Поуките от Гърция
Гръцката рецесия провокира европейска взаимност, фрапантни ограничения за строги икономии и народен нарцисизъм. Мнозина считат, че европейците са били прекомерно великодушни със страна, която сама е виновна за изпадането си съвсем в неплатежоспособност. Други гледат на поредните стратегии за финансова помощ като на брутални ограничения за строги икономии. Трети обаче считат, че тази рецесия по един значителен и корав метод ни подсети какъв брой нежна е еврозоната. Тъй като актуалната стратегия за разпределяне на безплатни средства изтича на 20 август, е време да се направи обзор на постигнатото.
Важно е да отбележим, че беше вярно да спасим Гърция, счита той. 288 милиарда евро, които европейските страни и Международният валутен фонд предоставиха за осем години, бяха нужни за избягването на политически и стопански безпорядък. Без европейската помощ Гърция щеше да се срине и да остане в бездънен политически и стопански безпорядък в продължение на десетилетия. Но разпадането на Гърция би имало опустошителни последствия за някои от нашите стопански системи. Те щяха да паднат в гръцката бездна. Сегашният силен растежнямаше да съществува. Така че – да, беше вярно да спасим Гърция. За да защитим нашите стопански системи, еврото и Европа. Като колектив - всичко това ни направи по-силни!
Излизането на Гърция от програмата за разпределяне на безплатни средства е добра вест както за Гърция, по този начин и за еврозоната. То отбелязва края на интервал от осем години, който беше изключително мъчителен за гръцкия народ и надълбоко дестабилизиращ за еврозоната. Гърция към този момент се върна по пътя на растежа, а държавният недостиг се трансформира в стабилен бюджетен остатък, само че макар ограниченията за строги икономии и всички промени обстановката на място остава сложна.
Затова мога да схвана за какво доста гърци имат вяра, че рецесията още не е завършила: огромна част от популацията към момента живее под прага на бедността, а нивото на безработицата е над 20%. Дългът на държавния бюджет остава един от най-високите в Европа - 180% от брутния вътрешен артикул (БВП), само че най-лошото е зад нас. Предотвратихме пагубния сюжет на Grexit и спасихме еврото. Гърция се връща към растежа, безработицата последователно понижава и младежите, които по време на рецесията бяха в заточение, се завръщат в своята страна. Затова към този момент не е налице и спешността на ограниченията за строги икономии. Краят на програмата, обаче, не значи краят на пътя. Все още би трябвало да се направи доста, с цел да може Гърция да бъде мощна и сама.
В ретроспекция би трябвало да признаем, че в Атина, както и в Брюксел, Берлин и Вашингтон бяха позволени неточности, които излишно удължиха рецесията. Нямахме нито аналитичните умения, нито инструментите, да не приказваме за политическата просвета, да се оправим с огромни рецесии - със скоростта на пазарите. Не видяхме авансово, че се задава тази рецесия и надлежно не бяхме готови. Подценихме обстановката. Предполагаемата бюджетна рецесия в действителност беше дълбока рецесия на гръцката страна и гръцката стопанска система. За да осъзнаем същинската им степен, ни бяха нужни години.
Първата стратегия (2010-2012 г.) беше прекомерно краткосрочна и прекомерно фокусирана върху обществените финанси. Поради това бе невероятно с нея да се повлияе на структурните проблеми на страната. Въпреки че втората стратегия (2012-2015 г.) даде по-съществени отговори, тя също беше прекомерно лимитирана във времето. Едва в третата стратегия (от 2015 година до 2018 г.) беше допустимо да се дефинират и изпълнят нужните структурни промени.
Гръцката политика също изигра огромна роля за рецесията. Дефицитите бяха подправени. Демагогските предизборни акции, обръщането на политическите позиции след вземането на властта и неналичието на народен консенсус в дълготраен проект потискаха възхода на страната.
Втората стратегия можеше да бъде сполучливо приключена през декември 2014 година, в случай че политическата коалиция " Нова Демокрация " и " ПАСОК " бе подхванала политически ограничения за пенсионната промяна и нарастването на Данък добавена стойност на гръцките острови. Вместо това бяха планувани нови избори. Гърците избраха обединението на радикалната лява Сириза въз основата на диаметрално противоположна изборна стратегия, което докара до шестмесечно напрежение с Европейски Съюз и на пазарите.
