Ботев се жертва, за да ни види Европа
Бунтарят не изтърпял порядките в одеската гимназия, революционните му проповеди разгневили настоятелството на школото в Калофер От борда на „ Радецки ” изпратил телеграми до вестници в Женева и Париж, че „ 200 български юнаци ” са тръгнали на помощ на въстаналите
Станчо Пенчев
Смъртта на Васил Левски нанесла тежък удар на революционното придвижване, само че делото на Апостола било сложено на здрави основи и скоро организацията почнала да се съвзема. По това време изпъкнала и ярката персона на един млад и избухлив калоферец, с чиято заложба на стихотворец и журналист би се гордяла всяка европейска нация. Христо Ботьов Петков.
Той се родил на 25 декември 1847 г./6 януари 1848/ в Калофер, в фамилията на Ботъо и Иванка Петкови. Бащата на Христо Ботъо Петков бил колоритна и образована за времето си персона. Учител, преводач, епитроп и участник в църковните битки, той бил прочут със суровия си, обективен темперамент, който буйният от дребен Христо постоянно изпитвал. Завършил калоферското учебно заведение с отличие, впечатлителният Ботев бил изпратен в Одеса и записан във Втора класическа гимназия там като „ волнослушател ”. Това се случило през 1863 година Много скоро обаче непримиримият темперамент на нашия воин го изправил против действителността. Той отказал да се подчинява на разпоредбите в гимназията, провеждани в традицията на най-суровата педагогическа школа, упражнявана по него време в Русия. Ето какво написа на татко си: ”Тукашните учители и наредби не са човешки, само че свиреп. Трябва да бъде човек от камък, с цел да може да изтърпи ”.
Той, несъмнено, не бил от камък и съпротивата му против гимназиалните порядки довела, след две години образование, до изключване и отдръпване покровителството на Българското настоятелство. Ботев следвал една година в Одеския историко-филологически факултет, само че и тук не изкласил заради липса на средства. За да може да се устоя, той напуснал Одеса и се главил преподавател в бесарабското село Задунаевка, обитаемо с българи. Всъщност Христо Ботев проявявал от най-ранна възраст присъщите за всеки талант черти, като неприемането на съществуващия ред и съпротивата против това, което за другите наподобява от дълго време открито и постоянно. Историческата конюнктура в Русия по това време била много бурна и оказала мощно въздействие върху оформянето на нашия воин. Това било царуването на Александър Втори, наименуван Освободител поради отменянето на крепостното право и освобождението на съветските селяни. По-късно, през 1878 година, император Александър се трансформира и в избавител на България. В тази ера творят свободомислещите писатели Белински, Добролюбов, Чернишевски. Сблъскват се доста възгледи и идейни учения, избуяват анархистични хрумвания, тероризъм и принуждение. Младият българин влезнал в допир и с съветската литературна традиция, олицетворявана от гениите Пушкин и Лермонтов, чиито стихове Ботев знаел наизуст и постоянно рецитирал.
В Задунаевка неуспелият гимназист поел с цялостни гърди свободния степен въздух и се отдал на специалността и волния селски живот. Ловувал вълци и всевъзможен дивеч, ходел по седенки, закачал моми и по някое време се свързал с офицерите от казашка конна единица, които желали да го привлекат в своите редици. Ботев дори взел участие във военни маневри и се показал, съгласно Захари Стоянов, при кражба на румънски коне от казаците.
През 1867 година Христо Ботев се завърнал в Калофер. Там заместил в школото тежко болния си татко и това провокирало доста звук и одумвания в дребния градец. Ботев нямал желание да съблюдава учебната стратегия за образование, а подхванал преподаване по своя метода, която се състояла в значителни разкази за българската история, а най-много за славните царе Борис, Симеон, Калоян и Иван Асен, както и за гръцкото и сръбското избавление от турците. По някое време почнал да учи учениците на казашко военно образование. Както написа З. Стоянов за Ботъо Петков: ”Строгият и сериозен татко пъшкал, като гледал по какъв начин наследник му скапва направеното от него, само че нямало що да стори… ”
Неукротимият дух на Ботев обаче не се задоволявал единствено с това. Той изнасял „ сказки ” в читалищата, които не били нищо друго, с изключение на революционни проповеди, прикрити под формата на тържествени слова по всякакви мотиви. Словата му ставали все по-бунтовни и това раздразнило калоферските чорбаджии. И те, както написа З. Стоянов, ”наготвили се към този момент да отворят срещу него своите батареи ”, т.е. да го разпратят от учебното заведение. Повикали татко му и поискали да озапти малко сина си.
