До 1946 г. те са били поне 750 000 декара.

 До 1946 година те са били най-малко 750 000 декара. Какво се случва след реституцията през 90-те и за какво би трябвало да бъдат спрени схемите за заграбването на тези парцели. А средствата от тях да подкрепят образованието. Има една институция, която постоянно е била свещена за българския народ и на която той не би разрешил да се посегне - учебното заведение.

 Вероятно мнозина сънародници не са и чували за съществуването на учебни земи, което е в полза на тези, които пробват да ги заграбят тъкмо заради неналичието на гласност и бистрота. А в действителност учебните земи са опция за спомагателни средства за рационализация на учебното заведение и просветителния развой. Но вместо това са на път да се трансфорат в следващата скица, посредством която някои желаят да се обогатят, ограбвайки българските учебни заведения и бъдещето на българските деца. За какво става дума?

 Още през Възраждането е било въпрос на чест даже и за жителите на най-малките села да имат учебно заведение. Понякога най-богатите са предоставяли къщите си за учебни заведения или са строили такива със лични средства в двора на селската черква. Ръководството на учебните заведения, както и финансирането им е било в ръцете на църковно-религиозната община и на занаятчийските организации, които са ги издържали. След Освобождението младата страна не е имала задоволителен финансов запас за прехрана на към 1500 селски и 70 градски учебни заведения при 3 000 000 население (общо за Княжество България и Източна Румелия). За да обезпечат бъдеще на децата си посредством образованието им, българите всеобщо отделяли от залъка си за закупуване на земя за учебните заведения, с чиято годишна обработка се е осигурявал задоволително постоянен приход, с цел да не се закрие едно или друго учебно заведение. Така едно селско учебно заведение последователно е ставало притежател на 100, 200, 500 до 3000 дка земя.

 Интересен факт е, че при започване на 40-те години на ХХ век в царска България броят на учебните заведения нараства до 10 000! Това демонстрира жаждата на българите за обучение. По време на комунизма с индустриализацията на страната градското население нараства от 1 700 000 души (при 7 000 000 население) през 1946 на 5 800 000 души (при 9 000 000 население) през 1985 година - повече от 3 пъти! С това се усилват градските учебни заведения и понижават доста селските. По-късно в демократична България, с непрестанната миграция и емиграция общата численост на учебните заведения продължава да пада и през 2000 година в страната имаме 3500 учебни заведения, а през 2018 година те са към този момент под 2500...

 Много здания на закритите учебни заведения в последните 20 години пустеят и се разрушават или са разпродадени от общините. Никой обаче не приказва какво се случва със земите на закритите учебни заведения, които по закон би трябвало да се трансферират на така наречен приемни учебни заведения. Още по-лошо е, че земите и на настоящите учебни заведения стават обект на частни стопански ползи, а би трябвало приходите от обработката на земята да отиват за потребностите на просветителната система и децата.

 Поводът да стартира това изследване бе съответен проблем - опитът за “приватизиране ” на 1787 дка земя, благосъстоятелност на ОбУ “Св. Паисий Хилендарски ” в първата ни столица Плиска, не от някой различен - а от учебното настоятелство, управлявано от госпожа Тонка Начева - сегашния кмет на градчето.

Училището е на път да загуби земите си, атакувано в съда от госпожа Начева, която желае настоятелството да ги придобие “по отминалост ” на съображение чл.79 от Закона за собствеността, заради редица законови пропуски.

Преди няколко дни Апелативният съд във Варна удостовери на втора инстанция решението на Окръжен съд - Шумен, за придобиването по отминалост на земята от учебното настоятелство, управлявано от госпожа Тонка Начева, защото, в последните 20 година НПО-то, представлявано от нея, било страна по договорите за аренда, а не учебното заведение... Друг доста забавен факт е, че никой публично не е поставял въпроса за какво на това, а евентуално и на хиляди други учебни настоятелства е разрешено да са регистрирани в частна, а не в социална изгода, откакто би трябвало да пазят публичния, а не частния интерес?

