![[Shutterstock] България не може да издържи повече от месец и](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4046571.jpg)
Масови тестове или карантина без край
[Shutterstock] България не може да издържи повече от месец и половина-два със спряла стопанска система. Разхлабване на ограниченията без всеобщо тестване и следене на болестта обаче носи риск за втори пик на епидемията. Подобен цикъл ще е с голяма цена за хората и бизнеса. Докога? Две седмици след въвеждането на изключителното състояние и на строгите ограничавания, които на практика блокираха стопанската система, един от доста значимите въпроси е каква е тактиката на държавното управление за излизане от сегашната обстановка. Ограниченията евентуално ще понижат разпространяването на епидемията, само че в случай че те просто бъдат вдигнати след примерно месец, болестта евентуално още веднъж ще избухне с огромна мощ. В същото време те не могат да продължат дълго. Повече от два месеца в настоящето състояние ще провокират извънредно свирепа икономическа злополука с риск от раздробяване на съществени системи в страната. Има един главен принцип в медицината, че лекуването не може да бъде по-опасно от заболяването. Може да си позволим да лекуваме рак с нещо, което провокира обрив, само че не и да лекуваме обрив с нещо, което провокира рак. Въпросът в този момент е какво може да се направи, тъй че здравната част от рецесията да откри по-бързо решение, преди икономическата да провокира доста по-големи проблеми от епидемията.
Сегашните ограничения бяха въведени в точния момент и евентуално в действителност ще лимитират разпространяването на заболяването. Тази тактика на държавното управление обаче отсрочва казуса, само че не го взема решение. Тя печели време, въпросът е защо ще се употребява то. Повечето умни страни вършат две неща - стремително усилват потенциала на интензивните си отделения (целта е леглата с опция за апаратна вентилация да са с най-малко 50% повече) и влагат в инфраструктура за тестване. За първото се приказва, че отгоре-отгоре се прави работа, въпреки и българската цел да е доста надалеч от сходно нарастване. За тестването обаче позицията на спешния щаб и държавното управление на стадия е, че то не е належащо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Още от първия пик на епидемията в Китай специалистите на Световната здравна организация предлагат с изключение на рестриктивните мерки да се употребява и всеобщо тестване, с цел да има ясна картина за разпространяването на епидемията. Ако се употребяват единствено рестриктивните мерки, това е бягство от заболяването. Агресивното тестване и изолираност на инфектираните е противоположната тактика - ти преследваш епидемията, а не тя теб. Вторият вид разрешава и доста по-кратък интервал на рестриктивните мерки, които другояче ще би трябвало да останат, въпреки и в друга степен, в продължение на месеци.
Математикът Томас Пуейо не инцидентно назовава етапа на рестриктивните ограничения " чукът ". Тяхната цел е да овладеят първичния мощен удар на епидемията и да пресекат експоненциалното разпространяване на вируса. Тези ограничения обаче не могат да продължат повече от 4-8 седмици, тъй като другояче обществото и стопанската система ще катастрофират.
" Чукът " може да " смаже " краткотрайно епидемията, само че никой към този момент не си прави илюзии, че COVID-19 ще бъде напълно надвит по този начин. Цялостно нормализиране на живота може да донесе единствено трайно решение като ваксина, което ще отнеме най-малко година - година и половина. И в тази дълготрайна вероятност най-безболезненият вид е управляващите да поддържат баланс сред задоволително ефикасни ограничения, които да не разрешат на епидемията да се засилва още веднъж, и относителна независимост, тъй че да няма пагубни за стопанската система и обществения живот вреди. Пуейо назовава тази фаза " танцът " (виж графиката).
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Какъв ще бъде " танцът " в България зависи от дейностите и тактиката ни през днешния ден. В рамките на изключителното състояние ограниченията би трябвало да бъдат високоефективни и да подтиснат оптимално разпространяването на COVID-19, тъй че страната в идващите месеци да може да действа по-пълноценно, употребявайки най-вече щадящи принадлежности като търсене и следене на съответни инфектирани и карантинирането им.
Ефектът от българския " чук " обаче наподобява притеснително замъглен. България продължава да следва половинчата тактика със строги ограничения за обществена изолираност, само че съвсем без да ползва втория дирек на борбата с вируса - всеобщо тестване и следене на инфектирани. И в случай че не стартира да работи интензивно, и то незабавно, и в тази тенденция, рискува епидемията да се форсира още веднъж сега, в който ограниченията за обществена отдалеченост неизбежно бъдат разхлабени под натиска на стопанската система и хората.