Емигрант във Влашко: Студ и апетит във вятърната мелница, само че с Левски
Ботев схванал, че не може повече да остане в Калофер и отпътувал за Влашко, с цел да търси средства да продължи образованието си в Русия. Това се случило през септември 1867 година Но средства той не получил и спрял в Браила, където почнал работа като словослагател в печатницата на Димитър Паничков и, както се споделя, навлязъл в печатарския и в издателския поминък. А вечерите прекарвал със своите братя по хрумвания и стремления, хъшовете. Подготовката на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър за прекосяване в България оказала неотразимо усещане на младия Ботев и той се присъединил интензивно в революционното придвижване на емиграцията. Станал писар на Жельо челник, който бил безкнижен и почнал мерки за прекосяване на Дунава. То се осуетило, само че в българската и международна литература останали шедьоврите на Христо Ботев „ Хайдути ” и " На сбогуване ”, отдадени на идното събитие.
По това време Ботев постъпил в Медицинското учебно заведение в Букурещ, само че опитът му да събере средства от Хр. Георгиев и Н. Геров още веднъж блъснал на камък. Останал на улицата, освен без пари, само че и без квартира. Съдбата, обаче, го срещнала с великия Васил Левски, също останал без заслон. Двамата се нанесли в една запустяла вятърна мелница най-после на Букурещ и прекарали там, без отопление и в непрекъснат апетит, фамозната с кучешкия си мраз влашка зима. Тази среща оказала голямо въздействие върху много по-младия Ботев. Той срещнал един българин с „ нечут темперамент ”, по неговите думи, фанатично правилен на делото за избавление на отечеството.
Ето какво написа още Ботев до своя другар Киро Тулешков: ”Когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава си е подобен радостен, както и когато се намираме в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три деня, а той пее и се весел…Колкото и да си в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките си тъги и премеждия ”.
Ботев бил всецяло извоюван за делото и то по най-сигурния вероятен метод, посредством персоналния образец на лидера. След време той бил подготвен да стори същото, което направил и Левски. Да се даде жертва за отечеството.
Публицистиката му - пример в публицистиката и до през днешния ден
През февруари 1869 година Ботев съумял, с покровителството на Хр. Георгиев, да стане преподавател в Александрия. След това се трансферирал в град Измаил. Там учителствал до март 1871 година Ботев почнал да сътрудничи първо на сатиричния вестник „ Тъпан ”, след това на в. „ Свобода ”, когато се сприятелил с Любен Каравелов, който същински ценял дарбата му. Във „ Свобода ” били оповестени стихотворенията „ Към брата си ”, „ Елегия ” и „ Делба ”, отдадено на Л. Каравелов. През юни 1871 година Ботев почнал да издава собствен вестник – „ Дума на българските емигранти ”. Изданието демонстрира един зрял мироглед у още напълно младия Ботев. Блестящият му разсъдък прозира дълбоките измеренията на европейската политика и събитията на континента, както и мястото на България в тях. Публицистиката на Ботев е пример и през днешния ден в публицистиката. Писанието „ Символ верую на българската комуна ”, което беше размахвано по време на тоталитарния режим като доказателство, че Ботев е болшевик, е в действителност фалшификат, съгласно нови проучвания, изфабрикуван от тесните социалисти. Христо Ботев в действителност симпатизира на Парижката комуна и обществените хрумвания, само че в неговия присъщ анархистичен дух. По същия метод той се отнася и към българското духовенство и чорбаджийството. Най-висока и ненакърнима от нищо обаче остава при него националната концепция. За нея той дава и младия си живот. Ботев разсъждава по националния въпрос по един бездънен и метафизичен метод. Той приказва за „ националните начала ”, тази антична организация на българите, съхранена посредством общините, самоуправлението и еснафските сдружения. „ Нашият народ има собствен необикновен живот, необикновен темперамент, особена физиономия ", написа той. " Дайте му да се развива по националните си начала и ще видите каква част от публичния живот ще развие той. ”
Първото си стихотворение „ Майце си ” Христо Ботев написва още в Одеса през 1864 или 1866 година, а останалите двадесетина на брой произведения - през идващите години до ранната си гибел. Те и до през днешния ден остават недостигнат връх в българската и международната лирика. Гениалната балада „ Хаджи Димитър ” е отпечатана през 1873 година във вестник „ Независимост ”, издаван от Любен Каравелов, а последното Ботево стихотворение „ Дякон Васил Левски ” излиза в стенен календар за 1876 година Добре е да напомним, че истинския стих на Ботев от „ Хаджи Димитър ” е „ Той, който падне в пердах за независимост, той не умира ”.