Европейските политици също имат пръст за рецесията. Страхувайки се от експлоадиране на еврото, те реагираха нерешително и се скриха прекомерно дълго зад гръцкото съмнение. Голяма част от тях бяха мощно повлияни от политически претекстове. Някои десни партии желаеха неуспеха на държавното управление на Сириза, ръководено от Алексис Ципрас, завоевателят на " Нова Демокрация ". А нерядко страстите засенчваха политическата рационалност. Например аз претърпях по какъв начин тогавашният немски финансов министър Волфганг Шойбле съобщи непосредствено пред гръцкия си сътрудник, че към този момент не му има вяра. А един път трябваше да отделя холандския министър на финансите Йерун Дайселблум от гръцкия му сътрудник Янис Варуфакис, преди да са съумели да си нанесат удари. Наложи се с доста самообладание да се възобнови разговорът през лятото на 2015 година и да се откри излаз от безизходицата благодарение на третата стратегия за разпределяне на безплатни средства, която изобщо не би била нужна, в случай че ги нямаше тези политически шмекерии.
Не на последно място би трябвало да се обърне внимание на ролята на съответните институции при осъществяването на стратегиите. Сътрудничеството сред Европейската комисия, Европейската централна банка, Международния валутен фонд (МВФ) и след това основаният Европейски механизъм за непоклатимост, не постоянно бе елементарно. Въпреки че финансовата експертиза на МВФ ни оказа помощ, някои рискови и персонални възгледи заплашиха връзките ни с гърците, а даже докара до това, че Еврогрупата, според мен, гласоподава за доста по-трудни промени, по-специално за пенсионната промяна от 2019 година
Политическото управление бе частично отговорно за осемте дълги години на рецесията. Аз самият не бих желал да се изключа от отговорност. Много от нас направиха всичко допустимо да облекчат хората. Аз също постоянно съм се заела с това, макар че от време на време бях единственият в Еврогрупата, дружно с Жан-Клод Юнкер, на тази позиция. Гордея се с това.
Ролята на по този начин наречената тройка и " Мъжете в черно ", по този начин наречените специалисти на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, би трябвало да се разиска по-подробно. Твърди се, че националната воля не е била спазена, а съюз на пазарите и на неизбрани от народа технократи е наложил своите ограничения на гръцкия парламент. Често подложените на критика технократи постоянно бяха настоятелни. Но имахме потребност от специалисти, които да оценят вярно обстановката в Гърция и да поддържат по-добре страната.
Гръцката народна власт постоянно е била изцяло уважавана във всичките ѝ правила. Гръцкият народ реши да остане в еврозоната и ние спазихме това суверенно решение. Вярно е, че институциите създадоха съответни ограничения. Мандатът беше даден от европейските министри, които на собствен ред са виновни пред съответните парламенти. А те са определени от съответните нации.
Оставам уверен, че приемането на третата стратегия за финансова помощ е исторически миг за Гърция и за цяла Европа. Гърция възвръща законното си място в еврозоната и възвръща още веднъж по-голяма автономност в своите стопански политики.
Това обаче не значи, че Европейският съюз към този момент дава на Гърция свободата да се грижи сама за ориста си. Все още има доста работа. Намаляването на държавния дълг и продължаването на промените би трябвало да бъдат главен приоритет за гръцкото държавно управление.
Европейската комисия остава на страната на Гърция, само че в това време би трябвало да подсигурява, че страната извършва отговорностите си. Свързаният с това мониторинг не е четвърта стратегия. Той не съдържа нови претенции за дейности или промени. За Гърция е значимо да употребява помощта, предоставена от нейните сътрудници, с цел да приключи значими промени, а европейските сътрудници чакат Атина да извърши уговорките си - нито повече, нито по-малко!
Еврозоната, въпреки това, би трябвало да продължи работата по интеграцията и да намерения за идващите рецесии, които неизбежно ще дойдат. Превенцията е по-добра от последващата грижа. Вече представихме съответни оферти. Надявам се, че страните ще бъдат задоволително мъдри, с цел да гледат на бъдещето с убеденост.
