Часът удари
" Часът удари 12 — уреченото време, — стана два — всичко умерено, конакът продължава да цари, гласът на Тодорова се чува по улиците: „ Ще обеся на следващия ден мнозина! ” Общо обезсърчение в основната квартира, която беше в дома на Христо Дюкмеджиев, в стаята на жандармерийския пълководец капитан Соколов. Часа на 3 тоя последният и поручик Стефов потеглиха за Каршияка с писмо до нашите там другари. Мястото, което ни вдъхваше още кураж, бе военният лагер. Славният Араби не преставаше да изпраща куриери и пита: „ Какво се маете още? ” Дордето капитан Соколов и поручик Стефов отиват до моста, на десетина места ги посрещали жандарми.
В същото това време великият Чардафон и бай Иван Арабаджията, отпред на 700 души въстаници пълзели към Пловдив no конарския път. А пък в същата тая минута поручик Никушов, отпред на 20 души кавалерия, минал по моста и се отправил по голямоконарския път. Той отивал с прокурора Савова и откривателя Шиваров в Голямо Конаре да освободят префекта, да арестуват и въдворят тишината, да подигат заема на конака. Дал почтено слово поручик Никушов на поручик Стефов, скрито, несъмнено, че той е на първо време българин, а тогава към този момент поручик. Нашият реверанс на поручик Никушов! Той извърши словото си... "
След Берлинския конгрес от 1878 година България е разграничена на Княжество България и Източна Румелия (в рамките на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Така през 1880 година е основан Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ".
През февруари 1885 година отпред на БТРЦК застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този миг е решаваща, тъй като в случай че той, в качеството си на предан васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението макар мощната национална воля, начинанието губи смисъл и било обречено на крах.
На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Батенберг с умишлен манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски. След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава самопризнание с подписването през 1886 година на Българо-турска конвенция.
През 1885 година настава решителният миг в битката за обединяване. Изграден е, отпред със Захари Стоянов, Български скришен централен революционен комитет, чиято цел е цялостно избавление и национално обединяване на българския народ.
Пощенска картичка " Съединение на Северна и Южна България, 6 септември 1885 година " - един от най-широко тиражираните артефакти, свързани със Съединисткия акт от 1885 година Върху тук експонирания образец има надпис " Търново, 31.I.1911 година ".
Макар и очебийно идеализирано и стилизирано, това изображение оказва мощно стандартизиращо влияние върху облиците на Съединението в рамките на българската гласност през ХХ век.
" Берлинският конгрес " - художник Антон декор Вернер /1843-1915/.
Конгресът се открива на 1 юни 1878 година под председателството на немския канцлер Ото декор Бисмарк. На него вземат участие представители от Русия, Англия, Франция, Германия, Италия и Турция. Конгресните съвещания не престават цялостен месец, съпроводени от остри разногласия. Конгресът завършва на 1 юли 1878 година с формалното сключване на Берлинския контракт, който разделя България на пет елементи, а Балканите трансформира в най-размирната зона на Европа.
Картина на Пиетро Монтани " Посрещането на княз Александър I " в Пловдив - един от артефактите с висока представителност в музейните разкази за Съединението, заместваща ненапълно съвсем цялостното неявяване на снимков материал от хода на пловдивските събития, разгърнали се при започване на септември 1885 година 
Стенен килим (гоблен) " Съединението на Княжество България и Източна Румелия ", фигуриращ във фондовете на редица български музеи. 
" Провъзгласяване на Съединението " - художник Атанас Жеков. 
Посрещане на княз Александър І и свитата му в Пловдив на 9 септември 1885 година, гравюри. 
Отвеждане на сваления генерал-губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в село Голямо Конаре (днес град Съединение). 
“Съединена България ” – литография на българския художник Николай Павлович (1835-1894), наследник на видния възрожденски деятел Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович. 