Страсти и спорове в Революционния комитет
След гибелта на Левски БРЦК избрал на негово място като „ мисионер за България ” Атанас Узунов. Той, макар лимитираните си компетенции, посочил качества на уредник и възстановил част от връзките в организацията, само че скоро бил хванат от управляващите и пратен на изгнание. На 11 и 12 май 1873 година било свикано заседание на БРЦК, само че то имало лимитирано посланичество и по тази причина на идната година през август – 20-21, било проведено ново. Там бил определен краткотраен Централен комитет, който подготвил трето заседание през декември. Тогава във Временната комисия, определена да управлява комитета, влезнал и Христо Ботев. Както към този момент стана дума, нашият воин не бил прочут с груповия си дух и като се има в поради огнения му темперамент, доста скоро той влезнал в абстрактен спор с Каравелов. Това се случило на страниците на списвания от Ботев вестник „ Знаме ”, от който излезли цели 27 броя.
Ботев защитавал, и то доста буйно, своята теза, че пътят на придвижването е единствено към гражданска война и просветителството в сегашния исторически миг единствено пречи на решаването на българския народен въпрос. Разривът сред двамата достигнал своята връхна точка през март 1875 година Спорът бил абстрактен и учредителен, само че повода била, че Ботев последователно се трансформирал в привлекателен център за огромна част от младата част от емиграцията.
Междувременно нашият воин съумял да се ожени през юли 1875 година за Венета, племенница на букурещкия български епископ Панарет Рашев. През август 1875 година, по отношение на избухналото въстание в Херцеговина и променената конюнктура на Балканите, по самодейност на Ботев било свикано общо заседание, което взело решение за въстание. Подготовката на въстанието навътре в страната била къса и незадоволителна. През септември лимитирани революционни дейности имало в Старозагорско, където основен деятел бил Стефан Стамболов и четнически акции в Шуменско и Русенско. След претърпения крах Христо Ботев, който в действителност възглавявал БРЦК, подал оставка и спрял издаването на в. „ Знаме ”. През ноември младите в БРЦК свикали заседание на комитета в Гюргево и пристъпили към подготовка на ново въстание.
Последният поход - от завземането на " Радецки " до патрона на връх Вола
Въпреки че не взел участие в съвещанията на Гюргевския комитет, Ботев развил трескава активност. Той почнал подготовка за съставяне на чета, с която да поддържа въстанието. Поддържал връзка със Стоян Заимов, деятел на Врачанския революционен окръг, и дружно с Н. Обретенов и Г. Апостолов, които се върнали в Румъния, почнал да събира средства. Четата трябвало да влезе в България на 16/28 май 1876 година, а за началник се предвиждал някой от известните войводи. Ако те откажат, воеводството трябвало да поеме Ботев. Бил създаден и обстоен проект за прехвърлянето на четата през Дунав. Той предвиждал завладяването на непознат параход, като Ботев се спрял на австрийския транспортен съд „ Радецки ”. Четниците били разграничени на няколко групи, които трябвало да се качат на кораба от няколко пристанища. Те трябвало да се показват за аграрни служащи, а оръжието и униформите - скрити в сандъци като аграрни принадлежности, щели да бъдат натоварени на кораба. По същото време Ботев почнал и издаването на вестник „ Нова България ”, излязъл в един единствен брой на 5/17 май. В него той приканва сънародниците си от „ мъжествения седеммилионен български народ ” да поддържат въстанието.