Ако България излезе от етапа на " чука " недобре " дезинфектирана ", ще се наложи в идната най-малко година " танцът " да бъде много недодялан. Възможно е междинни по суровост ограничения да останат в действие дълго, като от време на време бъдат затягани още, когато кривата тръгне да пораства.
В резултат хем ще платим висока цена от нарушаванията в обществения и икономическия живот, хем болестта дълго ще остане дейна, въпреки и не в експоненциална фаза. Последното значително обрисува сюжет на " стаден имунитет ", само че в относително следен тип.
Как (не) работи " чукът "
COVID-19 e относително високо заразна болест с репродуктивна стойност на вируса към 2.5, което значи, че всеки болен заразява сред двама и трима души (за съпоставяне, при грипа е 1.3). Фазата на " чука " цели да смъкна стремително цената под 1, при което вирусът не може да се възпроизвежда интензивно и стартира да отстъпва.
Световният опит към този момент изведе сполучливата формула по какъв начин да стане това: обществена изолираност, масирано тестване, следене на контакти и карантини. Социалната изолираност пречи на вируса да се развъжда по-големи мащаби с нормалните си темпове, а с всеобщо тестване се " обезвреждат " към този момент инфектираните, които даже в условия на строги обществени ограничения евентуално могат да заразяват в по-локални размери - да вземем за пример в фамилията или на работа, изключително в случай че нямат признаци.
Масовото тестване е значимо и тъй като разкрива действителния размер на епидемията, дава благоприятни условия за ръководство на рецесията, по-ясна вероятност по кое време ще бъде достигната сериозната част от епидемията и по кое време могат да бъдат следено премахвани ограничения.
България като цяло се оправя доста добре с ограниченията за обществена изолираност. Те са значими и безусловно нужни. Но се показва доста едва във втората част от уравнението - тестването, следенето на контактите и карантинирането им. А без нея обстановката наподобява на обсадена цитадела, в която северната врата е крепко залостена, само че южната е необятно отворена.
Към сряда в страната има 242 заболели и 3 жертви (към вечерта на 25 март, сряда), само че това надали е обективната обстановка - просто консервативният метод и лимитираният потенциал за тестване не разрешават да бъде разкрита по-едра картина. Щабът употребява единствено по-коректните PCR проби, чието култивиране обаче лишава 6-7 часа. При този дълъг интервал потенциалът на лабораториите в страната е едвам 300 проби в денонощие. Тестват се най-вече хора с към този момент тежки признаци, до момента в който тези с по-леки - не. Те са съветвани да останат вкъщи и да потърсят помощ, в случай че положението им се утежни. Особено мъчно е ситуацията отвън София - в доста по-малки градове хора сигнализират, че нито персоналните лекари, нито лечебните заведения знаят по какъв начин да подходят с евентуално инфектираните.
Така, наподобява, статистиката зависи единствено от това какъв брой заболели ще съумеят да преминат през тежка цедилка и да се доберат до заветния тест. В момента системата като че ли работи повече за отблъскването на инфектираните вместо назад.
Въпреки острия напън на лекари, икономисти, жители и даже новия медицински експертен съвет за въвеждане на всеобщ скрийнинг с бързи проби, страната в лицето на спешния щаб и премиера към този момент споделят " не ". А това държание наподобява малко на това на щраус, който хем си е заровил главата в пясъка и отхвърля да огледа врага, хем безредно рита с крайници с вяра да го уцели.
Кога ще разхлабим ограниченията
Ключовият миг при развиването на епидемията е достигането на пика на новозаболелите. Китай да вземем за пример съумя да го доближи за три седмици след налагането на тежките рестрикции. Още месец по-късно страната докара вътрешните случаи на болест до нула и в последните дни поетапно отстранява рестриктивните мерки.
Въпреки че имаше огромно огнище, Южна Корея - с извънредно прецизна работа по следене на контакти и всеобщо тестване, измина целия цикъл за 20 дни - десетина до пика и още толкоз до минимизиране на вътрешната болест. Както и Китай, в последните 2 седмици страната се бори с привнесени случаи.
Близо месец след забележимия старт на епидемията и малко над две седмици след налагането на тежка карантина Италия в този момент също доближава пикова точка (виж графиката). Така наподобява, че " избухливата фаза " на епидемията продължава сред 4 и 8 седмици.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
У нас първият случай се появи на 8 март, ограничения бяха въведени на 13 март. И в случай че използван правилото за 4-те седмици на напредък, пикът би трябвало да е някъде в средата на април. Това съответствува с прогнозите и на някои специалисти у нас.
