Корупция. Конвенция. Конспирация
Едно от най-често провежданите в последно време в България неща са тъй наречените диспути. Което щеше да е прелестно, в случай че беше правилно. Но не е, тъй като постоянно (да не кажа в множеството случаи) това, което се „ организира “, няма нищо общо с въпросното разбиране. Може ли, да вземем за пример, да се дебатира свободата на словото с глутниците от жълто-кафяви медийни фалшификати, които са оцапали и отровили всичко към себе си.
Тези дни чух по малкия екран, че на българите им липсвала „ дебатна просвета “. Това е доста меко казано, което си пролича мъчително ясно в двата най-шумни „ дебата “ през предходната седмица. Между тях има доста разлики и една огромна аналогия: и в единия, и в другия случай става дума за реплика, замяна, фалшификат.
Корупцията
„ Дебатът “ по импортирания от Българска социалистическа партия избор на съмнение на държавното управление „ поради неуспеха в политиката за противопоставяне на корупцията “ имаше един преобладаващ лайтмотив – отсъствието („ оглушително “ по думите на вносителите) на министър-председателя. Това обаче не бе единственото неявяване. Както постоянно, го нямаше депутатът-бизнесмен Пеевски. А най-оглушителна бе цялостната тишина за това, което прави всякаква политика за противопоставяне на корупцията невъзможна - тайното завладяване на страната и подчиняването на нейните институции на частни ползи.
Затова никой не си разреши да каже нито дума за проведения банкрут на КТБ, за последвалото плячкосване на активите й, за случая „ Дунарит “. Да попита кой е притежателят на „ Юлен “ или на кого бе продадена „ Общинска банка “. Да спомене за неуспеха на правосъдната промяна, за недосегаемата прокуратура, за пробойните в независимостта на съда и върховенството на правото.
Самите вносители на вота, претендиращи за „ правото да бъдат лидер на битката с корупцията “, мълчат за всичко това, тъй като, в действителност, са съучастници в установяването на този модел. А с сходни имитационни и безсмислени „ вотове “ и „ диспути “ единствено му оказват помощ да укрепне. През това време неговите съперници са подложени на скалъпени обвинявания и оскърбителен акции, които ги трансформират в цели на националния яд като „ предатели “, „ продажници “, „ прислужници на олигархията “, „ соросоиди “, „ либерасти “ и така нататък. А „ необятните национални маси “, отвратени от цялото шоу, не се интересуват от тази тематика, тъй като им била прекомерно непозната, комплицирана и неразбираема.
Конвенцията
Далеч по-близки и разбираеми за тях се оказаха въпросите на половата еднаквост и по тази причина те се включиха с цялостна мощ в „ дебата “ за Европейската спогодба за предварителна защита и противопоставяне на насилието над дами и домашното принуждение. Тук фалшификацията е още по-зашеметяваща. Ако „ дебатът “ за корупцията бе обезсмислен от премълчаването на най-важния проблем, обвързван с нея, „ дебатът “ за конвенцията е напряко неосъществим, тъй като неговият главен предмет се основава напълно на една неистина – че в конвенцията написа или се има поради нещо, което ще докара до замяна на биологичните полове, признание на „ трети пол “, налагане на „ еднополови бракове “ и други сходни. Всякакви причини, пояснения и даже, съдържащи се в самата спогодба, дословни опровержения на сходни тълкования, се оказаха изцяло безсилни против тази неистина. Затова и тук е изцяло безсмислено да ги повтаряме отново. Но е потребно да се види по какъв начин лъжата мутира до шизофренични размери.
От телевизионни студиа и всевъзможни обществени трибуни дни наред от заран до вечер се изяснява, че България е застрашена от " интернационален скрит план за проверка на човешката биология " и от „ скрит план срещу християнска Европа ”. Заговорниците са „ джендър идеологията, международният олигархат “, " неолиберализмът и неговите пост-изрождения " и (на локална почва) „ демократичната паплач “. Целта била заличаване на „ националните ни полезности, идентичността ни и устоите на обществото “, както и " духовна гибел на народа ", " честен разпад, който неизбежно води до психофизическото изтриване на индивида " и превръщането му в „ безполов мутант ”. Истинските планове на тази спогодба, „ скрити зад отбраната на дамите от принуждение “, били „ катурване на половата ориентировка “, „ мъжът в фамилията да е майката ”, „ да посегнат на най-скъпото ни – на детето ”, като му „ изясняват, че може да си сменя пола през ден “. Това са част от по-приличните (за по телевизията) разновидности на лъжата. Иначе могат да се чуят и по-силни думи: „ ще ни наводнят с изроди и изчадия “, „ ще ни подложат на всевъзможни перверзии “. Тези дни чух дори, че „ в случай че на някой мъж му скимне да стане жена “, страната ще би трябвало да му обезпечи съответните „ привилегии “, като да вземем за пример по-ранно пенсиониране.
