Болни сме от вина
Чета, че се връщат българи от чужбина. Нямам концепция дали се връщат. Знам, че не престават да отпътуват. И не мисля, че за това има личен провинен. В България виновността от дълго време е пандемия. Болни сме от виновност, но не го признаваме. Ето преди дни момче беше съблечено от група хулигани в градския превоз на София и нито един пасажер не се притече на помощ!
Мога да си показва какъв брой от тези хора у дома и измежду другари се възмущават, че страната не си е на мястото и позволява нарушители и политици да деребействат над народа. А когато пред очите им се прави принуждение са по-смълчани от страната. Тази дребна, събрана по волята на случайността, общественост няма смелостта да отбрани справедливостта, когато е накърнена от група хлапаци. Е по какъв начин тогава да чакаме, че всеки от тези хора ще има дързостта да се опълчва на неправдата, упражнявана от хора, закриляни от власт и пари или практикувана от прокуратура, съд и държавни институции! Този юноша още в нежна възраст към този момент е проумял, че може да се усеща безсилен зарязан в най-големия град, на обществено място, обкръжен от българи. „ Това е България “, обобщи водачът, също толкоз безразличен колкото и останалите жители.
Е, от тази България бягат младежите. Настина не знам какъв брой тъкмо се връщат. Но слушам претекстовете на тези, които се готвят да заминат. Миналата седмица полемика за демографските особености на един от икономическите региони в България незабелязано прерасна в полемика за обществените несправедливости, които младежите виждат в страната. Възмущението мина през покровителството на институциите за избран етнос, неналичието на правда и отмъщение за закононарушенията, корупционните преимущества за некадърните за сметка на способните. Думата пристигна и за обществото, което се сдобрява с всичко това. Попитаха дали е чудно, че не желаят да останат в България. Споменаха, че щом тук няма страна и общественост няма и бъдеще. Предполагам, че младежът от рейса също мъчно ще откри аргументи да остане. А такива печални истории за обезверено младо потомство се съчиняват всеки ден, под дърво и камък в България.
Не търсете съответен провинен. Вината е като пандемия. Вирус, достигнал душата на всеки. Нима има съответен провинен за малодушието на възрастните от рейса? Оцеляване и оскотяване. От тях се храни всяка надменност и те разяждат държавността. За страдание по този начин е в България.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