Дори с доста мислено за статистиката, по всичко проличава, че България не е във фаза на експоненциален напредък (виж графиката).
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Това е хубава вест, тъй като ограниченията дават късмет да държим кривата изгладена и да предпазим здравната система от колапс. И макар че поради неналичието на всеобщо тестване постоянно има заплаха от скрити огнища и катурване на наклонността, наподобява че към началото-средата на май има късмет България да е довела кривата си до прочут най-малко и ограниченията да могат да се разхлабят доста.
До момента държавното управление не е давало сигнал, само че евентуално ще удължи изключителното състояние, което в този момент е до 13 април. Няколко други страни също дадоха такава поръчка като Италия и Испания. Удължаването обаче не може да е повече от 2 до най-много 4 седмици - т.е. също най-много доникъде на май. С идването на топлото време хората ще стават все по-недисциплинирани, а бизнесът - все по-нервен. Икономиката не може да поеме по-дълъг интервал на тежки ограничавания.
Това значи, че България има месец - месец и половина най-вече, с цел да свърши работата си по угнетяване на болестта оптимално добре, тъй като в случай че блокадата се вдигне прибързано, тя ще се завърне бързо.
Дали това ще се случи и какъв ще е резултатът зависи от това дали ще преминем в този момент към по-масирано тестване и работа по съответните случаи, или ще продължаваме по остарелия закостенял метод. Масовия скрийнинг може да е сложна и ресурсоемка активност, само че предизвикателство от възобновяване на стопанската система при по-дълга карантина ще е още по-голямо.
А по-късно?
" Нуждаем се от проект Б, а точно какво ще вършим след 4 седмици да вземем за пример, когато болестта към момента няма да е преодоляна, само че ще имаме и различен проблем. Очевидно не можем да стопираме стопанската система и обществения живот за повече от няколко седмици ", сподели в малко видеоинтервю във вторник за bTV един от водещите европейски вирусолози, Александър Какуле, шеф на Института по микробиология на Университета в Хале.
Един от авторитетните дълготрайни сюжети, нашумели в последната седмица, е на лондонския Imperial College. Според него най-ефективната тактика е тежка - тя включва строги ограничения и карантина на инфектираните в продължение на най-малко 18 месеца, до момента в който се пусне за всеобща имунизация ваксина.
Но до момента в който строга обществена изолираност надали е допустима за толкоз дълго време, тъкмо всеобщото тестване и следене на контакти и карантини сигурно може да е дейната съставна част в дълготрайната борба с епидемията. Това е най-щадящият за обществото и бизнеса инструмент, с който вирусът може да бъде държан под надзор за интервала на " танца ".
Точно такива са тактиките сега и на Сингапур, Южна Корея, Тайван и други След като се оправиха в началото бързо със опасността от Китай, в този момент те имат нов растеж на инфектираните - този път привнесени от Европа. Но точно с работа по съответните случаи сполучливо управляват вируса, без да унищожават публичния живот и стопанските системи си.
Сегашните ограничения бяха въведени в точния момент и евентуално в действителност ще лимитират разпространяването на заболяването. Тази тактика на държавното управление обаче отсрочва казуса, само че не го взема решение. Тя печели време, въпросът е защо ще се употребява то. Повечето умни страни вършат две неща - стремително усилват потенциала на интензивните си отделения (целта е леглата с опция за апаратна вентилация да са с най-малко 50% повече) и влагат в инфраструктура за тестване. За първото се приказва, че отгоре-отгоре се прави работа, въпреки и българската цел да е доста надалеч от сходно нарастване. За тестването обаче позицията на спешния щаб и държавното управление на стадия е, че то не е належащо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Още от първия пик на епидемията в Китай специалистите на Световната здравна организация предлагат с изключение на рестриктивните мерки да се употребява и всеобщо тестване, с цел да има ясна картина за разпространяването на епидемията. Ако се употребяват единствено рестриктивните мерки, това е бягство от заболяването. Агресивното тестване и изолираност на инфектираните е противоположната тактика - ти преследваш епидемията, а не тя теб. Вторият вид разрешава и доста по-кратък интервал на рестриктивните мерки, които другояче ще би трябвало да останат, въпреки и в друга степен, в продължение на месеци.
Математикът Томас Пуейо не инцидентно назовава етапа на рестриктивните ограничения " чукът ". Тяхната цел е да овладеят първичния мощен удар на епидемията и да пресекат експоненциалното разпространяване на вируса. Тези ограничения обаче не могат да продължат повече от 4-8 седмици, тъй като другояче обществото и стопанската система ще катастрофират.