Защо?
Така „ към този момент “ ратификацията бе отсрочена до провеждането на още „ по-широк спор “. Дали обаче в края на краищата конвенцията ще бъде призната или не, няма никакво значение, тъй като борбата на обстоятелствата и здравия разсъдък против лъжата се оказа отчайващо неравна. Каква е повода за това? Някои я виждат в съчетанието сред „ напълно естествени всеобщи страхове от особеното “ и напълно обикновено неведение и незнание („ хората не са длъжни да знаят и да схващат всичко), което може да бъде преодоляно с малко повече четене и пояснения. Други дълбокомислено придвижиха всичко във високите сфери на философията и антропологията – нещо като локална проекция на световната идеологическа борба сред постмодерното и неоконсервативното.
Ясен Бояджиев
В тези пояснения безспорно има нещо правилно. Но с изключение на „ естествените “, има и други аргументи, доколкото е явно, че някои напълно умишлено популяризират лъжата, раздухват и дирижират цялата нервност. Тя, първо, е доста комфортна за отклонение на вниманието от същинските проблеми на обществото (като „ високата “ корупция и правосъдната промяна, например). Второ, комфортна е за печелене на повече гласове, посредством пригаждане към разбиранията и усетите на болшинството гласоподаватели. И трето, връщайки обществото исторически в предпросвещенската ера, тя прави чудесна работа за връщане на страната от европейския път назад към евразийското самодържие и сатрапщина.
Опасно оръжие
Тази нервност е рисково оръжие, тъй като отприщва мрачната и неконтролируема мощ на омразата. Умело насъскван, гневът бързо се трансферира от външните „ заговорници “ (Европа и „ Брюкселския Коминтерн “) към вътрешните им „ помагачи “, които са чели повече и не опасяват да изобличават лъжата – „ пъплещи джендъри “ и „ соросоиди “, „ еврохунвейнбини “ и „ еврогейове “, „ национални предатели “... Днес оферират референдум („ чуйте си народа “) за конвенцията. Утре по инерция някой ще предложи да гласуваме „ за “ или „ срещу “ хомосексуализма, а по-късно – дали да не се разправим най-сетне с „ демократичната паплач “.
А горкият смел и безпаричен народ, който не бил задължен да знае и да схваща, не вижда по какъв начин го ограбват, като под носа му подмолно отмъкват страната и бъдещето му, само че се е завайкал за международната интрига, която ще му вземе половата еднаквост.
Някой ще каже, че и това е тайна доктрина. Дано да е прав.
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Тези дни чух по малкия екран, че на българите им липсвала „ дебатна просвета “. Това е доста меко казано, което си пролича мъчително ясно в двата най-шумни „ дебата “ през предходната седмица. Между тях има доста разлики и една огромна аналогия: и в единия, и в другия случай става дума за реплика, замяна, фалшификат.
Корупцията
„ Дебатът “ по импортирания от Българска социалистическа партия избор на съмнение на държавното управление „ поради неуспеха в политиката за противопоставяне на корупцията “ имаше един преобладаващ лайтмотив – отсъствието („ оглушително “ по думите на вносителите) на министър-председателя. Това обаче не бе единственото неявяване. Както постоянно, го нямаше депутатът-бизнесмен Пеевски. А най-оглушителна бе цялостната тишина за това, което прави всякаква политика за противопоставяне на корупцията невъзможна - тайното завладяване на страната и подчиняването на нейните институции на частни ползи.
Затова никой не си разреши да каже нито дума за проведения банкрут на КТБ, за последвалото плячкосване на активите й, за случая „ Дунарит “. Да попита кой е притежателят на „ Юлен “ или на кого бе продадена „ Общинска банка “. Да спомене за неуспеха на правосъдната промяна, за недосегаемата прокуратура, за пробойните в независимостта на съда и върховенството на правото.
Самите вносители на вота, претендиращи за „ правото да бъдат лидер на битката с корупцията “, мълчат за всичко това, тъй като, в действителност, са съучастници в установяването на този модел. А с сходни имитационни и безсмислени „ вотове “ и „ диспути “ единствено му оказват помощ да укрепне. През това време неговите съперници са подложени на скалъпени обвинявания и оскърбителен акции, които ги трансформират в цели на националния яд като „ предатели “, „ продажници “, „ прислужници на олигархията “, „ соросоиди “, „ либерасти “ и така нататък. А „ необятните национални маси “, отвратени от цялото шоу, не се интересуват от тази тематика, тъй като им била прекомерно непозната, комплицирана и неразбираема.
