Brexit 2.0 – биткa без победител
2017 година към този момент е съвсем отминала. Вижте кои са най-значимите събития и трендове от политическия и стопански живот в България и по света през последните 12 месеца в специфичната секция на Investor.bg " Икономиката през 2017 година "
Е, първата борба във войната към Brexit завърши. С цената на невероятни старания английският министър-председател Тереза Мей съумя да контракти главните контури на договорката сред Англия и Европейския съюз за излизането на страната от съюза. Веднага след оповестяването на съглашението множеството анализатори, политици и жители, английски и европейски, си зададоха един главен въпрос: кой излезе като победител от тази борба? Да се даде отговор по никакъв начин не е елементарно, само че преди да се опитаме да му дадем – да се върнем малко обратно.
Първата сериозна година за Англия продължи по този начин, както приключи остарялата – с редица предизвестия за стопанската система на страната. Недостиг на нови чиновници за английските компании , забавяне на сливанията и придобиванията на Острова през 2017 година Почти всички прогнози на водещи икономисти и анализатори предвещаваха катаклизми, загуби, падения, срив, криза...
Докато Тереза Мей се готвеше да стартира процеса на излизане от евросъюза, на заден декор към този момент се водеха други борби – Франкфурт, Париж и Люксембург се състезаваха кой ще успее да притегли повече компании към себе си и надлежно да развие още повече стопанската система си, а съвсем всички столици в Европейски Съюз пък взеха решение, че биха били страхотни нови домове на двете организации, които трябваше да бъдат изместени от Лондон след Brexit – Европейската организация по медикаментите и Европейският банков орган. И в случай че по първа точка конкуренцията продължава, въпреки Франкфурт да има известна преднина, то най-малко по втория въпрос изходът е явен - ЕМА отива в Амстердам, а Фондът - в Париж.
Седмиците се нижеха, напрежението непрестанно растеше и както политиците в Лондон, по този начин и тези в Брюксел към този момент с неспокойствие чакаха процесът по излизане най-сетне да бъде стартиран от Мей. Така де, дано най-малко да се даде някакво начало, нещо да се случва, да се завърши единствено с празните приказки и да се подхващат действителни дейности. И по този начин до 29 март, когато ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск публично получи писмо от Тереза Мей за оповестяване на Член 50 от Лисабонския контракт.
Оказа се обаче, че договарянията ще почакат още малко, тъй като английският министър председател взема решение да се впусне в нова непредвидена борба. В средата на април Мей разгласи предварителни парламентарни избори в страната два месеца по-късно – неочакван ход, с който тя искаше да обезпечи на Англия „ сигурност, непоклатимост и мощно водачество “ , нужни за сполучливи договаряния за Brexit. Още по-изненадващо Мей загуби изборите. Фактически, тя ги завоюва, несъмнено, в последна сметка Консервативната партия остана най-голямата партия в Народното събрание. Но със 17 места по-малко, Мей загуби позиции, загуби болшинството, загуби независимо ръководещото си държавно управление, към този момент разчитайки на поддръжката на юнионистите, а най-важното е, че загуби точно стабилността, към която се стремеше .
На фона на тези вътрешни разтърсвания започнаха и външните. Само десетина дни след изборите публично започва първият кръг от договарянията сред Лондон и Брюксел. Европейският съюз към този момент бе показал трите съществени целта по време на диалозите: правата на жителите - и на европейските, и на английските, финансовата сметка за излизането и отбягване на основаването на твърда граница сред Република Ирландия и Северна Ирландия.
Едва ли някой е очаквал от този първи кръг да има кой знае какви резултати, само че надали някой е очаквал, че такива ще липсват и през идващите стадии в продължение на шест месеца. Половин година, в които сред основните договарящи на Европейски Съюз и Англия Мишел Барние и Дейвид Дейвис, и въобще сред Брюксел и Лондон, се изстрелваха нападки, обвинявания, неодобрение, отводи и предизвестия.
