Апокалипсисът, който не дойде
Апокалипсисът отново не пристигна. След изборите в Германия Европа се оказа на светлинни години надалеч от „ края на света “, с който съмнителни коментатори и злонамерени партии плашеха месеци наред. Да напомним тезата им. Континентът се ръководи от либерали, отговорни за безброй несгоди, в това число за тероризма и бежанския поток. Тези безродници не умеят да удържат даже единството на бюрократизирания от тях Европейски Съюз. И всичко ще приключи с неизбежния напредък на крайните десници, колапса на либерализма и закономерния разпад на Европейски Съюз. Добрият излаз за България е “да не къса връзките си с Русия ” - или най-малко да подценява догматичните европейски условия.
Колко пъти сте го чували от извънредно десни политици, от таблоидния щемпел, от прокремълски анализатори?
Европейски Съюз е недокоснат и се употребява с доверие
Сега пристигна време за контравъпроса: Къде се дяна предстоящият апокалипсис? Ръстът на крайната десница във Франция и първата поява на такава партия в немския парламент не дават задоволително причини за сходни изводи. Напротив, волята на гласоподавателите в Европейски Съюз търси все по-настойчиво рационалния глас и му обезпечава победа във всички западноевропейски страни, които през последните месеци са били сложени пред тестването, наречено избори. Европа минава през рецесиите с Гърция и Англия, през терористичните актове и кибервойните може би не до дъно ловко и може би не толкоз визионерски, колкото би ни се желало, само че по тази причина пък със стабилната воля на болшинството да продължи да отстоява полезностите, които движат света в по-добрата посока. Изборите в Германия, Франция и Холандия демонстрираха, че повечето им жители са стимулирани от доверие в Европейски Съюз, а не противоположното. Нагласите в България сочат същата наклонност – доверие в Европейски Съюз, което надвишава с цели 10 % междинните равнища на доверие в Европейски Съюз като цяло
Татяна Ваксберг
.
Тогава за какво ни плашат?
Възниква тъкмо противоположната картина на това, което монотонно повтарят крайната десница и феновете на Кремъл - потвърждава го както социологията, по този начин и изборният развой. Тогава за какво ли непрестанно ни плашат с иден прелом? Може би тъй като пророците на този прелом последователно добиват смущаващото чувство, че българският европейски избор е финален? Ето няколко образеца, които вероятно изключително ги тревожат:
Както множеството европейци, българите имат по-високо доверие към институциите на Европейски Съюз, в сравнение с към своите лични. Разликата е в това, че равнищата на доверие в националните институции в България са трагично по-ниски, в сравнение с другаде, само че от това общата наклонност не се трансформира.
Както множеството европейци, българите понижават доверието си към Европейски Съюз в моменти на рецесии (Гърция, Брекзит), а след това го възвръщат.
Както множеството европейци, българите считат, че е доста значимо да има свободно придвижване, работа и обучение в Европейски Съюз, както и да се поставят общи старания за защита и сигурност.
Дори и когато харесват Русия, българите залагат на Европейски Съюз. Според данните на Евробарометър, доверието към Европейски Съюз е най-слабо изразено измежду българите над 75-годишна възраст – измежду тази група на Евросъюза се доверяват 32 %. Но даже и този най-нисък % е покрай междинните равнища на доверие към Европейски Съюз, измерени във всички страни-членки.
Къде България и Европейски Съюз се разминават
Драматично разминаване сред българите и множеството останали европейци проличава по три тематики: разширението на Европейски Съюз (в България има повече гласове “за ”), въвеждането на еврото (в България има повече гласове “против ”) и отношението към бежанците (България е над два пъти по-враждебна към тях).
Има и едно четвърто разминаване, което нормално остава неусетно, само че в действителност може да ни дообясни за какво общественото пространство е залято от апокалиптични прогнози за сриването на Европейски Съюз. Това разминаване е следното: спрямо другите европейци, българите по-малко желаят обща енергийна политика, като процентите са надлежно 62 и 73. Едно пропукване, в което редица бранители на кремълската политика най-вероятно са видели своя късмет за задълбочаване и разширение на разликата сред България и Европейски Съюз.