 През 2017 година, след намесата на министъра на земеделието Румен Порожанов и неговия заместител Цветан Димитров преписката по възобновяване на земята на учебното заведение в Плиска беше предоставена на учебния шеф, откакто това беше отказвано повече от 20 година от страна на поземлената комисия на община Каспичан, за да бъде отхвърлен действителният притежател. Притежавайки истинските документи за благосъстоятелност за първи път от 1995 година, когато земята е възобновена на учебното заведение, се установи, че през 1997 година незнаен чиновник на поземлената комисия на община Каспичан е издал подправено - “нищожно ”, протоколно решение за благосъстоятелност на 1778 дка земеделска учебна земя на името на учебното настоятелство, което е записано едвам през 1998 година!

 Фалшификаторите е можело да се съобразят най-малко с датата на появяването в правния мир на настоятелството! Въпреки че Районна прокуратура - Нови пазар, отхвърля да започва досъдебно произвеждане за доказване на закононарушение за правене на документ с погрешно наличие (поради давност), то Районният съд в град Нови пазар реагира бързо и постанови, че земеделските земи са учебна благосъстоятелност и настоятелството няма право да ги стопанисва, а подправеното решение на поземлената комисия от 1997 година разгласи за незначително.

 В медиите открих доста сходни образци като този в Плиска за скандална приложимост на учебните земи във всички краища на България за едни или други стопански цели, рядко в поддръжка на учениците и образованието им. Например общинският съвет в Шумен продава през октомври 2010 година, със единодушието на Сдружение “Шуменско учебно настоятелство ”, 1700 дка учебна земя на частна компания за Индустриален парк в града. След договорката липсва обществен доклад какво е станало с парите от продажбата? Къде са вложени? Носят ли доход, какъвто щяха да получават годишно от по 80-100 лева лихва от декар, каквато е тя в този край - т.е. 130 000-170 000 лева доход годишно? Или парите от продажбата са в банка и инфлацията към този момент ги е изяла?

За да се откри мащабът на дарените за потребностите на учебните заведения земи, взех решение да проуча данните за тяхната национализация в края на 40-те години на ХХ век. Преди година по моя молба Държавна организация “Архиви ” прави 6 месеца обширно търсене на архивни документи за национализирани учебни земи. След ревизиране на 936 инвентарни разказа на архивни фондове и 1661 архивни единици са направени 1943 броя заверени ксерокопия на архивни документи.

 Съгласно информацията в страната приблизителният размер на земите, разказани в документите, е 629 028,547 декара. Това са аграрни земи, ливади, градини, лозя и горски фонд. Не може да се конкретизира броят на учебните заведения и учебните настоятелства, защото в множеството случаи данните в документите са систематизирани за даденото обитаемо място. За допълнение на информацията от отделите “Държавен списък ” в страната е направена и информация в Дирекция “Централен държавен списък ” (ЦДА). В нея са открити данни за следния подобен размер на земите на учебни заведения и учебни настоятелства - 183 534, 53 декара.

 Като резюме можем да кажем, че на територията на цялата страна може да се приказва за най-малко 750 000 декара, които учебните заведения в страната са имали до аграрната промяна от 1946 година

 При реституцията на учебните земи в страната през 90-те години на предишния век тази благосъстоятелност е била възобновена или предоставена за ръководство на разнообразни субекти - на учебните заведения, на общините или доста постоянно на учебните настоятелства (регистрирани по тогавашния Закон за лицата и семейството), а не, както е било редно, цялата благосъстоятелност да се възвърне на учебните заведения - липсвали са, както и и сега, ясни законови разпореждания.

 Липсва регламентиран юридически статус на аграрни земи на учебните заведения, както и гаранции за независимото им ръководство. Много от членовете на записаните учебни настоятелства през 90-те години не престават да са същите лица и в този момент, макар че децата им от дълго време са приключили и нямат действителна връзка със съответното учебно заведение, какъвто е казусът и в гр. Плиска. В доста случаи настоятелите даже си разрешават да си гласоподават заплати от приходите от учебните земи! Неморално е да получават доходи за сметка на децата ни! Настоятелът е донор и покровител, а не потребител!

