Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма
" Фигаро ": Как ви се коства, имиграцията и ислямизацията ще доведат ли до това, че французите няма да могат „ да бъдат нация “? Каква връзка намирате сред хипотетичния, объркващ напредък на исляма и хипотетичния разпад на френската нация?
Ив Маму: Книгата „ Великото игнориране “ (Le grand abandon, editions de Toucan,Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възобновяване на картината. Стараех се да схвана по какъв начин и за какво редом с френската нация последователно стартира да се образува ислямска нация. Гръмките изказвания на някогашния министър на вътрешните работи Жерар Колон, откакто съобщи пълномощията си на премиера Едуар Филип, демонстрират, че опълчването на тези две народи в модерна Франция води след себе си до риск от сблъскване. Както сподели Колон, през днешния ден ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „ паралелно един до различен “, само че няма гаранция, че на следващия ден няма да се окажем „ един против различен “. Сценарият на допустима, същинска революция беше разказан от този, който от година и половина ежедневно чете докладите на полицията и жандармерията.
Жерар Колон е част от френския политически хайлайф. Той напусна поста си, като съобщи, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това удостоверява определеното от мен заглавие „ Великото игнориране “. Както и да го погледнем, предизвестието от страна на настоящ министър би трябвало да създаде голям резултат. Но, защото той произнесе думите си към този момент на изпроводяк, някои от средствата за информация даже не ги отразиха.
Гражданската война значи делене на нацията. Не знам дали тя ще се случи, само че ми се коства значимо да се замислим за съществуването на две народи на една територия. Понякога, към сблъскване сред нациите водят неприятно обрисуваните граници. Във Франция ислямската нация беше основана. Тя беше резултат от водената политика. Френският хайлайф, т.е. държавния уред, политическите партии, специалистите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред аргументи, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.
Тези преференции на елита към исляма сътвориха същинска бездна сред върховете и низините на Франция. Публикуваният годишно от Парижкия център за политически проучвания показател на доверието прелестно отразява това събитие. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от отрицателни усеща към политическата класа. От злост и омерзение до отменяне и равнодушие. Какво съставлява самичък по себе си този раздор сред върховете и низините на обществото? Според мнението на хората, това е прекомерно инвазивния ислям и ненужно огромната (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че показателят щади единствено две институции - армията и полицията, доверието към които доближава близо 80%.
- Може би, само че дали това е задоволително, с цел да твърдим, както вършиме вие, че ислямизма и имиграцията са били планувани, създадени, завършени и готови авансово?
- Имиграцията беше премислено и проведено събитие, обаче зародилата като резултат ислямизация не влизаше в проектите. Но защото, макар ислямизацията, имиграцията продължава, очевидно нашия хайлайф я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая точно това равнодушие, което крие в себе си риска от революция. Това твърдоглавие, с което държавното управление спомага за образуването на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си изтъквам всички постановления на съвета на министрите в интерес на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в полза на страната е да разреши да се умножават салафитските учебни заведения и да снеме отговорността „ в името на солидарността “ от тези, които спомагат на незаконната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за световна страна в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, демонстрират неразбираема сърдечност към настояванията на мюсюлманската публика. За всички мои изказвания в книгата ми са представени съответните източници. Във „ Великото игнориране “ има почти 700 бележки и цитати. Анализът на тези тествани и доказани обстоятелства разрешава да се направи извода, че в последна сметка френският хайлайф отдава желанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес освен ислямът попречва основаването на нация. Елитът също не желае това.
- В книгата си Вие пишете „ Свирепсващия през днешния ден политически антирасизъм в никакъв случай не е поставял пред себе си за цел битката с расизма “. Какво имате поради?
- Не забелязах някакви митинги на антирасистките организации срещу рапъра Ник Конрад, който пееше за ликвидиране на белите хора и белите деца в люлките им. Или против „ Коренните поданици на Републиката “, които взаимно с профсъюза „ Сюд Едюкасион “ организират закрити за „ белите “ семинари. Или против Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или срещу телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в малкия екран да има по-малко „ бели “. В същото време, когато Ерик Земур означи високия % на имигранти в пандизите, а Жорж Бенсусен се опита да изясни, че измежду огромната част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации сплотиха напъните си, с цел да го изправят пред съда. Всичко това, в името на битката с расизма. Тези образци разрешават да очертаем зоната на деяние на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „ многообразието “. При това, „ разнообразие “ не просто като мъгляв антирасистки девиз. В своята книга аз потвърждавам, че „ многообразието “ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, учебни заведения, където още от началните класове оферират да се учи арабски език, от министерството на културата, финансиращо „ многообразието “ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „ разнообразие “ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя показател за „ разнообразие “ мечтае, надали не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а по този начин също от разнообразни лобисти, като „ Клуб XXI “ на Хаким ал-Карави и асоциацията „ Съществуване “… „ Великото занемаряване “ потвърждава, че политическият антирасизъм и риториката на „ многообразието “ не целят битка с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „ цветните “ имигранти по дифолт са жертви. Службите на министър-председателя в този момент популяризират филмчета против половата експанзия. В едно от тях бял мъж атакува момиче от магребски генезис. В негова отбрана се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента упреква за половата експанзия белия мъж и не признава, че сходна експанзия могат да проявят и „ цветните “ жертви. Аз съм сигурен, че, образуван по този метод, обликът на жертвата у цветните французи способства за деянията на днешната експанзия.