Лидерите на Европейския съюз през цялото това време твърдяха, че предложенията на Лондон са незадоволителни, позицията им е неразбираема и въобще, но въобще не се схваща какво в действителност желаят. Съюзът зае твърда позиция и като че ли не изглеждаше, че ще поддаде по която и да е тематика. Някъде по това време Лондон изиска временен интервал след Brexit, a упоритият французин Барние не спиряше да повтаря, че часовникът интензивно тиктака.
Опитвайки се да смекчи тона, кънтящ от Брюксел, и да си завоюва малко по-силни позиции, Мей произнесе основната си тирада във Флоренция . Тя пое уговорката Англия да продължи да заплаща вноските, които е дала обещание, до края на настоящия програмен интервал на Европейски Съюз, изтичащ през 2020 година, само че в това време прикани за по- “творчески “ метод и за повече еластичност от страна на съюза. Дали той въобще я чу, е много противоречиво.
Минаха още няколко седмици, още няколко кръга от договаряния, още провали. До заветния 8 декември, когато след цяла нощ диалози, Тереза Мей и ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер най-сетне оповестиха, че сделка има . След това колелата на машината бързо се задвижиха, Европейският парламент разгласи, че има задоволителен прогрес, с цел да се премине към втора фаза на договарянията - договарянето на бъдещите търговски връзки, а няколко дни по-късно и европейските водачи потвърдиха това.
Дълбока въздишка на облекчение – от политици, от жители... от публицисти. Опасенията, че годината ще отмине без грам прогрес по процеса и без останала вяра за по-приятелски бракоразвод, се разсеяха. Победа имаме, само че, връщайки се към въпроса в начало, кой е спечелилият от нея?
Истината е, че по-скоро подобен липсва. След договорката остана усещането, че Англия тотално е капитулирала пред настояванията на Европейски Съюз. Дотолкова, че на пресконференцията на Мишел Барние по-късно същия ден публицист на Военновъздушни сили попита: „ А имаше ли въобще нещо, в което Англия съумя да ви убеди? “. Отговорът на основния договарящ бе като на всеки добър посланик – колеблив и неразбираем.
И да, на пръв взор Европейският съюз несъмнено е победител. На втори прочит обаче нещата не наподобяват тъкмо по този начин. Защото в последна сметка обстоятелствата си остават същите – Англия си потегля, даже е една стъпка по-близо до изхода, а това не носи никаква позитивна стойност за Европейски Съюз. Ясно е, че Brexit ще има отрицателните си въздействия върху стопанската система, политиката и защитата на Острова, само че същото важи и за Европейски Съюз, въпреки и в по-малък мащаб.
2018 година наближава, а с нея - и идната борба. Вероятно през март публично ще започва втората фаза от договарянията – тази по бъдещите търговски връзки сред двете страни – а какво можем да чакаме от нея е в границите на фантазиите. Англия желае „ съвсем идентична “ комерсиална договорка с Европейски Съюз и след Brexit, само че надали в действителност има вяра, че ще я получи. Европейските водачи към този момент обявиха, че вторият стадий ще е даже по-труден от първия. Но и тук въпросът остава същият – кой ще е спечелилият от борбата?
И в случай че до момента губещите бяха и от двете страни на „ барикадата “, то при повечко старания в този момент изходът може да наподобява иначе. Този път Европейският съюз не е в толкоз мощната позиция да „ накаже “ Англия поради решението си, тъй като личната му стопанска система ще пострада, в случай че се подписа слаба договорка. Този път Лондон е в по-силна позиция от предходния стадий, тъй като и търговията на Европейски Съюз разчита на нея. А истината е, че в случай че и двете страни се опитат да не помнят, че Кралството въобще в миналото е било част от съюза, в случай че водят договарянията все едно става въпрос за Япония или Канада, то резултатите може да са много по-положителни.