На 16/28 май Ботев, дружно с част от четниците, облечени като градинари, се качили на „ Радецки ” от гюргевското пристанище, а останалите групи получили условни телеграми да се качат на същия транспортен съд. До този миг името на плавателното средство се пазело в загадка. От борда на „ Радецки ” Христо Ботев изпратил телеграми до вестниците „ Journal de Geneve ” и “La republique francaise ”, в които известявал, че „ двеста души български юнаци ” са завладели кораба и са тръгнали на помощ на въстаналите си братя. Ботев изпратил и прощални писма до приятелите си и до своята брачна половинка и дребната си щерка Иванка. Когато по обяд на 17 май корабът достигнал Козлодуй, Ботев дал сигнал с корн и четниците облекли своите униформи и въоръжени излезли на палубата. Самият воевода с военна униформа предал на капитана на кораба Енглендер писмен ултиматум на френски език, в който се обяснявали аргументите за завладяването на „ Радецки ”.
Четата на брой от 205 души слязла западно от Козлодуй, само че била видяна от турски постове и черкези. Турците били разпилени, а след слово на Ботев, четата положила клетва под знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се строила по взводове. Военен комендант бил Никола Войновски, а знаменосец - Никола Симов – Куруто. Четниците били от всички краища на отечеството – Мизия, Тракия, Македония. По проект четата се отправила към Врачанския Балкан, минала през Бутан, Добролево, Борован, като към нея се включили още няколко души. През цялото време тя трябвало да води престрелки с потери, предизвестени за прекосяването от управляващите, разтревожени от мощния отзив, който получило завладяването на „ Радецки ”.
На 18/30 май четата водила кръвопролитен пердах на възвишението Милин камък с черкези и постоянна армия. Българите отбили няколко офанзиви на многочислено превъзхождащия ги съперник, само че дали свидни жертви. Тук умрял знаменосецът на четата Н. Симов, а 30 четници били ранени или убити. Под закрилата на мрака Н. Войновски и Ботев извели четата, като пробили турския обръч, само че изгубили още няколко четници, а неколцина се изгубили при отдръпването и попаднали в плен. Четата се открила на връх Веслец, тук получила храна от овчари българи и информация, че въстанието във Враца е осуетено. Щабът взел решение да се изкачат нагоре във Врачанския Балкан. Черкезката орда и войската ги последвала и в котловината Йолковица избухнало стълкновение.
На 1 юни турците - постоянна армия и башибозук, заели прилежащите височини Царева морава, Вола и нападнали дружно с черкезите от три страни. Освен огромното предимство в жива сили, турците имали и по-модерно оръжие - пушки „ Мартини ” и далекобойни „ Уинчестър ”. Боят траял през целия ден, а четниците отбивали героичен офанзивите с крясъци: „ Да живее България! ”. Надвечер турците дали отбой, а четниците, прежаднели, се спуснали към близкия извор. Щабът се събрал да разиска тежкото състояние на четата, мунициите били на изчерпване, а храната била малко. Христо Ботев се надигнал да огледа полесражението и в този миг изсвирил уединен патрон, който пронизал гърдите на войводата. Ботев паднал мълком и умрял в ръцете на Георги Апостолов и Никола Обретенов. Най-вероятно той бил повален от далекобойна пушка на черкезин, чието внимание било привлечено от воеводската униформа на Ботев. Гениалният стихотворец се оказал и оракул - умрял, така както поискал в стиховете си. В пердах за свободата на отечеството си.
Четата, въпреки и разрушена, отпред с Никола Войновски траяла своя път. Тя се разделила при с. Лютиброд край придошлата река Искър, на три отделения и дала нечовечен отпор на преследващите я турски елементи и черкези. Мнозина починали, отбранявайки се до последния патрон. Отделението на Войновски достигнало до Орхание /днешен Ботевград/, само че сраженията траяли. Повечето четници починали, някои били пленени и единствено десетина съумели да доближат до Влашко.
Озверелите турци разнасяли със седмици набучени на прът четнически глави, с цел да всяват боязън в популацията. Били проведени и бързи процеси за пленените.
