Какъв е планът на Меркел и Макрон за ЕС?
Коментар от Бернд Ригерт:
По жанр те много се разграничават. Младият и деятелен френски президент изложи възгледите си за Европа в поредност от обществени изяви и пламенни речи, в това число в Сорбоната и в Аахенското кметство. Това му подсигури възторжени овации от публиката, огромно публично внимание и даже малко искра. А канцлерката Ангела Меркел, която има много повече опит с Европейски Съюз, реши да даде трезвите си отговори на тезите на Еманюел Макрон в изявление за един неделен вестник, което се организира в нейния офис - без аудитория.
Визионерът и прагматичката
Визионерът от Елисейския замък и прагматичката от Берлин: явно такова е разделянето на труда вътре в германо-френския дует. И то може да сработи. Защото Макрон и Меркел няма какво да се убеждават един-другиго за нуждата от промени. Техните екипи от дълго време са се споразумели. Сега е значимо и останалите страни-членки да поемат курса към промени на еврозоната, по въпросите на миграцията, в региона на защитата. Защото, както вярно уточни ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, с цел да се включат и останалите страни, не е задоволително Германия и Франция просто да се спогодят между тях. Време е Берлин и Париж да се откажат от тази визия.
Поне Италия би трябвало също да бъде с тях. Но след сформирането на държавното управление в Рим тази задача става още по-трудна, а това надали ще помогне на и без друго колебаещата се канцлерка. Ангела Меркел на дребни крачки се сближава с френския си сътрудник. Още преди седмици, при връчването на Карловата премия в Аахен, канцлерката очерта посоката: тя приема концепцията на Макрон за „ суверенитета " на Европа да работи и да се трансформира.
Французинът обаче има много амбициозни проекти за един Европейски Съюз, който подсигурява задълженията и уравновесява финансите, до момента в който германката залага повече на заемите, контрола, изискванията и внимателното разширение на финансовата и данъчна интеграция. Както нормално, най-после ще се стигне до компромис, който - дано! - ще бъде допустим и за други страни-членки. Германия и Франция добре го знаят и от дълго време са се разбрали по въпроса. На последната среща на високо ниво на Европейски Съюз през март Меркел и Макрон обявиха, че още на идната среща ще бъде направена пътна карта за промени в еврозоната. Все още без детайлите, само че въпреки всичко. А това си е вест.
Разбира се, визионерските възгледи на Макрон са по-смели и по-мащабни. Но дали това ги прави и по-правилни? Ангела Меркел подкастря френските проекти с аргумента, че те би трябвало да бъдат действително осъществими. Колко мощна е спирачката, която им удря? Предвижда се Европейски валутен фонд, който да подкрепя страни в рецесия. И още един фонд - инвестиционен, който в интерес на по-слабите структури ще отстранява несъответствията. Още не е решено обаче какъв брой огромни и с какво действително въздействие ще бъдат тези нови институции. Изходната позиция на канцлерката в тези договаряния е относителна мощна. Защото в последна сметка, като представителка най-голямата и процъфтяваща стопанска система в Европейски Съюз, таман тя държи парите.
Бернд Ригерт
Кога, в случай че не в този момент?
И двамата участници във френско-германския тандем са единомислещи, че моментът да се работи е комфортен. Евросъюзът се сплотява под натиска на новия си съперник Доналд Тръмп и на неговата неуместна комерсиална политика. Внезапно мнозина евроскептици осъзнаха, че нито една страна от Европейски Съюз не може поотделно да се опълчи на Съединени американски щати. Докато в границите на Европейски Съюз това би могло да стане. А и Тръмп провокира европейците освен в региона на икономическата и на екологическата, само че и във външната политика. Така че напълно разумно звучи аргументът, че Европейски Съюз би трябвало да се заеме със себе си, с цел да стане по-дееспособен - предвид на пукнатините в трансатлантическите връзки, на трайната съветска опасност и на мощната икономическа конкуренция откъм Китай.
Пък и няма доста време. След година ще бъде определен новият Европейски парламент. Най-късно преди тези избори на масата би трябвало да се сложат съответни резултати, които най-малко малко да обуздаят евроскептичните популисти. Освен това сега в Европейски Съюз се разисква идната бюджетна рамка. Очакваните маневри и спорове сред чистите донори и чистите получатели оферират и шанс да се слагат нови политически цели и да се реализиран насилствени взаимни отстъпки. Кога, в случай че не в този момент? Европа не може и отсега нататък да продължава както до момента, сподели Макрон. И е много прав.