Ще съумеят обаче единствено при едно състояние: в случай че българите стартират да имат вяра не на желанието си за по-добър живот, а на басните на провалени политици.
Татяна Ваксберг
Виж всички публикации от Татяна Ваксберг-->
Колко пъти сте го чували от извънредно десни политици, от таблоидния щемпел, от прокремълски анализатори?
Европейски Съюз е недокоснат и се употребява с доверие
Сега пристигна време за контравъпроса: Къде се дяна предстоящият апокалипсис? Ръстът на крайната десница във Франция и първата поява на такава партия в немския парламент не дават задоволително причини за сходни изводи. Напротив, волята на гласоподавателите в Европейски Съюз търси все по-настойчиво рационалния глас и му обезпечава победа във всички западноевропейски страни, които през последните месеци са били сложени пред тестването, наречено избори. Европа минава през рецесиите с Гърция и Англия, през терористичните актове и кибервойните може би не до дъно ловко и може би не толкоз визионерски, колкото би ни се желало, само че по тази причина пък със стабилната воля на болшинството да продължи да отстоява полезностите, които движат света в по-добрата посока. Изборите в Германия, Франция и Холандия демонстрираха, че повечето им жители са стимулирани от доверие в Европейски Съюз, а не противоположното. Нагласите в България сочат същата наклонност – доверие в Европейски Съюз, което надвишава с цели 10 % междинните равнища на доверие в Европейски Съюз като цяло
Татяна Ваксберг
.
Тогава за какво ни плашат?
Възниква тъкмо противоположната картина на това, което монотонно повтарят крайната десница и феновете на Кремъл - потвърждава го както социологията, по този начин и изборният развой. Тогава за какво ли непрестанно ни плашат с иден прелом? Може би тъй като пророците на този прелом последователно добиват смущаващото чувство, че българският европейски избор е финален? Ето няколко образеца, които вероятно изключително ги тревожат:
Както множеството европейци, българите имат по-високо доверие към институциите на Европейски Съюз, в сравнение с към своите лични. Разликата е в това, че равнищата на доверие в националните институции в България са трагично по-ниски, в сравнение с другаде, само че от това общата наклонност не се трансформира.
Както множеството европейци, българите понижават доверието си към Европейски Съюз в моменти на рецесии (Гърция, Брекзит), а след това го възвръщат.
Както множеството европейци, българите считат, че е доста значимо да има свободно придвижване, работа и обучение в Европейски Съюз, както и да се поставят общи старания за защита и сигурност.
Дори и когато харесват Русия, българите залагат на Европейски Съюз. Според данните на Евробарометър, доверието към Европейски Съюз е най-слабо изразено измежду българите над 75-годишна възраст – измежду тази група на Евросъюза се доверяват 32 %. Но даже и този най-нисък % е покрай междинните равнища на доверие към Европейски Съюз, измерени във всички страни-членки.
Къде България и Европейски Съюз се разминават
Драматично разминаване сред българите и множеството останали европейци проличава по три тематики: разширението на Европейски Съюз (в България има повече гласове “за ”), въвеждането на еврото (в България има повече гласове “против ”) и отношението към бежанците (България е над два пъти по-враждебна към тях).
Има и едно четвърто разминаване, което нормално остава неусетно, само че в действителност може да ни дообясни за какво общественото пространство е залято от апокалиптични прогнози за сриването на Европейски Съюз. Това разминаване е следното: спрямо другите европейци, българите по-малко желаят обща енергийна политика, като процентите са надлежно 62 и 73. Едно пропукване, в което редица бранители на кремълската политика най-вероятно са видели своя късмет за задълбочаване и разширение на разликата сред България и Европейски Съюз.
Ще съумеят обаче единствено при едно състояние: в случай че българите стартират да имат вяра не на желанието си за по-добър живот, а на басните на провалени политици.
Татяна Ваксберг
Виж всички публикации от Татяна Ваксберг-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