Ботевата чета обаче разбунила духовете и подвигът й получил необятен отзив освен измежду поробените българи, само че и в Европа.
standartnews.com
Станчо Пенчев
Смъртта на Васил Левски нанесла тежък удар на революционното придвижване, само че делото на Апостола било сложено на здрави основи и скоро организацията почнала да се съвзема. По това време изпъкнала и ярката персона на един млад и избухлив калоферец, с чиято заложба на стихотворец и журналист би се гордяла всяка европейска нация. Христо Ботьов Петков.
Той се родил на 25 декември 1847 г./6 януари 1848/ в Калофер, в фамилията на Ботъо и Иванка Петкови. Бащата на Христо Ботъо Петков бил колоритна и образована за времето си персона. Учител, преводач, епитроп и участник в църковните битки, той бил прочут със суровия си, обективен темперамент, който буйният от дребен Христо постоянно изпитвал. Завършил калоферското учебно заведение с отличие, впечатлителният Ботев бил изпратен в Одеса и записан във Втора класическа гимназия там като „ волнослушател ”. Това се случило през 1863 година Много скоро обаче непримиримият темперамент на нашия воин го изправил против действителността. Той отказал да се подчинява на разпоредбите в гимназията, провеждани в традицията на най-суровата педагогическа школа, упражнявана по него време в Русия. Ето какво написа на татко си: ”Тукашните учители и наредби не са човешки, само че свиреп. Трябва да бъде човек от камък, с цел да може да изтърпи ”.
Той, несъмнено, не бил от камък и съпротивата му против гимназиалните порядки довела, след две години образование, до изключване и отдръпване покровителството на Българското настоятелство. Ботев следвал една година в Одеския историко-филологически факултет, само че и тук не изкласил заради липса на средства. За да може да се устоя, той напуснал Одеса и се главил преподавател в бесарабското село Задунаевка, обитаемо с българи. Всъщност Христо Ботев проявявал от най-ранна възраст присъщите за всеки талант черти, като неприемането на съществуващия ред и съпротивата против това, което за другите наподобява от дълго време открито и постоянно. Историческата конюнктура в Русия по това време била много бурна и оказала мощно въздействие върху оформянето на нашия воин. Това било царуването на Александър Втори, наименуван Освободител поради отменянето на крепостното право и освобождението на съветските селяни. По-късно, през 1878 година, император Александър се трансформира и в избавител на България. В тази ера творят свободомислещите писатели Белински, Добролюбов, Чернишевски. Сблъскват се доста възгледи и идейни учения, избуяват анархистични хрумвания, тероризъм и принуждение. Младият българин влезнал в допир и с съветската литературна традиция, олицетворявана от гениите Пушкин и Лермонтов, чиито стихове Ботев знаел наизуст и постоянно рецитирал.
В Задунаевка неуспелият гимназист поел с цялостни гърди свободния степен въздух и се отдал на специалността и волния селски живот. Ловувал вълци и всевъзможен дивеч, ходел по седенки, закачал моми и по някое време се свързал с офицерите от казашка конна единица, които желали да го привлекат в своите редици. Ботев дори взел участие във военни маневри и се показал, съгласно Захари Стоянов, при кражба на румънски коне от казаците.
През 1867 година Христо Ботев се завърнал в Калофер. Там заместил в школото тежко болния си татко и това провокирало доста звук и одумвания в дребния градец. Ботев нямал желание да съблюдава учебната стратегия за образование, а подхванал преподаване по своя метода, която се състояла в значителни разкази за българската история, а най-много за славните царе Борис, Симеон, Калоян и Иван Асен, както и за гръцкото и сръбското избавление от турците. По някое време почнал да учи учениците на казашко военно образование. Както написа З. Стоянов за Ботъо Петков: ”Строгият и сериозен татко пъшкал, като гледал по какъв начин наследник му скапва направеното от него, само че нямало що да стори… ”
Неукротимият дух на Ботев обаче не се задоволявал единствено с това. Той изнасял „ сказки ” в читалищата, които не били нищо друго, с изключение на революционни проповеди, прикрити под формата на тържествени слова по всякакви мотиви. Словата му ставали все по-бунтовни и това раздразнило калоферските чорбаджии. И те, както написа З. Стоянов, ”наготвили се към този момент да отворят срещу него своите батареи ”, т.е. да го разпратят от учебното заведение. Повикали татко му и поискали да озапти малко сина си.
