Когато Нинова говори за далавера
" Вземи си апаш и той ще хване крадеца ”. Твърди се, че тази поговорка се ражда в Англия през 17 век - цяло столетие преди да се трансформира в държавна политика. Англичаните първо се подигравали на концепцията, а след това я взели напълно насериозно и се втурнали да наемат нарушители, които да търсят други нарушители. Защото кой би могъл да разгадае най-добре ходовете на един апаш, в случай че не точно някой негов „ сътрудник "?
Историята е забавна, само че не е задоволително поучителна, тъй като липсва епилогът: по какъв начин се отнася обществото към наемника, откакто си е приключил работата? Благодарят ли му, за воин ли го считат, както излиза от американските уестърни? Или въпреки всичко си имат едно мислено и за всеки случай крият сребърните принадлежности?
Прозрението на Нинова
Този въпрос вълнува несъмнено и вас, в случай че сте чули вчерашния коментар на Корнелия Нинова по въпроса за сринатия Търговски указател. Лидерката на Българска социалистическа партия сподели, че повредата може и в действителност да е била техническа, само че била нанесла и напълно друга, доста сериозна вреда - довела до срив на доверието в институциите и в държавността. Проницателност, която съмнително тъкмо удря в десятката.
Разговорът се водеше в Народното събрание, до момента в който се обсъждаше немислимото изгубване на цялата комерсиална база данни за най-малко 10 дни - премного време, в което някой може да ви открадне компанията, да кажем. Или да я изтрие от лицето на Земята, без даже да си прави труда да я краде. Огромен риск за бизнеса, който министър председателят Борисов сведе до следното пояснение от трибуната на Народното събрание: “Просто са се скапали дисковете ”. На което Корнелия Нинова отговори напълно резонно, че казусът не е в техническите елементи, а в друго: " … че сринахте институциите и държавността. Никой не ви има вяра, че зад Търговския указател няма да скриете нещо, че (…) няма някаква спекулация ”. Изречение, което доста наподобява на журналистическите мнения отпреди пет години, когато на власт бяха социалистите. Тогава се твърдеше, че свалянето на Делян Пеевски от поста началник на ДАНС още на третия ден въобще не оправя нещата, тъй като доверието в държавността към този момент е сринато: щом се е намерила политическа мощ, която да сложи отпред на държавен орган таман човек, който държавният орган би трябвало да проверява, значи казусът няма по какъв начин да се реши с една оставка.
Татяна Ваксберг
Посланието: държавност няма
Сравнението сред случая “Пеевски ” и случая “Търговски указател ” звучи пресилено единствено за оня, който е проспал сходните обстоятелства сред двата сюжета: по какъв начин преднамерената машинация, наричана “фалит на КТБ ”, се покрива с пари на данъкоплатците, по какъв начин министър председателят насърчава биячи по границата, по какъв начин няколко закона и решения се зачертават, с цел да се рестартира отначало измамата „ Белене ", по какъв начин народен представител, който трови медийната независимост, написа медиен закон, по какъв начин пред очите на хиляди адвокати Конституционният съд споделя, че оповестеното законодателство не съществува…
Общото сред тези събития е в посланието, че държавност няма. В очите на Бойко Борисов Търговският указател просто се е развалил, без това да крие зад себе си някакви тайни планове. Нека го приемем за правилно. Но по какъв начин да кръстим ръководство, което 10 месеца по-рано е било наясно, че в електронната система на регистъра е заложена техническа бомба и все пак не е направило нищо, с цел да предотврати експлоадирането ѝ? Ами тъкмо по този начин - ръководство, което няма за цел да ръководи. Съвсем като образците с една прокуратура, която не проверява, или с един Конституционен съд, който не чете законите.