Конвенцията
Далеч по-близки и разбираеми за тях се оказаха въпросите на половата еднаквост и по тази причина те се включиха с цялостна мощ в „ дебата “ за Европейската спогодба за предварителна защита и противопоставяне на насилието над дами и домашното принуждение. Тук фалшификацията е още по-зашеметяваща. Ако „ дебатът “ за корупцията бе обезсмислен от премълчаването на най-важния проблем, обвързван с нея, „ дебатът “ за конвенцията е напряко неосъществим, тъй като неговият главен предмет се основава напълно на една неистина – че в конвенцията написа или се има поради нещо, което ще докара до замяна на биологичните полове, признание на „ трети пол “, налагане на „ еднополови бракове “ и други сходни. Всякакви причини, пояснения и даже, съдържащи се в самата спогодба, дословни опровержения на сходни тълкования, се оказаха изцяло безсилни против тази неистина. Затова и тук е изцяло безсмислено да ги повтаряме отново. Но е потребно да се види по какъв начин лъжата мутира до шизофренични размери.
От телевизионни студиа и всевъзможни обществени трибуни дни наред от заран до вечер се изяснява, че България е застрашена от " интернационален скрит план за проверка на човешката биология " и от „ скрит план срещу християнска Европа ”. Заговорниците са „ джендър идеологията, международният олигархат “, " неолиберализмът и неговите пост-изрождения " и (на локална почва) „ демократичната паплач “. Целта била заличаване на „ националните ни полезности, идентичността ни и устоите на обществото “, както и " духовна гибел на народа ", " честен разпад, който неизбежно води до психофизическото изтриване на индивида " и превръщането му в „ безполов мутант ”. Истинските планове на тази спогодба, „ скрити зад отбраната на дамите от принуждение “, били „ катурване на половата ориентировка “, „ мъжът в фамилията да е майката ”, „ да посегнат на най-скъпото ни – на детето ”, като му „ изясняват, че може да си сменя пола през ден “. Това са част от по-приличните (за по телевизията) разновидности на лъжата. Иначе могат да се чуят и по-силни думи: „ ще ни наводнят с изроди и изчадия “, „ ще ни подложат на всевъзможни перверзии “. Тези дни чух дори, че „ в случай че на някой мъж му скимне да стане жена “, страната ще би трябвало да му обезпечи съответните „ привилегии “, като да вземем за пример по-ранно пенсиониране.
Защо?
Така „ към този момент “ ратификацията бе отсрочена до провеждането на още „ по-широк спор “. Дали обаче в края на краищата конвенцията ще бъде призната или не, няма никакво значение, тъй като борбата на обстоятелствата и здравия разсъдък против лъжата се оказа отчайващо неравна. Каква е повода за това? Някои я виждат в съчетанието сред „ напълно естествени всеобщи страхове от особеното “ и напълно обикновено неведение и незнание („ хората не са длъжни да знаят и да схващат всичко), което може да бъде преодоляно с малко повече четене и пояснения. Други дълбокомислено придвижиха всичко във високите сфери на философията и антропологията – нещо като локална проекция на световната идеологическа борба сред постмодерното и неоконсервативното.
Ясен Бояджиев
В тези пояснения безспорно има нещо правилно. Но с изключение на „ естествените “, има и други аргументи, доколкото е явно, че някои напълно умишлено популяризират лъжата, раздухват и дирижират цялата нервност. Тя, първо, е доста комфортна за отклонение на вниманието от същинските проблеми на обществото (като „ високата “ корупция и правосъдната промяна, например). Второ, комфортна е за печелене на повече гласове, посредством пригаждане към разбиранията и усетите на болшинството гласоподаватели. И трето, връщайки обществото исторически в предпросвещенската ера, тя прави чудесна работа за връщане на страната от европейския път назад към евразийското самодържие и сатрапщина.
Опасно оръжие
Тази нервност е рисково оръжие, тъй като отприщва мрачната и неконтролируема мощ на омразата. Умело насъскван, гневът бързо се трансферира от външните „ заговорници “ (Европа и „ Брюкселския Коминтерн “) към вътрешните им „ помагачи “, които са чели повече и не опасяват да изобличават лъжата – „ пъплещи джендъри “ и „ соросоиди “, „ еврохунвейнбини “ и „ еврогейове “, „ национални предатели “... Днес оферират референдум („ чуйте си народа “) за конвенцията. Утре по инерция някой ще предложи да гласуваме „ за “ или „ срещу “ хомосексуализма, а по-късно – дали да не се разправим най-сетне с „ демократичната паплач “.
А горкият смел и безпаричен народ, който не бил задължен да знае и да схваща, не вижда по какъв начин го ограбват, като под носа му подмолно отмъкват страната и бъдещето му, само че се е завайкал за международната интрига, която ще му вземе половата еднаквост.
Някой ще каже, че и това е тайна доктрина. Дано да е прав.
Виж всички публикации от Ясен Бояджиев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