Емигрант във Влашко: Студ и апетит във вятърната мелница, само че с Левски
Ботев схванал, че не може повече да остане в Калофер и отпътувал за Влашко, с цел да търси средства да продължи образованието си в Русия. Това се случило през септември 1867 година Но средства той не получил и спрял в Браила, където почнал работа като словослагател в печатницата на Димитър Паничков и, както се споделя, навлязъл в печатарския и в издателския поминък. А вечерите прекарвал със своите братя по хрумвания и стремления, хъшовете. Подготовката на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър за прекосяване в България оказала неотразимо усещане на младия Ботев и той се присъединил интензивно в революционното придвижване на емиграцията. Станал писар на Жельо челник, който бил безкнижен и почнал мерки за прекосяване на Дунава. То се осуетило, само че в българската и международна литература останали шедьоврите на Христо Ботев „ Хайдути ” и " На сбогуване ”, отдадени на идното събитие.
По това време Ботев постъпил в Медицинското учебно заведение в Букурещ, само че опитът му да събере средства от Хр. Георгиев и Н. Геров още веднъж блъснал на камък. Останал на улицата, освен без пари, само че и без квартира. Съдбата, обаче, го срещнала с великия Васил Левски, също останал без заслон. Двамата се нанесли в една запустяла вятърна мелница най-после на Букурещ и прекарали там, без отопление и в непрекъснат апетит, фамозната с кучешкия си мраз влашка зима. Тази среща оказала голямо въздействие върху много по-младия Ботев. Той срещнал един българин с „ нечут темперамент ”, по неговите думи, фанатично правилен на делото за избавление на отечеството.
Ето какво написа още Ботев до своя другар Киро Тулешков: ”Когато ние се намираме в най-критическо състояние, то той и тогава си е подобен радостен, както и когато се намираме в най-хубаво състояние. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три деня, а той пее и се весел…Колкото и да си в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките си тъги и премеждия ”.
Ботев бил всецяло извоюван за делото и то по най-сигурния вероятен метод, посредством персоналния образец на лидера. След време той бил подготвен да стори същото, което направил и Левски. Да се даде жертва за отечеството.
Публицистиката му - пример в публицистиката и до през днешния ден
През февруари 1869 година Ботев съумял, с покровителството на Хр. Георгиев, да стане преподавател в Александрия. След това се трансферирал в град Измаил. Там учителствал до март 1871 година Ботев почнал да сътрудничи първо на сатиричния вестник „ Тъпан ”, след това на в. „ Свобода ”, когато се сприятелил с Любен Каравелов, който същински ценял дарбата му. Във „ Свобода ” били оповестени стихотворенията „ Към брата си ”, „ Елегия ” и „ Делба ”, отдадено на Л. Каравелов. През юни 1871 година Ботев почнал да издава собствен вестник – „ Дума на българските емигранти ”. Изданието демонстрира един зрял мироглед у още напълно младия Ботев. Блестящият му разсъдък прозира дълбоките измеренията на европейската политика и събитията на континента, както и мястото на България в тях. Публицистиката на Ботев е пример и през днешния ден в публицистиката. Писанието „ Символ верую на българската комуна ”, което беше размахвано по време на тоталитарния режим като доказателство, че Ботев е болшевик, е в действителност фалшификат, съгласно нови проучвания, изфабрикуван от тесните социалисти. Христо Ботев в действителност симпатизира на Парижката комуна и обществените хрумвания, само че в неговия присъщ анархистичен дух. По същия метод той се отнася и към българското духовенство и чорбаджийството. Най-висока и ненакърнима от нищо обаче остава при него националната концепция. За нея той дава и младия си живот. Ботев разсъждава по националния въпрос по един бездънен и метафизичен метод. Той приказва за „ националните начала ”, тази антична организация на българите, съхранена посредством общините, самоуправлението и еснафските сдружения. „ Нашият народ има собствен необикновен живот, необикновен темперамент, особена физиономия ", написа той. " Дайте му да се развива по националните си начала и ще видите каква част от публичния живот ще развие той. ”
Първото си стихотворение „ Майце си ” Христо Ботев написва още в Одеса през 1864 или 1866 година, а останалите двадесетина на брой произведения - през идващите години до ранната си гибел. Те и до през днешния ден остават недостигнат връх в българската и международната лирика. Гениалната балада „ Хаджи Димитър ” е отпечатана през 1873 година във вестник „ Независимост ”, издаван от Любен Каравелов, а последното Ботево стихотворение „ Дякон Васил Левски ” излиза в стенен календар за 1876 година Добре е да напомним, че истинския стих на Ботев от „ Хаджи Димитър ” е „ Той, който падне в пердах за независимост, той не умира ”.