" Чукът " може да " смаже " краткотрайно епидемията, само че никой към този момент не си прави илюзии, че COVID-19 ще бъде напълно надвит по този начин. Цялостно нормализиране на живота може да донесе единствено трайно решение като ваксина, което ще отнеме най-малко година - година и половина. И в тази дълготрайна вероятност най-безболезненият вид е управляващите да поддържат баланс сред задоволително ефикасни ограничения, които да не разрешат на епидемията да се засилва още веднъж, и относителна независимост, тъй че да няма пагубни за стопанската система и обществения живот вреди. Пуейо назовава тази фаза " танцът " (виж графиката).
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Какъв ще бъде " танцът " в България зависи от дейностите и тактиката ни през днешния ден. В рамките на изключителното състояние ограниченията би трябвало да бъдат високоефективни и да подтиснат оптимално разпространяването на COVID-19, тъй че страната в идващите месеци да може да действа по-пълноценно, употребявайки най-вече щадящи принадлежности като търсене и следене на съответни инфектирани и карантинирането им.
Ефектът от българския " чук " обаче наподобява притеснително замъглен. България продължава да следва половинчата тактика със строги ограничения за обществена изолираност, само че съвсем без да ползва втория дирек на борбата с вируса - всеобщо тестване и следене на инфектирани. И в случай че не стартира да работи интензивно, и то незабавно, и в тази тенденция, рискува епидемията да се форсира още веднъж сега, в който ограниченията за обществена отдалеченост неизбежно бъдат разхлабени под натиска на стопанската система и хората.
Ако България излезе от етапа на " чука " недобре " дезинфектирана ", ще се наложи в идната най-малко година " танцът " да бъде много недодялан. Възможно е междинни по суровост ограничения да останат в действие дълго, като от време на време бъдат затягани още, когато кривата тръгне да пораства.
В резултат хем ще платим висока цена от нарушаванията в обществения и икономическия живот, хем болестта дълго ще остане дейна, въпреки и не в експоненциална фаза. Последното значително обрисува сюжет на " стаден имунитет ", само че в относително следен тип.
Как (не) работи " чукът "
COVID-19 e относително високо заразна болест с репродуктивна стойност на вируса към 2.5, което значи, че всеки болен заразява сред двама и трима души (за съпоставяне, при грипа е 1.3). Фазата на " чука " цели да смъкна стремително цената под 1, при което вирусът не може да се възпроизвежда интензивно и стартира да отстъпва.
Световният опит към този момент изведе сполучливата формула по какъв начин да стане това: обществена изолираност, масирано тестване, следене на контакти и карантини. Социалната изолираност пречи на вируса да се развъжда по-големи мащаби с нормалните си темпове, а с всеобщо тестване се " обезвреждат " към този момент инфектираните, които даже в условия на строги обществени ограничения евентуално могат да заразяват в по-локални размери - да вземем за пример в фамилията или на работа, изключително в случай че нямат признаци.
Масовото тестване е значимо и тъй като разкрива действителния размер на епидемията, дава благоприятни условия за ръководство на рецесията, по-ясна вероятност по кое време ще бъде достигната сериозната част от епидемията и по кое време могат да бъдат следено премахвани ограничения.
България като цяло се оправя доста добре с ограниченията за обществена изолираност. Те са значими и безусловно нужни. Но се показва доста едва във втората част от уравнението - тестването, следенето на контактите и карантинирането им. А без нея обстановката наподобява на обсадена цитадела, в която северната врата е крепко залостена, само че южната е необятно отворена.
Към сряда в страната има 242 заболели и 3 жертви (към вечерта на 25 март, сряда), само че това надали е обективната обстановка - просто консервативният метод и лимитираният потенциал за тестване не разрешават да бъде разкрита по-едра картина. Щабът употребява единствено по-коректните PCR проби, чието култивиране обаче лишава 6-7 часа. При този дълъг интервал потенциалът на лабораториите в страната е едвам 300 проби в денонощие. Тестват се най-вече хора с към този момент тежки признаци, до момента в който тези с по-леки - не. Те са съветвани да останат вкъщи и да потърсят помощ, в случай че положението им се утежни. Особено мъчно е ситуацията отвън София - в доста по-малки градове хора сигнализират, че нито персоналните лекари, нито лечебните заведения знаят по какъв начин да подходят с евентуално инфектираните.
Така, наподобява, статистиката зависи единствено от това какъв брой заболели ще съумеят да преминат през тежка цедилка и да се доберат до заветния тест. В момента системата като че ли работи повече за отблъскването на инфектираните вместо назад.