И даже да имаме победител. Двама.
Всичко за Brexit следете тук
По публикацията работиха: автор Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова
Е, първата борба във войната към Brexit завърши. С цената на невероятни старания английският министър-председател Тереза Мей съумя да контракти главните контури на договорката сред Англия и Европейския съюз за излизането на страната от съюза. Веднага след оповестяването на съглашението множеството анализатори, политици и жители, английски и европейски, си зададоха един главен въпрос: кой излезе като победител от тази борба? Да се даде отговор по никакъв начин не е елементарно, само че преди да се опитаме да му дадем – да се върнем малко обратно.
Първата сериозна година за Англия продължи по този начин, както приключи остарялата – с редица предизвестия за стопанската система на страната. Недостиг на нови чиновници за английските компании , забавяне на сливанията и придобиванията на Острова през 2017 година Почти всички прогнози на водещи икономисти и анализатори предвещаваха катаклизми, загуби, падения, срив, криза...
Докато Тереза Мей се готвеше да стартира процеса на излизане от евросъюза, на заден декор към този момент се водеха други борби – Франкфурт, Париж и Люксембург се състезаваха кой ще успее да притегли повече компании към себе си и надлежно да развие още повече стопанската система си, а съвсем всички столици в Европейски Съюз пък взеха решение, че биха били страхотни нови домове на двете организации, които трябваше да бъдат изместени от Лондон след Brexit – Европейската организация по медикаментите и Европейският банков орган. И в случай че по първа точка конкуренцията продължава, въпреки Франкфурт да има известна преднина, то най-малко по втория въпрос изходът е явен - ЕМА отива в Амстердам, а Фондът - в Париж.
Седмиците се нижеха, напрежението непрестанно растеше и както политиците в Лондон, по този начин и тези в Брюксел към този момент с неспокойствие чакаха процесът по излизане най-сетне да бъде стартиран от Мей. Така де, дано най-малко да се даде някакво начало, нещо да се случва, да се завърши единствено с празните приказки и да се подхващат действителни дейности. И по този начин до 29 март, когато ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск публично получи писмо от Тереза Мей за оповестяване на Член 50 от Лисабонския контракт.
Оказа се обаче, че договарянията ще почакат още малко, тъй като английският министър председател взема решение да се впусне в нова непредвидена борба. В средата на април Мей разгласи предварителни парламентарни избори в страната два месеца по-късно – неочакван ход, с който тя искаше да обезпечи на Англия „ сигурност, непоклатимост и мощно водачество “ , нужни за сполучливи договаряния за Brexit. Още по-изненадващо Мей загуби изборите. Фактически, тя ги завоюва, несъмнено, в последна сметка Консервативната партия остана най-голямата партия в Народното събрание. Но със 17 места по-малко, Мей загуби позиции, загуби болшинството, загуби независимо ръководещото си държавно управление, към този момент разчитайки на поддръжката на юнионистите, а най-важното е, че загуби точно стабилността, към която се стремеше .
На фона на тези вътрешни разтърсвания започнаха и външните. Само десетина дни след изборите публично започва първият кръг от договарянията сред Лондон и Брюксел. Европейският съюз към този момент бе показал трите съществени целта по време на диалозите: правата на жителите - и на европейските, и на английските, финансовата сметка за излизането и отбягване на основаването на твърда граница сред Република Ирландия и Северна Ирландия.
Едва ли някой е очаквал от този първи кръг да има кой знае какви резултати, само че надали някой е очаквал, че такива ще липсват и през идващите стадии в продължение на шест месеца. Половин година, в които сред основните договарящи на Европейски Съюз и Англия Мишел Барние и Дейвид Дейвис, и въобще сред Брюксел и Лондон, се изстрелваха нападки, обвинявания, неодобрение, отводи и предизвестия.