Лидерката на Българска социалистическа партия доста тъкмо отбелязва, че натрупването на еднородни послания в тази посока води до срив на доверието в самата държавност. Позабравила е единствено, че личната ѝ партия е с първородна роля в този срив. Но това е може би особено за всеки, който разяснява себеподобните си. И тъй като изборите не са кой знае какъв брой надалеч, за всеки случай приберете сребърните принадлежности.
Историята е забавна, само че не е задоволително поучителна, тъй като липсва епилогът: по какъв начин се отнася обществото към наемника, откакто си е приключил работата? Благодарят ли му, за воин ли го считат, както излиза от американските уестърни? Или въпреки всичко си имат едно мислено и за всеки случай крият сребърните принадлежности?
Прозрението на Нинова
Този въпрос вълнува несъмнено и вас, в случай че сте чули вчерашния коментар на Корнелия Нинова по въпроса за сринатия Търговски указател. Лидерката на Българска социалистическа партия сподели, че повредата може и в действителност да е била техническа, само че била нанесла и напълно друга, доста сериозна вреда - довела до срив на доверието в институциите и в държавността. Проницателност, която съмнително тъкмо удря в десятката.
Разговорът се водеше в Народното събрание, до момента в който се обсъждаше немислимото изгубване на цялата комерсиална база данни за най-малко 10 дни - премного време, в което някой може да ви открадне компанията, да кажем. Или да я изтрие от лицето на Земята, без даже да си прави труда да я краде. Огромен риск за бизнеса, който министър председателят Борисов сведе до следното пояснение от трибуната на Народното събрание: “Просто са се скапали дисковете ”. На което Корнелия Нинова отговори напълно резонно, че казусът не е в техническите елементи, а в друго: " … че сринахте институциите и държавността. Никой не ви има вяра, че зад Търговския указател няма да скриете нещо, че (…) няма някаква спекулация ”. Изречение, което доста наподобява на журналистическите мнения отпреди пет години, когато на власт бяха социалистите. Тогава се твърдеше, че свалянето на Делян Пеевски от поста началник на ДАНС още на третия ден въобще не оправя нещата, тъй като доверието в държавността към този момент е сринато: щом се е намерила политическа мощ, която да сложи отпред на държавен орган таман човек, който държавният орган би трябвало да проверява, значи казусът няма по какъв начин да се реши с една оставка.
Татяна Ваксберг
Посланието: държавност няма
Сравнението сред случая “Пеевски ” и случая “Търговски указател ” звучи пресилено единствено за оня, който е проспал сходните обстоятелства сред двата сюжета: по какъв начин преднамерената машинация, наричана “фалит на КТБ ”, се покрива с пари на данъкоплатците, по какъв начин министър председателят насърчава биячи по границата, по какъв начин няколко закона и решения се зачертават, с цел да се рестартира отначало измамата „ Белене ", по какъв начин народен представител, който трови медийната независимост, написа медиен закон, по какъв начин пред очите на хиляди адвокати Конституционният съд споделя, че оповестеното законодателство не съществува…
Общото сред тези събития е в посланието, че държавност няма. В очите на Бойко Борисов Търговският указател просто се е развалил, без това да крие зад себе си някакви тайни планове. Нека го приемем за правилно. Но по какъв начин да кръстим ръководство, което 10 месеца по-рано е било наясно, че в електронната система на регистъра е заложена техническа бомба и все пак не е направило нищо, с цел да предотврати експлоадирането ѝ? Ами тъкмо по този начин - ръководство, което няма за цел да ръководи. Съвсем като образците с една прокуратура, която не проверява, или с един Конституционен съд, който не чете законите.
Лидерката на Българска социалистическа партия доста тъкмо отбелязва, че натрупването на еднородни послания в тази посока води до срив на доверието в самата държавност. Позабравила е единствено, че личната ѝ партия е с първородна роля в този срив. Но това е може би особено за всеки, който разяснява себеподобните си. И тъй като изборите не са кой знае какъв брой надалеч, за всеки случай приберете сребърните принадлежности.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