“Дано само за тебе да съм уцелила езика, на който

  “Дано единствено за тебе да съм уцелила езика, на който ти пиша, и да ме схванеш, но от дребното приказки, дет съм чувала кат се изказваш у Народното събрание, а и от тва, дет пишат медиите ти де, си крещя, че тоа език несъмнено най ше ти допадне и най-добре ше го схванеш ”. Така Елисавета (Бети) Панова, брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, се обърна към депутата от Движение за права и свободи, издател и огромен предприемач Делян Пеевски.
Избраните от нея форма и жанр смутиха мнозина. Но с отвореното си писмо Панова просто дава отговор на офанзивите против фамилията ѝ, появяващи се съвсем всекидневно през последните години в изданията на Пеевски. Освен епистоларната офанзива, „ Капитал " оповестява и за засилен институционален напън против семейство Панови, като последната интензивност в тази посока е почнала неотдавна данъчна инспекция.

Писмото на Панова е адресирано до “Делян Пеевски и всички институции, които той публично и импровизирано съставлява ”. Избраният жанр първоначално е провокиращ, след това наподобява като кич (заради дължината на писмото), само че след края му всичко си идва на мястото.

Текстът е подписан от “Бети Панова, Черен лебед и младоженка на Лозан Панов ”, както я назовават медиите на Пеевски. Именно по тази причина в писмото тя неведнъж се назовава иронично " черен лебед ".

Какво споделя писмото

В писмото си Панова се чуди по какъв начин Пеевски съумява да " управлява " всичко в правосъдната система и във вестниците, като позволява, че в случай че ги остави без надзор, това ще наруши стабилността. С което насочва вниманието към премиера Борисов и тематиката за зависимостите. А по-нататък Панова иронично допуска по какъв начин ръководещите тормозят депутата от Движение за права и свободи - поради " независимостта на твойте медии, които постоянно търсят обективната истина ".

В текста си тя обръща внимание на редица обстоятелства: полемиките във ВСС; кражбата на немска компания със съдействието на съда; отношението на самата Германия към страната ни - хвалебствени думи поради стабилността, само че никакво институционално доверие, което се показва в отсъствието ни от Шенген и еврозоната. И още: Панова разобличава връзките на Борисов с Пеевски; на Пеевски с основния прокурор; разобличава и натиска върху Висш съдебен съвет и, несъмнено, перманентните опити да бъде сплескан ръководителят на Върховен касационен съд. С всевъзможни средства. Включително с откровените неистини, че Панова е съдена за безчинство в правосъдна зала - известие, което, въпреки и погрешно, внушава, че щом брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд не почита съда, по какъв начин тогава той може да я избере за сътрудник.

Осъзнавайки каква реакция ще провокира текстът ѝ, най-после Панова се извинява за определения от нея жанр. И оповестява: умерено, не съм се побъркала, просто приказвам по този начин, както към този момент ви приказват отвред. С което на процедура задава въпроса: щом по този начин написаното ви нервира, за какво не ви нервират Борисов и Пеевски, медиите, които четете, малките екрани, които гледате?

 

Двата вероятни прочита

Оттук нататък има два разновидността за пояснение на текста, написан от Панова. Първият прочит може да докара до извода за общественото строшаване на тази жена под напора на Пеевската имерия, която включва освен медиите, ползващи точно стилистиката от нейното писмо, само че и “всички институции, които той публично и импровизирано съставлява ”.

Подобна теза има своите учредения - могат да бъдат открити из околните до Пеевски медии, където няколко души са подложени на муден, само че систематичен обществен линч. Мишени са всички тези хора, които от пиедестала на своята обществена позиция имат смелостта да споделят, че ръководството се е сляло с прокуратурата, а тя от своя страна се е сляла с Пеевски. Всеки, който дръзне да изрече и аргументира това изказване, бива размазан като муха на стъкло. Показно, пред очите ни. А ние равнодушно подминаваме тези обществени линчове. Не граничи ли това с групово закононарушение?

В резултат сами на себе си споделяме, че имаме доста по-важни каузи от това да видим протичащото се. Ако пък въпреки всичко го видим, аристократично подминаваме следващия памфлет, тъй като ни е под равнището. Или пък тъй като си вършим съответните заключения и подвиваме опашки, с цел да не ни се случи същото. Тази самотност неизбежно води до обществено строшаване на съответната атакувана персона.

Разбира се, има и различен прочит на писмото: с него Панова на процедура ни оповестява (без значение какъв жанр използва), че тя и сътрудникът ѝ се усещат уязвени от един всемогъщ модел. Заради обществените им позиции - неговата като арбитър, нейната като публицист. Добра концепция е да ѝ повярваме. Защото явно правосъдната власт е под обстрел. Същото важи за общественото отбраняване на позиции, разнообразни от тези в медиите на Пеевски. Ето за какво в действителност е добре да повярваме на Панова - най-много за тоталността на модела.

Ако не го сторим, всички такива обществени персони един ден неизбежно ще се “счупят ” от самотност. И тогава разновидностите за тълкувания няма да са два. Тогава онази орис на размазаната върху стъкло муха ще чака всеки, дръзнал да се усъмни в „ стабилността ". Във всичките ѝ проявления и форми.