Страсти и спорове в Революционния комитет
След гибелта на Левски БРЦК избрал на негово място като „ мисионер за България ” Атанас Узунов. Той, макар лимитираните си компетенции, посочил качества на уредник и възстановил част от връзките в организацията, само че скоро бил хванат от управляващите и пратен на изгнание. На 11 и 12 май 1873 година било свикано заседание на БРЦК, само че то имало лимитирано посланичество и по тази причина на идната година през август – 20-21, било проведено ново. Там бил определен краткотраен Централен комитет, който подготвил трето заседание през декември. Тогава във Временната комисия, определена да управлява комитета, влезнал и Христо Ботев. Както към този момент стана дума, нашият воин не бил прочут с груповия си дух и като се има в поради огнения му темперамент, доста скоро той влезнал в абстрактен спор с Каравелов. Това се случило на страниците на списвания от Ботев вестник „ Знаме ”, от който излезли цели 27 броя.
Ботев защитавал, и то доста буйно, своята теза, че пътят на придвижването е единствено към гражданска война и просветителството в сегашния исторически миг единствено пречи на решаването на българския народен въпрос. Разривът сред двамата достигнал своята връхна точка през март 1875 година Спорът бил абстрактен и учредителен, само че повода била, че Ботев последователно се трансформирал в привлекателен център за огромна част от младата част от емиграцията.
Междувременно нашият воин съумял да се ожени през юли 1875 година за Венета, племенница на букурещкия български епископ Панарет Рашев. През август 1875 година, по отношение на избухналото въстание в Херцеговина и променената конюнктура на Балканите, по самодейност на Ботев било свикано общо заседание, което взело решение за въстание. Подготовката на въстанието навътре в страната била къса и незадоволителна. През септември лимитирани революционни дейности имало в Старозагорско, където основен деятел бил Стефан Стамболов и четнически акции в Шуменско и Русенско. След претърпения крах Христо Ботев, който в действителност възглавявал БРЦК, подал оставка и спрял издаването на в. „ Знаме ”. През ноември младите в БРЦК свикали заседание на комитета в Гюргево и пристъпили към подготовка на ново въстание.
Последният поход - от завземането на " Радецки " до патрона на връх Вола
Въпреки че не взел участие в съвещанията на Гюргевския комитет, Ботев развил трескава активност. Той почнал подготовка за съставяне на чета, с която да поддържа въстанието. Поддържал връзка със Стоян Заимов, деятел на Врачанския революционен окръг, и дружно с Н. Обретенов и Г. Апостолов, които се върнали в Румъния, почнал да събира средства. Четата трябвало да влезе в България на 16/28 май 1876 година, а за началник се предвиждал някой от известните войводи. Ако те откажат, воеводството трябвало да поеме Ботев. Бил създаден и обстоен проект за прехвърлянето на четата през Дунав. Той предвиждал завладяването на непознат параход, като Ботев се спрял на австрийския транспортен съд „ Радецки ”. Четниците били разграничени на няколко групи, които трябвало да се качат на кораба от няколко пристанища. Те трябвало да се показват за аграрни служащи, а оръжието и униформите - скрити в сандъци като аграрни принадлежности, щели да бъдат натоварени на кораба. По същото време Ботев почнал и издаването на вестник „ Нова България ”, излязъл в един единствен брой на 5/17 май. В него той приканва сънародниците си от „ мъжествения седеммилионен български народ ” да поддържат въстанието.
