Казват, че да контактуваш с децата е лесно – всичко,

 Казват, че да контактуваш с децата е елементарно – всичко, от което имат потребност, е обич, а останалото е второстепенно. Но дали нещата в реалност са толкоз елементарни? Какво да прибавим към „ градуса “ на родителската обич, по какъв начин да я насочим по този начин, че днешното дете през идващите десетилетия да бъде един същински благополучен човек и да се движи решително в комплицирания и бързопроменящ се свят? Когато пожелаваме на децата благополучие, ние се усмихваме необятно. Но ние сме единствено началният капитал, площадката, от която детето започва към света. А оттова нататък щастието е резултат от напъните и умеенето на самия човек. Никой няма да му го сервира на тепсия, нито пък ще му го натрапва. За да възпиташ благополучен човек, споделя известният детски психолог Олга Маховска, би трябвало първо да знаеш кои качества отличават щастливите и сполучливи хора:

 Ако следим щастливи хора, ще видим, че всички те имат подобен набор от обществени привички, които усъвършенстват качеството на личния им живот, а също и живота на тези, които са до тях.

 Щастливите хора безусловно притеглят другите към себе си, те знаят, че всеки човек, какъвто и да е той, съставлява една опция. Колкото по-широко е обкръжението, толкоз по-богати са опциите. Внимателното отношение към личните усеща ги прави деликатни и към възприятията на другите. От всички качества, които ни подаряват с благополучие, преди всичко бих сложила емпатията – умеенето да съпреживяваш с другия.

 Щастливите хора от самото начало се учат на нещо. Все едно, че си наваксват това, което не са съумели да усвоят в учебно заведение. Мислите ли, че фантазията на всеки е: един път да минат изпитите и започвам да пребивавам? Нищо сходно, тези хора са уверени, че най-интересното въобще не се преподава, до момента в който си на учебната пейка. Най-интересно е това, което към момента е малко известно. Щастливите хора са извънредно любопитни. Те не се боят да задават въпроси, тъй като не чакат нищо неприятно от света. Оптимизмът е още едно качество, което озарява живота на щастливия човек. Дори да не е усмихнат до уши, в сложни обстановки той работи като „ навита пружинка ”. Не е в неговия жанр да се помирява с несгодите. Ако се забърка в скандал, той знае, че при всички положения ще се измъкне, все някой ще му се притече на помощ! Той не споделя, че животът е злополука, а в близост дебнат единствено врагове. Всички хора съгласно щастливия човек желаят благополучие и това е залогът за неговия оптимизъм.

 Истински щастливите хора не парадират с страстите си, те са вглъбени в задачите си. Щастието е вътрешното гориво, което им разрешава да преодолеят преградите. Щастието от общите достижения, когато резултатът радва всички – ето към какво се стремят те.

 Щастливият човек е търсеният, заетият човек. Мястото му е на предните позиции. Той се старае да бъде водач в личния си живот. Затова постоянно избързва напред, наднича оттатък хоризонта и се старае да не пропусне нещо значимо. Той не живее, забил взор в една точка, в очакване, че някой ще го разбуди от летаргичния сън.

 Щастливите хора или пътешестват, или четат книги напълно не по специалността си, или учат езици, радикално разнообразни от техния роден, или дружат с хора, умеещи да вършат неща, които никой различен не може. Палитрата, употребена от щастливеца, е голяма. Като художника, който избира ракурса и оглежда модела, щастливият човек основава платното на личния си живот.

И по този начин, ето седемте качества, които отличават щастливите хора:

- схватливост към новото;
- дарба да фантазират;
- целеустременост;
- необятен кръгозор;
- оптимизъм;
- умеене да съпреживяват;
- умеене да комбинират опциите.

 Тези седем значими качества, които човек придобива още в детството, образуват неговата подготвеност за самоутвърждаване в света на съумелите, отзивчиви, великодушни, дружелюбни и скроени по различен метод хора. Няма неудачници, има хора, които не са подготвени за триумф. Късметът е на страната на квалифицираните. Късметът не е на страната на този, който изтегля щастливия чоп, а на този, който целеустремено трансферира разновидностите, до момента в който не откри нещо значимо за себе си. Никой не дава гаранции за триумф. Ние живеем в условия на нараснал риск. Само на пръв взор наподобява, че в случай че „ си траем ” и вървим по утъпкания път, рисковете ще бъдат минимални. Напротив, този, който се старае да живее безшумно и незабележимо, боговете не го виждат. Късметът е канен посетител. Той обича приветливите и признателните. Онзи, който разчита на стопроцентов триумф, постоянно ще остане неудовлетворен. Щастието не е в това, да избягваш нещастията, то е възприятието на пълнотата, многообразието на света, което ни се подарява в отговор  на потребностите на нашия „ Аз ”. И с цел да се сбъдне най-голямата фантазия на майките и татковците – да трансфорат децата си в щастливи хора, е належащо единствено едно: да се развият тези качества! Защото всеки ден ние учим децата да бъдат щастливи или нещастни. Как?

Олга Маховска знае отговорът. И го споделя с нас в книгата " Аз те слушам, разбирам и съм твой другар, детето ми! "

 Олга Маховска е освен умел психолог, само че и красноречив повествовател. Тя изяснява извънредно налично и разбираемо доста значими неща, някои от които и много комплицирани. Като да вземем за пример: по какъв начин разказването на приказки може да се трансформира в инструмент за насърчаване на фантазията и разширение на кръгозора; за какво от време на време децата лъжат; от какво се пораждат детските страхове и по какъв начин да ги победим; за какво децата толкоз обичат клоуните и по какъв начин вие можете да се превърнете в идеалния облик за подражание; по какъв начин почистването на стаята или утринната закуска да бъдат незабравимо премеждие, вместо тестване за цялото семейство; за какво би трябвало да приказваме с момчетата и девойките по друг метод... И още доста практични и значими неща, които безусловно би трябвало да знае всеки родител.

Инфо: www.gnezdoto.net