе теорията за демократичното родителство в Швеция. В устрема да бъдат идеални, родителите прекомерно постоянно дават на децата си огромна независимост. Дейвид Еберхард ги приканва неотложно да възстановят престижа си и да престанат да отглеждат потомство от детски хора, които не желаят да се преценяват с никой различен, с изключение на със себе си. Как да създадат това, той споделя в книгата, трансформирала се в бестселър.

Малкият домакински деспот

 Светът е цялостен с хора, които нямат нищо срещу да печелят за сметка на децата ни. Ние, родителите, постоянно сме в ролята на безропотни, признателни жертви, които са подготвени на всичко за богатството на личното си поколение. Най-разумното пояснение за сходно държание е, че просто желаеме да се харесаме на децата си. Защо тогава се усещаме все по-неуверени, макар сериозните вложения, които вършим в тях?

 В един шведски вестник беше оповестена публикация, в която ставаше дума за това, че през днешния ден децата управляват фамилните финанси, освен това – те дефинират метода на живот на фамилията. Сега хлапетата вземат решение какво ще е менюто за деня, какво ще се гледа по малкия екран (ако фамилията разполага единствено с един тв приемник, а и даже да не е единствено един). Имам познати, които напълно не на смешка означават детските стратегии, които фамилията ще гледа през седмицата. 

Какво да кажем за финансите?

 Не мисля, че ще ви изненадам, в случай че ви оповестя, че всички наши придобивки са съобразени с ползите и потребностите на децата. Разбира се, не може да ви е все едно с какво е облечено детето ви. Ако Наташа (която е на 4 години и половина) върви на детска градина в публична рокля, то и Амина (на три и половина) би трябвало да е с не по-малко луксозен тоалет. Ако Mария се появи в учебно заведение с маркови ботуши, ще се утвърди изрично в тийн средите. Родителите постоянно се преценяват с това. Кой желае детето му да се усеща като бяла гарга? По логиката на грижовните майки, в случай че детето отиде на учебно заведение в ужасни габардинени панталони (през 70-те бяха задължителни) ще страда от психическа контузия през целия си останал живот. Съгласен съм, че в случай че в детството и юношеството детето е обект на подбив или на експанзия от страна на връстниците си, това ще има отрицателни последици. Но коства ли си родителите да са толкоз отстъпчиви, когато става дума за облекла? И по какъв начин стоят нещата с другите форми на себеизразяване, с изключение на посредством стилните и фешън движимости?

 Не е учудващо, че от ден на ден родители поддържат концепцията за връщане на учебните униформи. В доста страни, като Япония да вземем за пример, всички възпитаници са облечени еднообразно и никой не прави покруса от това. Униформата не е ограничаване или спънка да утвърдиш статуса си измежду връстниците. У нас постоянно сме очевидци на апокалиптични домашни подиуми, когато би трябвало да се реши с какво детето да отиде на следващия ден на детска градина или учебно заведение. Освен това, през днешния ден все по-често децата сами дефинират и къде ще почиват по време на ваканциите си.

Следващата точка в програмата е: Какво ще ядем през днешния ден?

Ако във вашето семейство детето „ дава звук “, този въпрос естествено е адресиран на първо място към него.
- Може би спагети, през вчерашния ден имахме месно руло? – несмело оферират родителите.
- Не. Месно руло и спагети (спагетите и пицата са нещата, които децата са подготвени да ядат винаги).
Майката и бащата се споглеждат, тъй като рулото не влиза в проектите им.
- А за какво да не приготвим риба? – споделя бодро таткото.
-Да! - колкото и да е необичайно, детето се съгласява.

 И по този начин. Решено е, че на обяд ще има риба. Но не всичко е толкоз просто. Детето прецизира, че не желае риба, а рибени пръчици, „ като в оня супер “. А в случай че ги няма в супера? Майката ще подготви пръчици от това, с което разполага. Хлапето твърдо отхвърля да яде „ нормално “ рибно филе. За страдание децата постоянно намират храната на възрастните за отвратителна, а ние не можем да ги заставим да ядат това, което не им харесва. Затова доста фамилии преценяват общото меню с претенциите на дребния деспот. Да принуждаваш дете да яде нещо срещу волята си, в днешно време е сравнимо съвсем с свирепост. Всъщност и аз не разбирам, за какво би трябвало да караме децата да се „ давят “ с нещо, което не обичат. Какво ще се случи в случай че пропуснат една вечеря да вземем за пример? Едва ли ще умрат от апетит. Да желаеме детето да изяде всичко, което му е поставено в чинията, в действителност е свирепост в чист тип. В нашето семейство не е признато да принуждаваме децата да се тъпчат с храна принудително, както и да им даваме друго, в случай че сервираното ядене не им хареса. Не искаш да ядеш това, което е сготвено? Ставай от масата! Разбира се, отводът от хранене не се компенсира с гледане на телевизия.

 Най-лошият вид е когато възрастните членове на фамилията нямат единно мнение по въпроса по какъв начин би трябвало да се реагира на отхвърли на детето от храна. Бащата споделя: „ Щом не желае, да не яде! “, а майката: „ Добре, ще ти дам нещо друго! “. Най-доброто решение е да не се удовлетворяват капризите на детето (бащата е прав). Нали въпреки всичко ни поучават да се вслушваме и в мнението и желанията му. Не желае да яде? Ами да не яде тогава!

 Когато в фамилията се възцари детска тирания, родителите стартират да вървят на пръсти. Телевизорът работи от ранно утро до късна вечер. Докато са дребни, децата се лимитират с анимация, само че с порастването на екрана стартират да се виждат гламурни хубавици и мъже, които се пробват да копират. Вие желаете да чуете някакви вести? Как не! В това време на другия канал има танцово риалити. Детето упорства за шоуто и родителите му отстъпват. Много от нас танцуват по " свирката " на детето. Ако не го вършим значи ли, че сме неприятни родители? Голяма част от днешните майки и татковци преоценяват своето въздействие и се пробват да насочат децата си в „ правия “ път, жертвайки същинските ползи на детето. Днес за всеки е явен фактът, че възпитанието на децата е доста по-силно обвързвано със самореализацията, за разлика от преди. Родителите се пробват да осъществят личните си упоритости, посредством своите деца.

 Но въпреки всичко какво да вършим с възпитанието? Да позволим на детето да се трансформира в деспот и тиранин е неприятна концепция. Но и не трябва да губим връзката с децата си. Ако не изпълняваме задоволително добре функционалностите си като родители, в бъдеще ще се сблъскаме с проблеми, за чието битие не сме и предполагали. Ние би трябвало да се грижим за поколението си, да го пазиме от рискове и да го пазим от житейски неприятности. Трябва да се вслушваме в мнението му, само че не и да се съгласяваме, когато възгледите му са неправилни. Ние просто сме длъжни да дадем на децата си опция един път да легнат гладни, в случай че са създали сцена на фамилната вечеря.

Инфо: www.mamaninja.bg