- Кого имате поради, когато казвате „ хайлайф “? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и осведомителна отговорност в една кошница?
- Моята книга преглежда политическите партии, министерството на правораздаването, антирасистките организации, университетите, учебните заведения, специалистите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в личните си области за осъществяване на „ многообразието “ и обвързваното с него „ взаимно битие “. Вече загатнах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също по този начин навеждам образци за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите кавга над всеки държавник, чиято позиция се отличава от тяхната. Алжирският публицист Камел Дауд се убеди в това на личен тил, когато съобщи, че всеобщите изнасилвания през 2015 година в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална просвета в връзките сред половете. Експертите оправдават и насърчават имиграцията в името на хипотетични изгоди за стопанската система. Министерството на правораздаването нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един различен образци, чиято логичност приказва за гражданска война, провеждана „ от горната страна “. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и мина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за същинска гражданска война, която към момента продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен хайлайф се отхвърлиха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на популацията. Френският хайлайф претърпява прелома на века, който може да докара до провал на демокрацията и светското общество. И защо? Боя се, че полза от всичко това може да извлече единствено ислямизмът
- Според Вас, върху политиците лежи основната отговорност за разпространяването на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?
- Националният фронт изигра ролята на чучело. Самото му битие попречи за образуването на съществено разискване на тематиките за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката реторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, само че вредите към този момент бяха непоправими. При това резултатът им се резервира до ден сегашен. Колкото до левите държавни управления, те носят главната историческа отговорност, за което пиша във „ Великото игнориране “.
- Вие обвинявате политиците, изключително левите („ ислямо-левичарски “), в клиентелизъм, обаче самичък признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да поддържа връзка и с тях включително?
- Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават големи дотации за градежа на джамии. Всичко това, с цел да завоюват гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения предизвикват ислямската експанзия в устрема си да получат властта. Това са две разнообразни течения, само че и двете се употребяват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на иляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен тон. Това е гражданското пространство. То на собствен ред основава изискванията за политика, тъй като е освободено от всички тези тематики, които не се отнасят към полемиката и договарянията. Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки точно зърната на гражданската война. Светската република би трябвало да признава единствено жителите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е неточност и изменничество. Грешка е, тъй като това ускорява мюсюлманския комунитаризъм и фракционизъм. Предателство е, тъй като дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, без значение от вярата и цвета на кожата с обучение, независимост на словото и мисълта.
- Вие толкоз доста критикувате църквата. Но белким тя не извършва своята роля когато демонстрира съчувствие към имигрантите? Трябва ли постоянно да свеждаме всичко до политика?
- Ролята на журналиста не е в това да приема забележимото за реалност. Когато Макрон отива в колежа " Свети Бернар " и декларира на висши представители на френския католицизъм, че би трябвало да „ ремонтират “ прекъснатите връзки сред църквата и страната, какво съгласно вас е това? Стъпка в вярна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата черква, която към този момент цяло столетие страда от светската страна и отлива на вярващи. Той й споделя: да забравим за светската страна, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, с цел да откри съдружници в огромния план, наименуван „ френски ислям “. На Макрон му трябват съдружници, с цел да се избави от светското общество. А белким има по-добър съдружник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, би трябвало да напомним, че то има изборен темперамент. Църквата не отбрани египетските копти по време на избиването им в Египет и съвсем не стачкува срещу сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от " Ислямска страна " езиди. Такъв изборен метод към състраданието провокира въпроси. В книгата си аз опитвам да покажа, че показната щедрост на църквата към мюсюлманите също е политика.
- Що се отнася до средствата за всеобща информация, Вие виждате ли в тях „ измамник на истината?
- Преди няколко дни в новините на „ Франс 2 “ излезе репортаж за същинска зараза от набези с нож в Лондон. Но тъкмо същата зараза се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази обстановка. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на протичащото се, нерядко смъртоносно принуждение. Когато вестниците пишат за нахлуване с нож, не се оповестява името на причинителя, нито неговите претекстове. Наблюдава се един блян към анонимизиране на " лудостта ". Подавляващото мнозинство медии са съучастници в злополуката на века. Те към този момент не приказват за проблемите, а проповядват „ разнообразие “ и „ взаимно битие “.