 След намесата на премиера Бойко Борисов през 2017 година, по негово гледище, кметът на община Каспичан разпорежда инспекция на учебното настоятелство в Плиска през август същата година, която установи доста нередности, като липса в устава на настоятелството на основаването на надзорен съвет, Председателят не разполага със особено пълномощие от УС да се разпорежда с финансовите средства на сдружението. Проверяващата комисия резонно слага въпроса за какво госпожа Начева продължава да получава хонорар като ръководител на настоятелството, откакто е била определена за кмет на Плиска, не е извършен публичен търг за избор на арендатор, липсва указател на договорите за аренда, които са подписани на занижени цени и 3 година поред не са обновени макар клаузите в договорите, което нанася съществени финансови вреди на сдружението в размер на хиляди левове.

В началото на 2019 година ръководителят на парламентарната комисия по обучение и просвета Милена Дамянова желае мнение по проблема с учебните земи в Плиска от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Той установи законови пропуски за реализиране на надзор на дейностите на учебните настоятелства. МОН няма законодателна опция да наблюдава какво се случва с учебните земи, които настоятелствата стопанисват, защото те са независими юридически лица. При неналичието на надзор, министърът позволява, че приходите от лихва от учебните земи могат да не се употребяват по предопределение, а точно за поддръжка на учебните заведения и детските градини

В отговора си до госпожа Дамянова министър Вълчев декларира, че “възникват проблеми свързани с ръководството ” на земеделските земи на общинските учебни заведения, които “произтичат от това, че съществува процедура общините да се разпореждат с възобновените земи на общинските учебни заведения, като ползват наредбите на Закона за общинската благосъстоятелност и сформират за тях актове за обществена - общинска благосъстоятелност, без да се преценяват с горецитираната наредба, определяща правния им статут на частна благосъстоятелност.

Последиците от това са, че общинските учебни заведения губят правото да ръководят независимо възобновените аграрни земи в своя изгода и за своя сметка ”. Министърът прецизира и за различен проблем, който “възниква и с възобновените по ЗСПЗЗ аграрни земи на закритите общински учебни заведения. За закритите държавни учебни заведения правоприемникът на техните активи и пасиви е посочен в заповедта за закриване на министъра на образованието и науката. Поради липса на съответен юридически правилник титуляр на правото на благосъстоятелност на възобновените аграрни земи на закритите общински учебни заведения е съответната община ”. Министерството на образованието и науката поддържа предлагането за законови промени, които “с оглед конституционно и законово регламентирания юридически статут и цялост на възобновените аграрни земи на общинските учебни заведения нормативно да уредят гаранции за независимото им ръководство, както и правила по отношение на действието и контрола на дейностите на учебните настоятелства ”. 

Пет неща, които могат да се създадат

 Предвид непрекъснатото повишаване на цените на обработваемата земя (средно към 1000-2000 лева./дка) и на арендните доходи в страната (средно към 50-100 лева./дка годишно) е ясно, че ефикасното ръководство на учебните земи би дало на стотици български учебни заведения спомагателни средства и би подобрило значително материално-битовите условия, при които учат българските деца. Подобни спомагателни доходи са изключително значими за учебните заведения, намиращи се в стопански по-изостаналите региони на страната. Наред с това самодейността по възвръщането на собствеността на парцелите на техните достоверни притежатели - българските учебни заведения, би възстановила волята на донорите от първите години след Освобождението на България за дълготрайна и устойчива поддръжка за българското обучение и би подтикнала още веднъж обичайните полезности на дарителството, с които е обвързвана нашата история още от интервала на Възраждането.

