Буреносните облаци пак се сгъстяват
© Shutterstock Растежът на българската стопанска система леко се забавя до 3.3% през второто тримесечие.Данните са в синхрон с цялостната наклонност в Европа, а специалисти чакат скоро да се намеси и ЕЦБ.В България търговията се свива, само че заетостта и заплатите се покачват с бързи темпове и към този момент поддържат растежа на потреблението.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Краят на златно десетилетие за немската стопанска система. Така разказват икономисти обстановката в най-силната страна от Европейския съюз, откакто стана ясно, че брутният вътрешен артикул на Германия се е свил с 0.1% на тримесечна база през второто тримесечие. И не е единствено тя - еврозоната като цяло продължава да се забавя, подклаждайки страховете от криза и упованията за стопански тласъци от страна на държавни управления и централни банки. Накратко: в случай че надвисналото чувство за стихия преди година се оказа прибързано и облаците краткотрайно се бяха поразсеяли, то в този момент още веднъж мръква и към този момент от ден на ден знаци присветват застрашително. Но към момента е рано да се предвижда скоростта напразно, камо ли да се пресмятат вредите.
На този декор Централна и Източна Европа към момента се държат над междинните стойности на Стария континент, само че и тук забавянето се усеща във всички страни. Българската стопанска система нараства с 3.3% през второто тримесечие по отношение на 2018 година, което я нарежда в средата на класацията в района - нито зле, нито доста добре. Но част от числата дават притеснителни сигнали, а следствията от комерсиалното напрежение и несигурността чукат на вратата на България. Страната няма по какъв начин да остане настрана от възможна световна криза, като опитът до момента сочи, че външните земетресения идват с 6-9 месеца забавяне. За разлика от лъжливото успокоение на 2008 година обаче в този момент към този момент няколко знака дават предупредителни знаци и тук в последните месеци.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Търговията светна в алено
Една от аргументите брутният вътрешен артикул на България да нараства с ритъм над 3% е позитивният принос от външната търговия през второто тримесечие. Износът на артикули и услуги се усилва с едвам 3.3% на годишна база, до момента в който вносът понижава с 5.5% и по този начин комерсиалният баланс излиза на плюс. А по отношение на първите три месеца на годината числата са още по-негативни - спад от 3.3% при експорта и от 8.4% при импорта.
Интересен тук е спадът на вноса, който идва главно от покупките на непознати артикули - те понижават с 4.8% на годишна база през второто тримесечие, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. А от подробните разбивки се вижда, че минусът се дължи най-вече на вноса на първични материали - с 54% понижава цената на покупките на петрол и горива от страни отвън съюза през интервала април - юни. Спад е забележим и при вноса на медни руди. Понижението се дължи както на по-ниските цени на суровините на интернационалните пазари, по този начин и на по-малките количества, които се купуват от компаниите в България.
Добра вест е, че продажбите и покупките на машини, съоръжение, елементи и други капиталови артикули към този момент са над миналогодишните си стойности. Но е реалност, че растежът и тук се забавя. " Нужни са нови вложения, които да вършат артикули с по-висока добавена стойност, с цел да има по-голям растеж на експорта ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Но в случай че общият климат на външните пазари се утежнява, е разумно и българските компании да задържат капиталовите си планове в очакване на повече изясненост. А мотиви за подозрения за бъдещите поръчки към българската промишленост има.
Еврозоната буксува
Европейската стопанска система продължава да се забавя. Според данните на Евростат годишният растеж на Брутният вътрешен продукт в еврозоната понижава до 1.1% през интервала април - юни, а в Европейски Съюз - до 1.3%. Всички погледи са вперени в Германия, където Брутният вътрешен продукт понижава с 0.1% по отношение на първите три месеца на годината и повода е спад на износа. Италия продължава да стагнира, Франция също се забавя на тримесечна база.
Според шефа на немския Институт за макроикономически проучвания (IMK) Себастиан Дълиен данните от второто тримесечие усилват вероятността Германия да изпадне скоро в криза до 43%, което е с 6 пункта над риска регистриран преди месец.
" По-слабият световен напредък и интернационална търговия към момента имат отрицателен резултат върху прогнозите за еврозоната ", пишат специалистите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в последния си стопански бюлетин от началото на август. " Освен това продължаващата геополитическа неустановеност, възходящата опасност от протекционизъм и уязвимостите на разрастващите се пазари утежняват икономическите настройки, изключително в индустриалния бранш ", допълват от централната банка. А в случай че фирмите чакат утежняване на стопанската система, стопират поръчките на части и намаляват запасите си, което удря и подизпълнители като България.
Разочароващите данни са още една причина голям брой специалисти да залагат на дейности от страна на ЕЦБ. " Последните знаци демонстрират, че растежът под капацитета ще продължи и през втората половина на годината. Но има риск слабостите в индустриалния бранш да се разпространят до услугите и да стартират да се отразяват отрицателно на пазара на труда ", разяснява пред Bloomberg основният икономист за Европа на Bloomberg Economics Джейми Ръш.