Превод за " Гласове ": Никола Стефанов
Източник: lefigaro.fr
Ив Маму: Книгата „ Великото игнориране “ (Le grand abandon, editions de Toucan,Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възобновяване на картината. Стараех се да схвана по какъв начин и за какво редом с френската нация последователно стартира да се образува ислямска нация. Гръмките изказвания на някогашния министър на вътрешните работи Жерар Колон, откакто съобщи пълномощията си на премиера Едуар Филип, демонстрират, че опълчването на тези две народи в модерна Франция води след себе си до риск от сблъскване. Както сподели Колон, през днешния ден ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „ паралелно един до различен “, само че няма гаранция, че на следващия ден няма да се окажем „ един против различен “. Сценарият на допустима, същинска революция беше разказан от този, който от година и половина ежедневно чете докладите на полицията и жандармерията.
Жерар Колон е част от френския политически хайлайф. Той напусна поста си, като съобщи, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това удостоверява определеното от мен заглавие „ Великото игнориране “. Както и да го погледнем, предизвестието от страна на настоящ министър би трябвало да създаде голям резултат. Но, защото той произнесе думите си към този момент на изпроводяк, някои от средствата за информация даже не ги отразиха.
Гражданската война значи делене на нацията. Не знам дали тя ще се случи, само че ми се коства значимо да се замислим за съществуването на две народи на една територия. Понякога, към сблъскване сред нациите водят неприятно обрисуваните граници. Във Франция ислямската нация беше основана. Тя беше резултат от водената политика. Френският хайлайф, т.е. държавния уред, политическите партии, специалистите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред аргументи, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.
Тези преференции на елита към исляма сътвориха същинска бездна сред върховете и низините на Франция. Публикуваният годишно от Парижкия център за политически проучвания показател на доверието прелестно отразява това събитие. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от отрицателни усеща към политическата класа. От злост и омерзение до отменяне и равнодушие. Какво съставлява самичък по себе си този раздор сред върховете и низините на обществото? Според мнението на хората, това е прекомерно инвазивния ислям и ненужно огромната (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че показателят щади единствено две институции - армията и полицията, доверието към които доближава близо 80%.
- Може би, само че дали това е задоволително, с цел да твърдим, както вършиме вие, че ислямизма и имиграцията са били планувани, създадени, завършени и готови авансово?
- Имиграцията беше премислено и проведено събитие, обаче зародилата като резултат ислямизация не влизаше в проектите. Но защото, макар ислямизацията, имиграцията продължава, очевидно нашия хайлайф я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая точно това равнодушие, което крие в себе си риска от революция. Това твърдоглавие, с което държавното управление спомага за образуването на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си изтъквам всички постановления на съвета на министрите в интерес на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в полза на страната е да разреши да се умножават салафитските учебни заведения и да снеме отговорността „ в името на солидарността “ от тези, които спомагат на незаконната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за световна страна в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, демонстрират неразбираема сърдечност към настояванията на мюсюлманската публика. За всички мои изказвания в книгата ми са представени съответните източници. Във „ Великото игнориране “ има почти 700 бележки и цитати. Анализът на тези тествани и доказани обстоятелства разрешава да се направи извода, че в последна сметка френският хайлайф отдава желанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес освен ислямът попречва основаването на нация. Елитът също не желае това.
- В книгата си Вие пишете „ Свирепсващия през днешния ден политически антирасизъм в никакъв случай не е поставял пред себе си за цел битката с расизма “. Какво имате поради?
- Не забелязах някакви митинги на антирасистките организации срещу рапъра Ник Конрад, който пееше за ликвидиране на белите хора и белите деца в люлките им. Или против „ Коренните поданици на Републиката “, които взаимно с профсъюза „ Сюд Едюкасион “ организират закрити за „ белите “ семинари. Или против Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или срещу телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в малкия екран да има по-малко „ бели “. В същото време, когато Ерик Земур означи високия % на имигранти в пандизите, а Жорж Бенсусен се опита да изясни, че измежду огромната част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации сплотиха напъните си, с цел да го изправят пред съда. Всичко това, в името на битката с расизма. Тези образци разрешават да очертаем зоната на деяние на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „ многообразието “. При това, „ разнообразие “ не просто като мъгляв антирасистки девиз. В своята книга аз потвърждавам, че „ многообразието “ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, учебни заведения, където още от началните класове оферират да се учи арабски език, от министерството на културата, финансиращо „ многообразието “ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „ разнообразие “ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя показател за „ разнообразие “ мечтае, надали не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а по този начин също от разнообразни лобисти, като „ Клуб XXI “ на Хаким ал-Карави и асоциацията „ Съществуване “… „ Великото занемаряване “ потвърждава, че политическият антирасизъм и риториката на „ многообразието “ не целят битка с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „ цветните “ имигранти по дифолт са жертви. Службите на министър-председателя в този момент популяризират филмчета против половата експанзия. В едно от тях бял мъж атакува момиче от магребски генезис. В негова отбрана се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента упреква за половата експанзия белия мъж и не признава, че сходна експанзия могат да проявят и „ цветните “ жертви. Аз съм сигурен, че, образуван по този метод, обликът на жертвата у цветните французи способства за деянията на днешната експанзия.
