Едва ли си е представял детският писател Ран Босилек, че

 
Едва ли си е представял детският публицист Ран Босилек, че неговата приказка „ Дядо и ряпа “ ще се разиграва по българските земи през 2025 година.

Дядо белобради ряпа взе да вади – по този начин стартира римуваната приказка на Ран Босилек и след това зад дядото се подреждат бабата, внучката, кучето, котето и най-после – мишката. Всичко живо дърпа тая ряпа и тя се не поклаща. 

Госпожа Елисавета Белобрадова също стартира да вади ряпа – вади госпожа Белобрадова ряпата на съветския език. И след нея се подредиха и бабата, и кучето, и котката, и мишката, и пияният Свинчо, и екзорсистите, и министерства, и партии. Дърпат я ряпата на съветския език и тя се не поклаща. Да се чуди човек – да плаче ли, или да си направи една салата от ряпа и да изпие една водка. 

Когато геополитическата палачинка се обърна през 1989 година, едно от първите неща беше да се погне съветският език. Трябваше да се учи езикът на новите господари - британският, който трийсет и пет години по-късно към този момент ни е като втори майчин, както се изрази оня ден една абитуриентка. Милата ни абитуриентка с втори майчин език британски. Като под строй учителите по съветски език в учебните заведения бяха „ преквалифицирани “ посредством курсове в учители по британски. Един тип – бяха възродени. Нещо като прекрасен и верен възродителен развой на езиците.

Хората се бяха ошашавили и ги беше боязън да не останат без работа. В ония смутни времена, в които подкрепаджии колеха и бесеха, да си преподавател по съветски език беше, меко казано, рисково. И по този начин както преподаваха за Пушкин, почнаха да преподават за Джонатан Суифт. И уау и уаукането станаха бон звук, щото бяхме по едно време и малко франкофони. И буквите О и К, написани една до друга, изтриха познатото ХОРОШО. И единствено за една нощ, скрито и бавно, българското хорошо стана българско окей. 

После бяха погнати съветските монументи, съветските наименования на улици. Погната беше общата ни история. Бесовете прераснаха в гонения на дипломати и свещеници, в параноична шпиономания, като кулминационната точка се състоя във тип на ястие на монумент. Паметникът на Червената войска в София беше изяден от гладни демократични уста като торта.  

Това, което пиша, излиза повече есеистично и фейлетонно, в сравнение с ми се желае. А ме боли, тъй като тези, които гонят в този момент съветския език и всичко съветско, надали си дават сметка какъв брой забележими и невидими влакна свързват нашите нации и нашите ориси. Абе хора, които гоните съветския език и всичко съветско, които се страхувате най-вече от „ дявола, Путин и Северна Корея “, които лягате и ставате с ненавист към Русия, не си ли давате сметка, че вашите татковци, баби и дядовци, в случай че не друго, то най-малко са написали милиони писма до руските си приятелчета, че са писали на съветски и са получавали писма на съветски от Украйна, от Беларус, от Молдова, от Казахстан, че помнят имената на тия, с които са си писали и са им доверявали тайните си. Имаше един израз, с който нормално завършваха тези писма: „ Жду ответа по какъв начин соловей лета “ – очаквам отговор, както славеят чака лятото. 

По-дълбоко в историята не ми се влиза, тъй като там всичко е ясно. Ясно е, само че към този момент – процесът на угасване на ясното е в цялостна мощ.

Сега аз не очаквам никакъв отговор от госпожа Белобрадова и от наредилите се след нея хора и други същества, само че въпреки всичко си коства да се попита – белким в действителност мислите, че като въведохте цензура във връзка с всичко съветско и желаете да възбраните съветския език, ще станете по-големи началници, в сравнение с сте в този момент? Нима в действителност не знаете, че по този начин ще си навлечете единствено ненавист, яд и пренебрежение? Не си ли давате сметка, че като поставяте въпроса за промяна на кирилицата и възбрана на съветския език, копаете и последната твърда българска пръст под краката си? Вие няма да пропаднете вдън земя – Хавайски острови дал Господ, само че твърда българска почва под краката си няма да имате. 

Знам, че разчитате изцяло да овъртолите акълите на младежите, да ги откъснете изцяло от славянския свят и от Русия, да сатанизирате предишното, само че да знаете, че това няма да ви се размине току по този начин. Всяко нещо си има лимит, госпожо Белобрадова, всяко нещо си има лимит. 

Тая работа със възможната подмяна на кирилицата с латиница се опита да я пробута още на времето Петър Стоянов, само че се усети и млъкна – евентуално си даде сметка, че няма да стане, че още е рано и че е огромна шизофрения хем да тачим Двайсет и четвърти май, хем да желаеме да си сменяме писмеността.

 Опитите да се придвижи генното, общественото и политическото инженерство върху духа, културата и корените на един народ са обречена работа. 

Вие, госпожо Белобрадова, знаете, че това, което вършиме, са нелепости. Вие просто желаете името Ви да се повтаря, да се чува повечко, да се приказва за Вас и Вие да се прославяте като русофобка и гонителка на съветския език.

Женската суетност и кариеризъм са велика работа, само че като виждам някои други булки в Парламента, възможностите Ви не са доста огромни. 

И най-после – да живее Ран Босилек и неговият Дядо Белобради, госпожо Белобрадова.ник

P.S. Преди няколко години, мисля, че беше по време на митингите, когато аз пишех всяка вечер, госпожа Белобрадова ми изиска другарство във фейсбук и аз одобрих. Тя много постоянно харесваше това, което пиша, само че след това, когато към този момент стана народен представител, безмилостно ми разруши сърцето – разприятели ме, захвърли ме и ме не помни, като че ли съм бил съветски език. А аз пиша на български.

Николай Милчев