Пиер Московиси (на 61 години) е член на френските социалисти и, от 2014 година, е част от Европейската комисия, е еврокомисар по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз . Материалът е написан за немското издание Die Welt.
По публикацията работи: Бойчо Попов
Важно е да отбележим, че беше вярно да спасим Гърция, счита той. 288 милиарда евро, които европейските страни и Международният валутен фонд предоставиха за осем години, бяха нужни за избягването на политически и стопански безпорядък. Без европейската помощ Гърция щеше да се срине и да остане в бездънен политически и стопански безпорядък в продължение на десетилетия. Но разпадането на Гърция би имало опустошителни последствия за някои от нашите стопански системи. Те щяха да паднат в гръцката бездна. Сегашният силен растежнямаше да съществува. Така че – да, беше вярно да спасим Гърция. За да защитим нашите стопански системи, еврото и Европа. Като колектив - всичко това ни направи по-силни!
Излизането на Гърция от програмата за разпределяне на безплатни средства е добра вест както за Гърция, по този начин и за еврозоната. То отбелязва края на интервал от осем години, който беше изключително мъчителен за гръцкия народ и надълбоко дестабилизиращ за еврозоната. Гърция към този момент се върна по пътя на растежа, а държавният недостиг се трансформира в стабилен бюджетен остатък, само че макар ограниченията за строги икономии и всички промени обстановката на място остава сложна.
Затова мога да схвана за какво доста гърци имат вяра, че рецесията още не е завършила: огромна част от популацията към момента живее под прага на бедността, а нивото на безработицата е над 20%. Дългът на държавния бюджет остава един от най-високите в Европа - 180% от брутния вътрешен артикул (БВП), само че най-лошото е зад нас. Предотвратихме пагубния сюжет на Grexit и спасихме еврото. Гърция се връща към растежа, безработицата последователно понижава и младежите, които по време на рецесията бяха в заточение, се завръщат в своята страна. Затова към този момент не е налице и спешността на ограниченията за строги икономии. Краят на програмата, обаче, не значи краят на пътя. Все още би трябвало да се направи доста, с цел да може Гърция да бъде мощна и сама.
В ретроспекция би трябвало да признаем, че в Атина, както и в Брюксел, Берлин и Вашингтон бяха позволени неточности, които излишно удължиха рецесията. Нямахме нито аналитичните умения, нито инструментите, да не приказваме за политическата просвета, да се оправим с огромни рецесии - със скоростта на пазарите. Не видяхме авансово, че се задава тази рецесия и надлежно не бяхме готови. Подценихме обстановката. Предполагаемата бюджетна рецесия в действителност беше дълбока рецесия на гръцката страна и гръцката стопанска система. За да осъзнаем същинската им степен, ни бяха нужни години.
Първата стратегия (2010-2012 г.) беше прекомерно краткосрочна и прекомерно фокусирана върху обществените финанси. Поради това бе невероятно с нея да се повлияе на структурните проблеми на страната. Въпреки че втората стратегия (2012-2015 г.) даде по-съществени отговори, тя също беше прекомерно лимитирана във времето. Едва в третата стратегия (от 2015 година до 2018 г.) беше допустимо да се дефинират и изпълнят нужните структурни промени.
Гръцката политика също изигра огромна роля за рецесията. Дефицитите бяха подправени. Демагогските предизборни акции, обръщането на политическите позиции след вземането на властта и неналичието на народен консенсус в дълготраен проект потискаха възхода на страната.
Втората стратегия можеше да бъде сполучливо приключена през декември 2014 година, в случай че политическата коалиция " Нова Демокрация " и " ПАСОК " бе подхванала политически ограничения за пенсионната промяна и нарастването на Данък добавена стойност на гръцките острови. Вместо това бяха планувани нови избори. Гърците избраха обединението на радикалната лява Сириза въз основата на диаметрално противоположна изборна стратегия, което докара до шестмесечно напрежение с Европейски Съюз и на пазарите.