Лидерите на Европейския съюз през цялото това време твърдяха, че предложенията на Лондон са незадоволителни, позицията им е неразбираема и въобще, но въобще не се схваща какво в действителност желаят. Съюзът зае твърда позиция и като че ли не изглеждаше, че ще поддаде по която и да е тематика. Някъде по това време Лондон изиска временен интервал след Brexit, a упоритият французин Барние не спиряше да повтаря, че часовникът интензивно тиктака.
Опитвайки се да смекчи тона, кънтящ от Брюксел, и да си завоюва малко по-силни позиции, Мей произнесе основната си тирада във Флоренция . Тя пое уговорката Англия да продължи да заплаща вноските, които е дала обещание, до края на настоящия програмен интервал на Европейски Съюз, изтичащ през 2020 година, само че в това време прикани за по- “творчески “ метод и за повече еластичност от страна на съюза. Дали той въобще я чу, е много противоречиво.
Минаха още няколко седмици, още няколко кръга от договаряния, още провали. До заветния 8 декември, когато след цяла нощ диалози, Тереза Мей и ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер най-сетне оповестиха, че сделка има . След това колелата на машината бързо се задвижиха, Европейският парламент разгласи, че има задоволителен прогрес, с цел да се премине към втора фаза на договарянията - договарянето на бъдещите търговски връзки, а няколко дни по-късно и европейските водачи потвърдиха това.
Дълбока въздишка на облекчение – от политици, от жители... от публицисти. Опасенията, че годината ще отмине без грам прогрес по процеса и без останала вяра за по-приятелски бракоразвод, се разсеяха. Победа имаме, само че, връщайки се към въпроса в начало, кой е спечелилият от нея?
Истината е, че по-скоро подобен липсва. След договорката остана усещането, че Англия тотално е капитулирала пред настояванията на Европейски Съюз. Дотолкова, че на пресконференцията на Мишел Барние по-късно същия ден публицист на Военновъздушни сили попита: „ А имаше ли въобще нещо, в което Англия съумя да ви убеди? “. Отговорът на основния договарящ бе като на всеки добър посланик – колеблив и неразбираем.
И да, на пръв взор Европейският съюз несъмнено е победител. На втори прочит обаче нещата не наподобяват тъкмо по този начин. Защото в последна сметка обстоятелствата си остават същите – Англия си потегля, даже е една стъпка по-близо до изхода, а това не носи никаква позитивна стойност за Европейски Съюз. Ясно е, че Brexit ще има отрицателните си въздействия върху стопанската система, политиката и защитата на Острова, само че същото важи и за Европейски Съюз, въпреки и в по-малък мащаб.
2018 година наближава, а с нея - и идната борба. Вероятно през март публично ще започва втората фаза от договарянията – тази по бъдещите търговски връзки сред двете страни – а какво можем да чакаме от нея е в границите на фантазиите. Англия желае „ съвсем идентична “ комерсиална договорка с Европейски Съюз и след Brexit, само че надали в действителност има вяра, че ще я получи. Европейските водачи към този момент обявиха, че вторият стадий ще е даже по-труден от първия. Но и тук въпросът остава същият – кой ще е спечелилият от борбата?
И в случай че до момента губещите бяха и от двете страни на „ барикадата “, то при повечко старания в този момент изходът може да наподобява иначе. Този път Европейският съюз не е в толкоз мощната позиция да „ накаже “ Англия поради решението си, тъй като личната му стопанска система ще пострада, в случай че се подписа слаба договорка. Този път Лондон е в по-силна позиция от предходния стадий, тъй като и търговията на Европейски Съюз разчита на нея. А истината е, че в случай че и двете страни се опитат да не помнят, че Кралството въобще в миналото е било част от съюза, в случай че водят договарянията все едно става въпрос за Япония или Канада, то резултатите може да са много по-положителни.
И даже да имаме победител. Двама.
Всичко за Brexit следете тук
По публикацията работиха: автор Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