Последна нота за героите от „Фоноекспрес“
Носталгиците в българския рок бяха попарени от печална вест. В края на май
умря вокалистът и китарист Димитър Величков от някогашната група „ Фоноекспрес “. Смъртта на рок ветерана настава изненадващо броени дни след рождения му ден.
За „ Фоноекспрес ” може да се твърди, че става жертва на Възродителния развой. Турският генезис на другия вокалист – Юксел Ахмедов, основава пречки пред кариерата им и довежда до прекъсването на активността в България. За жал, и самият Юксел не е сред живите – още от 2011 година, когато си отива след битка с рака.
Според уеб страницата „ БГ рок архиви ”, „ Фоноекспрес " са първата българска група, употребяваща две соло-китари, свирещи двойни китарни сола. Издават единствено един албум при започване на 80-те, само че има записани много песни, които не са включени в албума, а заемат челни места в класациите за занимателна музика („ Дали ни стига това " – муз. Кирил Аврамов, „ Както споделят хората “ – муз. Юксел Ахмедов, „ Кажете ми " – муз. Иван Калчинов).
Работодателят – „ Концертна дирекция ", обезпечава за турнетата на състава тонинженер, осветител, театрални служащи, рейс и водач. Апаратурата се придвижва със специфични хангари. Артистичен началник е Юксел Ахмедов. Открояващ се вокалист, той свири на клавишните и е създател на съвсем всички аранжименти на групата. Пише и музика.
Принос за пика в известността има таман дългогодишният им тонинженер Николай Трандев. Той е приключил. Художествената академия и им създава фон, новаторски за времето, през чиито процепи се слагат разнообразни осветителни тела. Преносим е и с помощта на това радват със светлинни резултати публиката и в най-малкото градче.
На процедура „ Фоноекспрес “ съставлява опит за имитация на „ Диана Експрес ". Причината е, че е основана от някогашни членове на бонда на Митко Щерев в края на 70-те. Припомняме, че след албума си със солиста Васил Найденов „ Диана Експрес “ краткотрайно стопира активността си. През 1977 година групата е в своя разцвет, само че по време на концертите напорът от аудитория е лавинообразен и почитателите чупят седалките на летните театри в Ловеч, Плевен и Русе.
През същата година е наложена седеммесечна възбрана на „ Диана Експрес “ да концертира. В началото на 1978 година до момента в който трае глобата, трима от разпуснатата „ Диана Експрес " се включват в турне на артиста Петър Чернев. Това са музикантите Юксел Ахмедов, Виктор Божинов и Пепи Сливнишки. Набързо се прекръстват на „ Фоноекспрес " след претенциозна самодейност да се показват като „ Диана
Експрес ”. В стилово отношение отрочето също се старае да наподобява на оригинала – с кратковременния солист рок (авторски неща и кавъри на западни групи) с детайли на хард рок и прогресив рок. (А в същия стадий оригиналът се приготвя за най-зрелия си и потребен интервал – този с Илия Ангелов, който продължава и до през днешния ден.)
„ Фоноекспрес " не може да се похвали с сходно дълго пътешестване през времето, само че оставя сантиментален спомен измежду ценителите на българския рок.
В началото бандата включва: Юксел Ахмедов – орган, пиано, синтезатор и вокал, Пепи Сливнишки – китари и вокал, Владимир Божинов – басист и вокал, и Величко (Вили) Кулишев – барабани и вокал. Не след дълго Пепи Сливнишки (работил с тях през 1978 и 1979 г.) е заместен от Димитър Величков – китари и вокал, и Богдан Латев – китара и вокал. Впоследствие Вили Кулишев (работил от 1978 до 1981 г.) е заместен от Пламен Лицов – барабани (1981 и 1982 г.) и Петър Драмов – барабани и вокал (от 1982 г.).
През 1983 година Богдан Латев е заместен от Сашо Сълков. Последният китарист на групата е Димитър Вакарелов (от 1988 година, финалната година в живота на групата).
Първият сингъл „ Дали ни стига това “, се класира за финала на „ Мелодия на годината “ през 1980 година Първото място обаче печели „ Душа “ на възродилата се „ Диана Експрес “ с кратковременния солист Георги Станчев.
През 1982 година рок групировката се класира в челната петорка на интернационалния фестивал „ Братиславска лира " в Чехословакия. В същото издание звездни посетители са Аманда Лиър, Тото Кутуньо, Карел Гот. „ Фоноекспрес ” се радва и на две дълги турнета в множеството републики на Съветския съюз – през 1981 и 1983 година През 1988 година „ Балкантон ”, издава и дългосвиреща плоча – първи и единствен техен албум. Успоредно със основаването на собствен репертоар групата постоянно е ангажирана от БНР за, акомпанимент на записи на естрадни звезди – като Стефка Берова и Йордан Марчинков, „ Студио В “ и други Прословутите „ Попърви петли " в осъществяване на Васил Найденов също са записани в акомпанимент на „ Фоноекспрес ".
През 80-те година се постанова практиката измежду групите ни да се излиза на продължителни гастроли в Скандинавия, където участията са на равнище клуб, само че заплащането разрешава да се влага в по-качествена инсталация. По тази скица се отдават на гурбетчийство и звездни, и по-малко известни имена. „ Фоноекспрес ” също вземат решение да опитат шанса си в посока Норвегия, само че тогавашната власт отхвърля документи на водача Юксел Ахмедов.
По време на Възродителния развой той към този момент е потиснат да се споделя Юли Ангелов... Дали турският му генезис е повода за отхвърли, или зад него се крие нещо друго, остава мистерия. Факт е, че „ фоноекспрес ” се изгубва и от телевизионния екран, и от излъчванията на радиото. Счита се, че кариерата й се прекратява в края на 1988 година
Следващите 10 години Юксел се причислява Към „ Кукери ” и посредством тях към този момент съумява да тръгне към Скандинавия и да завоюва за звукозаписно съоръжение. Наскоро бе преиздаден албум от 90-те година на „ Кукери ” като трио – Джина и Иван Иванови плюс Ахмедов.
Юки, както го назовават сътрудници и другари, се разболява тежко и умира на 28 юни 2011 година Преди дни към небесните селения се причисли още един от вокалистите на „ Фоноекспрес ” – Митко Величков. Да е светла паметта им!
Автор: Уикенд