 Затова Д.О.Б.Р.О., взаимно с в. “24 часа ” започва самодейността “Да спасим земите на българските учебни заведения ”. Призоваваме всички ангажирани институции да се сезират по този проблем и в незабавен порядък да се организира необятна социална полемика, като се извърши незабавна ревизия на статута на всички учебни земи и настоятелства в България и се подхващат нужните нормативни промени, водещи до постигането на следните цели:

 1. Статутът на учебните земи да се приравни с този на държавните и общинските земи - т.е. да не могат да бъдат придобивани по отминалост,

според параграф 1 от Закона за собствеността, с наредбите на който е въведена възбрана до 2022 година държавни и общински парцели да бъдат придобивани по отминалост. Към този миг това е допустимо според член 587 от Граждански процесуален кодекс по отношение на член 79 от ЗС. Забраната да важи и за неприключили производства пред нотариус и за всички висящи искови правосъдни производства по член 108 от ЗС, неприключили с влезнало в действие решение в съдилища в Република България без значение на каква фаза е съответното правосъдно произвеждане. Министерският съвет или народни представители би трябвало да внесат незабавно предлагането в Народното събрание до края на този месец, с цел да спасим учебните земи на първата столица Плиска, преди решението на Върховен касационен съд на последна инстанция.

 2. Да се вкара законова възбрана за продажба на учебните земи, като категорично законодателят посочи, че притежател на учебните земи са единствено учебните заведения, а настоятелствата биха могли да ги подкрепят, само че единствено безплатно.

 3. Министерският съвет да сътвори междуведомствена комисия, отпред с министъра на образованието, включваща зам.-министър на земеделието, зам.-министър на районното развиване, зам.-министър на стопанската система и зам.-министър на финансите, както и ръководителят на Държавна организация “Архиви ”, ръководителя на Национален статистически институт, предедател на Националното съдружие на общините, която да изследва какво е станало със 750 000 декара учебни земи, реституирани през 90-те години на 20 век, и да предложи явен правилник за тяхното стопанисване.

 4. Да се вкара надзор от страна на държавните институции върху активността и ръководството на учебните настоятелства. Да се даде период до края на 2019 година всички учебни настоятелства, регистрирани в частна изгода (какъвто е казусът с учебното настоятелство в гр. Плиска)- т.е. настоящи отвън закона, да бъдат пререгистрирани в общественополезна активност, според наредбите на член чл. 306, алинея 4 от Закона за предучилищното и учебното обучение, с цел да бъдат автоматизирано включени в специфичния обществен указател на неправителствените организации, следен от Министерството на правораздаването. Тези, които не го създадат, да бъдат заличени служебно, а техните активи да се предадат на съответните учебни заведения, към които се водят настоятелствата. Да се вкара годишна финансова отчетност на настоятелствата пред МОН. Министерството да утвърждава избора на управителните органи на сдруженията и да има право да ги одитира. Техните управителни органи да бъдат лимитирани с мандатност до 2 г, само че родителите - членове на настоятелствата, да бъдат освобождавани автоматизирано, когато децата им приключат своето образование в съответното учебно заведение. Да се забрани приемането на заплати от членовете на настоятелствата. Да се ограничи до 1/3 броят на “обществениците ” в настоятелствата. Останалите да са учители и родители. Да се дефинира ясно терминът “общественик ”. Членовете на учебните настоятелства да бъдат включени в листата на лицата по Закона за гласност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

 5. Да бъде основан от МОН, с поддръжката на общините, обществен електронен указател на учебните земи и учебните настоятелства, до който всеки български жител да има достъп и да следи по какъв начин се ръководят те. Средствата от аренди и други приходи от учебните земи, без значение дали те са ръководени от настоятелства, учебни заведения или от общините, да бъдат обществено отчетни и да се влагат в учебните заведения и българското обучение, каквато е била свещената воля на техните донори. Ако общините, учебните заведения или учебните настоятелства ръководят учебни земи, да се регламентират административни разноски с таван най-много 5% от приходите или безплатно. Остатъкът да се дава за потребностите на просветителна система на територията на общината, в съгласие с районните инспекторати по образованието към МОН.

Инфо: www.24chasa.bg