Европейските политици също имат пръст за рецесията. Страхувайки се от експлоадиране на еврото, те реагираха нерешително и се скриха прекомерно дълго зад гръцкото съмнение. Голяма част от тях бяха мощно повлияни от политически претекстове. Някои десни партии желаеха неуспеха на държавното управление на Сириза, ръководено от Алексис Ципрас, завоевателят на " Нова Демокрация ". А нерядко страстите засенчваха политическата рационалност. Например аз претърпях по какъв начин тогавашният немски финансов министър Волфганг Шойбле съобщи непосредствено пред гръцкия си сътрудник, че към този момент не му има вяра. А един път трябваше да отделя холандския министър на финансите Йерун Дайселблум от гръцкия му сътрудник Янис Варуфакис, преди да са съумели да си нанесат удари. Наложи се с доста самообладание да се възобнови разговорът през лятото на 2015 година и да се откри излаз от безизходицата благодарение на третата стратегия за разпределяне на безплатни средства, която изобщо не би била нужна, в случай че ги нямаше тези политически шмекерии.
Не на последно място би трябвало да се обърне внимание на ролята на съответните институции при осъществяването на стратегиите. Сътрудничеството сред Европейската комисия, Европейската централна банка, Международния валутен фонд (МВФ) и след това основаният Европейски механизъм за непоклатимост, не постоянно бе елементарно. Въпреки че финансовата експертиза на МВФ ни оказа помощ, някои рискови и персонални възгледи заплашиха връзките ни с гърците, а даже докара до това, че Еврогрупата, според мен, гласоподава за доста по-трудни промени, по-специално за пенсионната промяна от 2019 година
Политическото управление бе частично отговорно за осемте дълги години на рецесията. Аз самият не бих желал да се изключа от отговорност. Много от нас направиха всичко допустимо да облекчат хората. Аз също постоянно съм се заела с това, макар че от време на време бях единственият в Еврогрупата, дружно с Жан-Клод Юнкер, на тази позиция. Гордея се с това.
Ролята на по този начин наречената тройка и " Мъжете в черно ", по този начин наречените специалисти на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, би трябвало да се разиска по-подробно. Твърди се, че националната воля не е била спазена, а съюз на пазарите и на неизбрани от народа технократи е наложил своите ограничения на гръцкия парламент. Често подложените на критика технократи постоянно бяха настоятелни. Но имахме потребност от специалисти, които да оценят вярно обстановката в Гърция и да поддържат по-добре страната.
Гръцката народна власт постоянно е била изцяло уважавана във всичките ѝ правила. Гръцкият народ реши да остане в еврозоната и ние спазихме това суверенно решение. Вярно е, че институциите създадоха съответни ограничения. Мандатът беше даден от европейските министри, които на собствен ред са виновни пред съответните парламенти. А те са определени от съответните нации.
Оставам уверен, че приемането на третата стратегия за финансова помощ е исторически миг за Гърция и за цяла Европа. Гърция възвръща законното си място в еврозоната и възвръща още веднъж по-голяма автономност в своите стопански политики.
Това обаче не значи, че Европейският съюз към този момент дава на Гърция свободата да се грижи сама за ориста си. Все още има доста работа. Намаляването на държавния дълг и продължаването на промените би трябвало да бъдат главен приоритет за гръцкото държавно управление.
Европейската комисия остава на страната на Гърция, само че в това време би трябвало да подсигурява, че страната извършва отговорностите си. Свързаният с това мониторинг не е четвърта стратегия. Той не съдържа нови претенции за дейности или промени. За Гърция е значимо да употребява помощта, предоставена от нейните сътрудници, с цел да приключи значими промени, а европейските сътрудници чакат Атина да извърши уговорките си - нито повече, нито по-малко!
Еврозоната, въпреки това, би трябвало да продължи работата по интеграцията и да намерения за идващите рецесии, които неизбежно ще дойдат. Превенцията е по-добра от последващата грижа. Вече представихме съответни оферти. Надявам се, че страните ще бъдат задоволително мъдри, с цел да гледат на бъдещето с убеденост.
Пиер Московиси (на 61 години) е член на френските социалисти и, от 2014 година, е част от Европейската комисия, е еврокомисар по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз . Материалът е написан за немското издание Die Welt.
По публикацията работи: Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