По жанр те много се разграничават. Младият и деятелен френски президент изложи възгледите си за Европа в поредност от обществени изяви и пламенни речи, в това число в Сорбоната и в Аахенското кметство. Това му подсигури възторжени овации от публиката, огромно публично внимание и даже малко искра. А канцлерката Ангела Меркел, която има много повече опит с Европейски Съюз, реши да даде трезвите си отговори на тезите на Еманюел Макрон в изявление за един неделен вестник, което се организира в нейния офис - без аудитория.
Визионерът и прагматичката
Визионерът от Елисейския замък и прагматичката от Берлин: явно такова е разделянето на труда вътре в германо-френския дует. И то може да сработи. Защото Макрон и Меркел няма какво да се убеждават един-другиго за нуждата от промени. Техните екипи от дълго време са се споразумели. Сега е значимо и останалите страни-членки да поемат курса към промени на еврозоната, по въпросите на миграцията, в региона на защитата. Защото, както вярно уточни ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, с цел да се включат и останалите страни, не е задоволително Германия и Франция просто да се спогодят между тях. Време е Берлин и Париж да се откажат от тази визия.
Поне Италия би трябвало също да бъде с тях. Но след сформирането на държавното управление в Рим тази задача става още по-трудна, а това надали ще помогне на и без друго колебаещата се канцлерка. Ангела Меркел на дребни крачки се сближава с френския си сътрудник. Още преди седмици, при връчването на Карловата премия в Аахен, канцлерката очерта посоката: тя приема концепцията на Макрон за „ суверенитета " на Европа да работи и да се трансформира.
Французинът обаче има много амбициозни проекти за един Европейски Съюз, който подсигурява задълженията и уравновесява финансите, до момента в който германката залага повече на заемите, контрола, изискванията и внимателното разширение на финансовата и данъчна интеграция. Както нормално, най-после ще се стигне до компромис, който - дано! - ще бъде допустим и за други страни-членки. Германия и Франция добре го знаят и от дълго време са се разбрали по въпроса. На последната среща на високо ниво на Европейски Съюз през март Меркел и Макрон обявиха, че още на идната среща ще бъде направена пътна карта за промени в еврозоната. Все още без детайлите, само че въпреки всичко. А това си е вест.
Разбира се, визионерските възгледи на Макрон са по-смели и по-мащабни. Но дали това ги прави и по-правилни? Ангела Меркел подкастря френските проекти с аргумента, че те би трябвало да бъдат действително осъществими. Колко мощна е спирачката, която им удря? Предвижда се Европейски валутен фонд, който да подкрепя страни в рецесия. И още един фонд - инвестиционен, който в интерес на по-слабите структури ще отстранява несъответствията. Още не е решено обаче какъв брой огромни и с какво действително въздействие ще бъдат тези нови институции. Изходната позиция на канцлерката в тези договаряния е относителна мощна. Защото в последна сметка, като представителка най-голямата и процъфтяваща стопанска система в Европейски Съюз, таман тя държи парите.
Бернд Ригерт
Кога, в случай че не в този момент?
И двамата участници във френско-германския тандем са единомислещи, че моментът да се работи е комфортен. Евросъюзът се сплотява под натиска на новия си съперник Доналд Тръмп и на неговата неуместна комерсиална политика. Внезапно мнозина евроскептици осъзнаха, че нито една страна от Европейски Съюз не може поотделно да се опълчи на Съединени американски щати. Докато в границите на Европейски Съюз това би могло да стане. А и Тръмп провокира европейците освен в региона на икономическата и на екологическата, само че и във външната политика. Така че напълно разумно звучи аргументът, че Европейски Съюз би трябвало да се заеме със себе си, с цел да стане по-дееспособен - предвид на пукнатините в трансатлантическите връзки, на трайната съветска опасност и на мощната икономическа конкуренция откъм Китай.
Пък и няма доста време. След година ще бъде определен новият Европейски парламент. Най-късно преди тези избори на масата би трябвало да се сложат съответни резултати, които най-малко малко да обуздаят евроскептичните популисти. Освен това сега в Европейски Съюз се разисква идната бюджетна рамка. Очакваните маневри и спорове сред чистите донори и чистите получатели оферират и шанс да се слагат нови политически цели и да се реализиран насилствени взаимни отстъпки. Кога, в случай че не в този момент? Европа не може и отсега нататък да продължава както до момента, сподели Макрон. И е много прав.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