Антон Гицов На 22 ноември в хотел Балкан“ в София се

Антон Гицов

На 22 ноември в хотел „ Балкан “ в София се състоя конференция „ Войни и мир: ще пристигна ли времето на дипломацията? ", проведена от Института за стопанска система и интернационалните връзки и фондация „ Фридрих Еберт ". Като член на Българското дипломатическо сдружение присъствах и аз. Централната тематика беше отдадена на двата военни конфликта- Руско- Украинската война и войната на Израел в Газа против Хамас.

Присъстваше и президента Радев, който направи изявление, в което във връзка с Руско- украинската война Радев използва думата „ съветска експанзия “.

Той още сподели:

„ Имаме пред себе си доста комплицирана дипломатическа алтернатива. Ако тази война не бъде прекъсната с помирение за започване на договаряния, жертвите и разрушенията ще порастват и то с още по-голяма скорост. Но, в случай че Украйна и цивилизованият свят се помири с отнетите територии по принудителен метод, то значи, че одобряваме, че в наше време е допустимо със мощ да се вземат решение сходни въпроси. Това е огромна алтернатива, тя е крайъгълният камък на всички дипломатически старания. Трябва да се откри такава разменна монета, която да подсигурява сигурността и на двете страни “. Радев още съобщи, че Украйна е позволила неточност, можела е да седне на масата на договаряния за договаряния, когато била в " напредък ", преди контраофанзивата.

Учудващо е изказванието на президента за това, че Русия е лишила територии по принудителен метод, нещо с което цивилизованият свят не трябва да се помири.

Ето обстоятелствата:

На 16 март 2014 година в Крим се организира референдум, има и непознати наблюдаващи, няма никакво наличие на съветски войски и подивяващото болшинство от участниците в референдума гласоподава за присъединение към Русия.

На 11 май 2014 година са извършени референдуми в Донецк и Луганск, на които голямо болшинство от гласувалите са подкрепили основаването на Донецката и Луганската национални републики.

Референдумите са легални и са в духа на одобрените от Организация на обединените нации правила за правото на народите на самоопределяне. Така както Косово се самоопредели с военната помощ на Съединени американски щати и НАТО.

Що се отнася до съветската инвазия, определян като експанзия, обстоятелствата са следните:

През 1997 година Русия и Украйна подписват Договор за Дружба, Сътрудничество и Партньорство, в който двете страни заявяват, " че ще се въздържат от присъединяване или поддръжка на всевъзможни дейности, които биха сложили под заплаха сигурността на другата страна ".

През 2008 година Украйна изявява предпочитание да се причисли към НАТО предпочитание посрещнато с утвърждението Съединени американски щати и НАТО. Още тогава Путин предизвестява, че в случай че Украйна влезе в НАТО, Русия ще навлезе в Крим и в източните области на Украйна. Руският президент е обрисувал една алена линия.

Възможността Украйна да влезе в НАТО се ускорява след преврата от 2014 година и източните области се отделят от Украйна- не посредством инвазия в тях на съветски войски, а посредством референдуми.

Украйна не приема отцепването на тези територии, нараства заплахата за война с Русия и през февруари 2015 година в Минск се подписва Споразумение сред двете страни, с присъединяване на водачите на двете републики и на Франция и Германия. Споразумението планува връщане на двете територии към Украйна, само че и конституционна промяна за децентрализация, според която на тези райони са дава право на самоуправление.

Ако режимът на Зеленски не отказал след това да извърши тези Мински съглашения, и в случай че беше спазил договорът от 1997г, в частност за това да се въздържа от присъединяване в дейности, които биха заплашили сигурността на Русия, Руско-украинската война можеше да бъде избегната.

Стремежът на Украйна да стане член на НАТО, блян окуражаван от Съединени американски щати и НАТО, представляваше точно такава заплаха. От бази на НАТО наоколо на руско- украинската граница, в рамките до 30 минути, която и да е част на Русия ставаше уязвима от ракетни удари. Русия щеше да бъде лишена и от военно-морската си база в Севастопол, която можеше да стане база на НАТО.

Това Русия не можеше да допусне.

Уместно е в тази връзка да се цитира мнението на известния американски анализатор Джордж Фридман, че в случай че Украйна стане член на НАТО, Русия ще бъде изложена на офанзива през равнинна Украйна, където няма никакви защитни естествени трудности, по тази причина и нейната тактика е основаването на буферна зона в региона.

Според Фридман, Русия не може да одобри да граничи там с враждебни натовски страни.

Затова дейностите, които Русия които ще предприеме, споделя той, ще наподобяват нападателни, само че в действителност те ще бъдат защитни.

Но в случай че фактически Русия е подхванала военна интервенция против Русия в отбрана на своята национална самостоятелност, може ли тези дейности да бъдат избрани като експанзия? Да вземем за образец Кубинската рецесия от 1962 г, когато Хрущов настани в Куба съветска военна база, от която Съединени американски щати бяха изложени на заплаха от обаятелен удар с нуклеарно оръжие.

Тогава президентът Кенеди съобщи, че базата заплашва националната сигурност на Съединени американски щати и в случай че Русия не отстрани тази база, Съединени американски щати ще атакуван Куба. И в случай че Хрущов не беше отстъпил и Съединени американски щати бяха нападнали Куба, дейностите на Съединени американски щати с съображение не биха могли да бъдат квалифицирани като експанзия.

Аналогичен е и казусът с войната против Ирак- Съединени американски щати и Англия обявиха, че Садам Хюсеин разполагал с оръжия за всеобщо заличаване, които можело да бъдат задействани в границите на 45 минути. И тъй като тези оръжия застрашавали националната им сигурност войната против Ирак не беше показана в тази светлина като експанзия, а като нужда. Ето за какво би трябвало да се внимава с използването на думата експанзия във връзка с Русия в спора и с Украйна.

По отношение на Руско- украинският спор, президентът Радев явно се притеснява да не го обвинят за путинофил и бранител на Русия, в което в действителност и постоянно го упрекват. Затова и приказва за „ съветска експанзия “ и се афишира срещу завземането от Русия „ на територии по принудителен метод “.

Изявления може да помислите, които биха били посрещнати със удовлетворение от украинското посолство у нас. Но не, посолството неотложно реагира остро и в изказване съобщи: " Послания като днешните на президента Румен Радев, съгласно който контраофанзивата на Украйна е най-голямата стратегическа неточност, обслужват страната агресор “. Изявление, зад което прозира нереалистичната убеденост на режима на Зеленски, че няма потребност от договаряния, тъй като Украйна вероятно ще победи Русия в тази война.

На полемиките по време на конференцията бяха направени и изявления в смисъл, че дипломацията е безсилна да предотвратява военни спорове, в случай че един или всички от участниците в тях не демонстрира предпочитание за тяхното разрешаване по кротичък път.

Какъвто апропо е казусът с израело- палестинският спор, за който има едно само решение- основаването и на палестинска страна.