- Кого имате поради, когато казвате „ хайлайф “? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и осведомителна отговорност в една кошница?
- Моята книга преглежда политическите партии, министерството на правораздаването, антирасистките организации, университетите, учебните заведения, специалистите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в личните си области за осъществяване на „ многообразието “ и обвързваното с него „ взаимно битие “. Вече загатнах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също по този начин навеждам образци за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите кавга над всеки държавник, чиято позиция се отличава от тяхната. Алжирският публицист Камел Дауд се убеди в това на личен тил, когато съобщи, че всеобщите изнасилвания през 2015 година в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална просвета в връзките сред половете. Експертите оправдават и насърчават имиграцията в името на хипотетични изгоди за стопанската система. Министерството на правораздаването нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един различен образци, чиято логичност приказва за гражданска война, провеждана „ от горната страна “. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и мина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за същинска гражданска война, която към момента продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен хайлайф се отхвърлиха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на популацията. Френският хайлайф претърпява прелома на века, който може да докара до провал на демокрацията и светското общество. И защо? Боя се, че полза от всичко това може да извлече единствено ислямизмът
- Според Вас, върху политиците лежи основната отговорност за разпространяването на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?
- Националният фронт изигра ролята на чучело. Самото му битие попречи за образуването на съществено разискване на тематиките за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката реторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, само че вредите към този момент бяха непоправими. При това резултатът им се резервира до ден сегашен. Колкото до левите държавни управления, те носят главната историческа отговорност, за което пиша във „ Великото игнориране “.
- Вие обвинявате политиците, изключително левите („ ислямо-левичарски “), в клиентелизъм, обаче самичък признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да поддържа връзка и с тях включително?
- Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават големи дотации за градежа на джамии. Всичко това, с цел да завоюват гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения предизвикват ислямската експанзия в устрема си да получат властта. Това са две разнообразни течения, само че и двете се употребяват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на иляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен тон. Това е гражданското пространство. То на собствен ред основава изискванията за политика, тъй като е освободено от всички тези тематики, които не се отнасят към полемиката и договарянията. Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки точно зърната на гражданската война. Светската република би трябвало да признава единствено жителите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е неточност и изменничество. Грешка е, тъй като това ускорява мюсюлманския комунитаризъм и фракционизъм. Предателство е, тъй като дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, без значение от вярата и цвета на кожата с обучение, независимост на словото и мисълта.
- Вие толкоз доста критикувате църквата. Но белким тя не извършва своята роля когато демонстрира съчувствие към имигрантите? Трябва ли постоянно да свеждаме всичко до политика?
- Ролята на журналиста не е в това да приема забележимото за реалност. Когато Макрон отива в колежа " Свети Бернар " и декларира на висши представители на френския католицизъм, че би трябвало да „ ремонтират “ прекъснатите връзки сред църквата и страната, какво съгласно вас е това? Стъпка в вярна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата черква, която към този момент цяло столетие страда от светската страна и отлива на вярващи. Той й споделя: да забравим за светската страна, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, с цел да откри съдружници в огромния план, наименуван „ френски ислям “. На Макрон му трябват съдружници, с цел да се избави от светското общество. А белким има по-добър съдружник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, би трябвало да напомним, че то има изборен темперамент. Църквата не отбрани египетските копти по време на избиването им в Египет и съвсем не стачкува срещу сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от " Ислямска страна " езиди. Такъв изборен метод към състраданието провокира въпроси. В книгата си аз опитвам да покажа, че показната щедрост на църквата към мюсюлманите също е политика.
- Що се отнася до средствата за всеобща информация, Вие виждате ли в тях „ измамник на истината?
- Преди няколко дни в новините на „ Франс 2 “ излезе репортаж за същинска зараза от набези с нож в Лондон. Но тъкмо същата зараза се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази обстановка. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на протичащото се, нерядко смъртоносно принуждение. Когато вестниците пишат за нахлуване с нож, не се оповестява името на причинителя, нито неговите претекстове. Наблюдава се един блян към анонимизиране на " лудостта ". Подавляващото мнозинство медии са съучастници в злополуката на века. Те към този момент не приказват за проблемите, а проповядват „ разнообразие “ и „ взаимно битие “.
Превод за " Гласове ": Никола Стефанов
Източник: lefigaro.fr
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