Историци предлагат Денят на Априлското въстание да бъде обявен ако

 

Историци оферират Денят на Априлското въстание да бъде разгласен в случай че не за народен празник, най-малко за формален. Това предложение го чух от професор Пламен Павлов по Българското национално радио. Би трябвало да трепна от наслада, тъй като Априлското въстание заслужава да е на огромна респект в българската история. 

Но не трептя, а започвам да се колебая. Не им имам вяра на най-активните медийни български историци. Не им имам вяра на предложенията и на изявите им. Подозирам ги, че откакто се пробваха да опълчват Трети март на Двайсет и четвърти май, в този момент го вършат с Априлското въстание. 

Не им имам вяра на тези историци не тъй като се колебая в техните научни качества. Не имам вяра на тяхната морална подготвеност да оценят българската история по обстоятелства и документи, а не по политика и обстановка. 

Нали Априлското въстание беше борба сред две махали? Нали нямаше Баташко кръвопролитие? Нали нямаше турско иго? Какво стана, по кое време всичко се премисли?

Като ги чувам какво описват за времето на социализма, по какъв начин лъжат и се преструват, като ги виждам по какъв начин търсят всевъзможен мотив, с цел да ни настройват против Русия и нейната роля в нашата история, надълбоко се колебая, че са се загрижили толкоз за Априлското въстание. Грижа ги е да се засенчи Трети март.

Априлското въстание било нашата гражданска война -с оръжие и морална. Горе-долу подобен откъс употребява професор Пламен Павлов по Националното радио. Не мога да диспутирам с него, само че си мисля, че Априлското въстание е гражданска война на кръвта. Революция на ножа и на патрона. Революция на тичане от страха, гражданска война на силата да си кажеш името. А що се отнася до моралната гражданска война – тя още не се е състояла, към момента я чакаме. 

Но с историци и с цитати не се спори. 

Така, както Халеевата комета минава към Земята на избрани години, по този начин и българските празници, сходно Халееви комети, ту се доближават към българския живот, ту изчезват в мрака на Космоса. 

Нека Денят на Априлското въстание бъде народен празник, дано бъде и формален, дано бъде празник на възстановките, на страстите, на патоса. Нека бъде празник на „ Под игото “, на „ Епопея на забравените “ и на незабравимите, само че разменна монета и обстановка не би трябвало да бъде. 

Като си мисля какво съм запомнил от описанията на Априлското въстание на Захари Стоянов, най-силно са ми се запечатали два момента – суетенето на апостолите при приемането на Кървавото писмо от Каблешков и по какъв начин това Кърваво писмо минавало от ръка на ръка, до момента в който най-сетне Бенковски съумял да го прочете. 

Априлското въстание стартира с Кърваво писмо, прочетено от Бенковски, на който след това му отрязват главата и я умиват в едно кладенче в Рибаришкия Балкан. Между тези два епизода- четенето на Кървавото писмо от Бенковски и след това - отрязаната му глава, е цялата драма на тези велики дни. Какъв по-голям празник на кръвта, на кървавите букви, на живота и гибелта, на героизма и гибелта, на вярата и покрусата? 

Дори не си коства да се напомня и това, което написа Захари Стоянов, че споделя Бенковски: „ А Русия – тя дано да заповяда “.

Кажете ми в този момент Априлското въстание, Трети март, Гергьовден, Двайсет и четвърти май, Коледа, Великден не са ли едно и също нещо. Не са ли рождените дни на народа и на страната? И на духа ни.

Николай Милчев