На 16/28 май Ботев, дружно с част от четниците, облечени като градинари, се качили на „ Радецки ” от гюргевското пристанище, а останалите групи получили условни телеграми да се качат на същия транспортен съд. До този миг името на плавателното средство се пазело в загадка. От борда на „ Радецки ” Христо Ботев изпратил телеграми до вестниците „ Journal de Geneve ” и “La republique francaise ”, в които известявал, че „ двеста души български юнаци ” са завладели кораба и са тръгнали на помощ на въстаналите си братя. Ботев изпратил и прощални писма до приятелите си и до своята брачна половинка и дребната си щерка Иванка. Когато по обяд на 17 май корабът достигнал Козлодуй, Ботев дал сигнал с корн и четниците облекли своите униформи и въоръжени излезли на палубата. Самият воевода с военна униформа предал на капитана на кораба Енглендер писмен ултиматум на френски език, в който се обяснявали аргументите за завладяването на „ Радецки ”.
Четата на брой от 205 души слязла западно от Козлодуй, само че била видяна от турски постове и черкези. Турците били разпилени, а след слово на Ботев, четата положила клетва под знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се строила по взводове. Военен комендант бил Никола Войновски, а знаменосец - Никола Симов – Куруто. Четниците били от всички краища на отечеството – Мизия, Тракия, Македония. По проект четата се отправила към Врачанския Балкан, минала през Бутан, Добролево, Борован, като към нея се включили още няколко души. През цялото време тя трябвало да води престрелки с потери, предизвестени за прекосяването от управляващите, разтревожени от мощния отзив, който получило завладяването на „ Радецки ”.
На 18/30 май четата водила кръвопролитен пердах на възвишението Милин камък с черкези и постоянна армия. Българите отбили няколко офанзиви на многочислено превъзхождащия ги съперник, само че дали свидни жертви. Тук умрял знаменосецът на четата Н. Симов, а 30 четници били ранени или убити. Под закрилата на мрака Н. Войновски и Ботев извели четата, като пробили турския обръч, само че изгубили още няколко четници, а неколцина се изгубили при отдръпването и попаднали в плен. Четата се открила на връх Веслец, тук получила храна от овчари българи и информация, че въстанието във Враца е осуетено. Щабът взел решение да се изкачат нагоре във Врачанския Балкан. Черкезката орда и войската ги последвала и в котловината Йолковица избухнало стълкновение.
На 1 юни турците - постоянна армия и башибозук, заели прилежащите височини Царева морава, Вола и нападнали дружно с черкезите от три страни. Освен огромното предимство в жива сили, турците имали и по-модерно оръжие - пушки „ Мартини ” и далекобойни „ Уинчестър ”. Боят траял през целия ден, а четниците отбивали героичен офанзивите с крясъци: „ Да живее България! ”. Надвечер турците дали отбой, а четниците, прежаднели, се спуснали към близкия извор. Щабът се събрал да разиска тежкото състояние на четата, мунициите били на изчерпване, а храната била малко. Христо Ботев се надигнал да огледа полесражението и в този миг изсвирил уединен патрон, който пронизал гърдите на войводата. Ботев паднал мълком и умрял в ръцете на Георги Апостолов и Никола Обретенов. Най-вероятно той бил повален от далекобойна пушка на черкезин, чието внимание било привлечено от воеводската униформа на Ботев. Гениалният стихотворец се оказал и оракул - умрял, така както поискал в стиховете си. В пердах за свободата на отечеството си.
Четата, въпреки и разрушена, отпред с Никола Войновски траяла своя път. Тя се разделила при с. Лютиброд край придошлата река Искър, на три отделения и дала нечовечен отпор на преследващите я турски елементи и черкези. Мнозина починали, отбранявайки се до последния патрон. Отделението на Войновски достигнало до Орхание /днешен Ботевград/, само че сраженията траяли. Повечето четници починали, някои били пленени и единствено десетина съумели да доближат до Влашко.
Озверелите турци разнасяли със седмици набучени на прът четнически глави, с цел да всяват боязън в популацията. Били проведени и бързи процеси за пленените.
Ботевата чета обаче разбунила духовете и подвигът й получил необятен отзив освен измежду поробените българи, само че и в Европа.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