Въпреки острия напън на лекари, икономисти, жители и даже новия медицински експертен съвет за въвеждане на всеобщ скрийнинг с бързи проби, страната в лицето на спешния щаб и премиера към този момент споделят " не ". А това държание наподобява малко на това на щраус, който хем си е заровил главата в пясъка и отхвърля да огледа врага, хем безредно рита с крайници с вяра да го уцели.
Кога ще разхлабим ограниченията
Ключовият миг при развиването на епидемията е достигането на пика на новозаболелите. Китай да вземем за пример съумя да го доближи за три седмици след налагането на тежките рестрикции. Още месец по-късно страната докара вътрешните случаи на болест до нула и в последните дни поетапно отстранява рестриктивните мерки.
Въпреки че имаше огромно огнище, Южна Корея - с извънредно прецизна работа по следене на контакти и всеобщо тестване, измина целия цикъл за 20 дни - десетина до пика и още толкоз до минимизиране на вътрешната болест. Както и Китай, в последните 2 седмици страната се бори с привнесени случаи.
Близо месец след забележимия старт на епидемията и малко над две седмици след налагането на тежка карантина Италия в този момент също доближава пикова точка (виж графиката). Така наподобява, че " избухливата фаза " на епидемията продължава сред 4 и 8 седмици.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
У нас първият случай се появи на 8 март, ограничения бяха въведени на 13 март. И в случай че използван правилото за 4-те седмици на напредък, пикът би трябвало да е някъде в средата на април. Това съответствува с прогнозите и на някои специалисти у нас.
Дори с доста мислено за статистиката, по всичко проличава, че България не е във фаза на експоненциален напредък (виж графиката).
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Това е хубава вест, тъй като ограниченията дават късмет да държим кривата изгладена и да предпазим здравната система от колапс. И макар че поради неналичието на всеобщо тестване постоянно има заплаха от скрити огнища и катурване на наклонността, наподобява че към началото-средата на май има късмет България да е довела кривата си до прочут най-малко и ограниченията да могат да се разхлабят доста.
До момента държавното управление не е давало сигнал, само че евентуално ще удължи изключителното състояние, което в този момент е до 13 април. Няколко други страни също дадоха такава поръчка като Италия и Испания. Удължаването обаче не може да е повече от 2 до най-много 4 седмици - т.е. също най-много доникъде на май. С идването на топлото време хората ще стават все по-недисциплинирани, а бизнесът - все по-нервен. Икономиката не може да поеме по-дълъг интервал на тежки ограничавания.
Това значи, че България има месец - месец и половина най-вече, с цел да свърши работата си по угнетяване на болестта оптимално добре, тъй като в случай че блокадата се вдигне прибързано, тя ще се завърне бързо.
Дали това ще се случи и какъв ще е резултатът зависи от това дали ще преминем в този момент към по-масирано тестване и работа по съответните случаи, или ще продължаваме по остарелия закостенял метод. Масовия скрийнинг може да е сложна и ресурсоемка активност, само че предизвикателство от възобновяване на стопанската система при по-дълга карантина ще е още по-голямо.
А по-късно?
" Нуждаем се от проект Б, а точно какво ще вършим след 4 седмици да вземем за пример, когато болестта към момента няма да е преодоляна, само че ще имаме и различен проблем. Очевидно не можем да стопираме стопанската система и обществения живот за повече от няколко седмици ", сподели в малко видеоинтервю във вторник за bTV един от водещите европейски вирусолози, Александър Какуле, шеф на Института по микробиология на Университета в Хале.
Един от авторитетните дълготрайни сюжети, нашумели в последната седмица, е на лондонския Imperial College. Според него най-ефективната тактика е тежка - тя включва строги ограничения и карантина на инфектираните в продължение на най-малко 18 месеца, до момента в който се пусне за всеобща имунизация ваксина.
Но до момента в който строга обществена изолираност надали е допустима за толкоз дълго време, тъкмо всеобщото тестване и следене на контакти и карантини сигурно може да е дейната съставна част в дълготрайната борба с епидемията. Това е най-щадящият за обществото и бизнеса инструмент, с който вирусът може да бъде държан под надзор за интервала на " танца ".
Точно такива са тактиките сега и на Сингапур, Южна Корея, Тайван и други След като се оправиха в началото бързо със опасността от Китай, в този момент те имат нов растеж на инфектираните - този път привнесени от Европа. Но точно с работа по съответните случаи сполучливо управляват вируса, без да унищожават публичния живот и стопанските системи си.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