Докато преди година упованията бяха банката да стартира гладко да усилва лихвените проценти, в този момент вероятността нараства за в допълнение разхлабване на паричната политика през есента, което да подтиква растежа на Стария континент. С други думи, намаляване на базовите лихви (които и в този момент са негативни за депозити и нулеви за кредити) и нова стратегия за количествени облекчения година откакто бе прекъсната последната.
Това обаче е обвързано с опасности. Лихвите по депозитите на процедура и в този момент са нулеви, а в допълнение намаляване би могло да убеди още повече хора да стартират да се оглеждат за друго място, където да вложат парите си, с цел да им носи рентабилност. Зам.-председателят на УС на Национално съдружие " Недвижими парцели " Ирена Перфанова предизвестява, че това може да са недвижимите парцели. Тя прибавя пред " Капитал ", че продължаващият спад на лихвите би довел до по-негативен сюжет към 2021-2022 година, в сравнение с се чака сега, в това число и заплаха от образуването на балон. Отделно негативните лихви от ден на ден подяждат рентабилността на банките и ги тласкат към по-рискови вложения и планове в търсене на рентабилност, което също подклажда балони и при криза може да се материализира в загуби.
Потреблението също се забавя
На фона на турбуленцията в макроикономическите данни през последните месеци новините, които излизат от пазара на труда в България, са като глътка пресен въздух.
През второто тримесечие броят на заетите в страната се усилва със 105.7 хиляди души до над 3.26 млн., а безработицата понижава до историческо дъно от 4.2% към юни. Все повече хора, които обичайно остават леко отвън пазара на труда, се причисляват към него - като дамите, хората с по-ниско обучение и тези в предпенсионна възраст. " При подобен напън, когато се изчерпат свободните запаси, незабавно избива в цената, а точно - растеж на заплатите ", разяснява Богданов. Средните хонорари в страната се усилват с двуцифрен ритъм през първото полугодие, до момента в който инфлацията остава към 3% и по този начин покупателната дарба се движи нагоре.
Заедно тези фактори към този момент обезпечават устойчиво (но също забавящо се) вътрешно ползване, само че приказват и за прегряване. Лъчезар Богданов обаче показва, че запасите от фрагменти понижават и заетостта няма да може да поддържа икономическия напредък още дълго.
Реално България с нейната отворена стопанска система и закрепен валутен курс няма доста механизми да противодейства на внасянето на криза извън. Добрата вест е, че на фона на останалите от ЦИЕ страната влиза с релативно ниска задлъжнялост, бюджет действително на остатък и още много буфери, които при рационално прилагане могат да удържат и на много ураганни ветрове.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Краят на златно десетилетие за немската стопанска система. Така разказват икономисти обстановката в най-силната страна от Европейския съюз, откакто стана ясно, че брутният вътрешен артикул на Германия се е свил с 0.1% на тримесечна база през второто тримесечие. И не е единствено тя - еврозоната като цяло продължава да се забавя, подклаждайки страховете от криза и упованията за стопански тласъци от страна на държавни управления и централни банки. Накратко: в случай че надвисналото чувство за стихия преди година се оказа прибързано и облаците краткотрайно се бяха поразсеяли, то в този момент още веднъж мръква и към този момент от ден на ден знаци присветват застрашително. Но към момента е рано да се предвижда скоростта напразно, камо ли да се пресмятат вредите.
На този декор Централна и Източна Европа към момента се държат над междинните стойности на Стария континент, само че и тук забавянето се усеща във всички страни. Българската стопанска система нараства с 3.3% през второто тримесечие по отношение на 2018 година, което я нарежда в средата на класацията в района - нито зле, нито доста добре. Но част от числата дават притеснителни сигнали, а следствията от комерсиалното напрежение и несигурността чукат на вратата на България. Страната няма по какъв начин да остане настрана от възможна световна криза, като опитът до момента сочи, че външните земетресения идват с 6-9 месеца забавяне. За разлика от лъжливото успокоение на 2008 година обаче в този момент към този момент няколко знака дават предупредителни знаци и тук в последните месеци.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Търговията светна в алено
Една от аргументите брутният вътрешен артикул на България да нараства с ритъм над 3% е позитивният принос от външната търговия през второто тримесечие. Износът на артикули и услуги се усилва с едвам 3.3% на годишна база, до момента в който вносът понижава с 5.5% и по този начин комерсиалният баланс излиза на плюс. А по отношение на първите три месеца на годината числата са още по-негативни - спад от 3.3% при експорта и от 8.4% при импорта.
Интересен тук е спадът на вноса, който идва главно от покупките на непознати артикули - те понижават с 4.8% на годишна база през второто тримесечие, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. А от подробните разбивки се вижда, че минусът се дължи най-вече на вноса на първични материали - с 54% понижава цената на покупките на петрол и горива от страни отвън съюза през интервала април - юни. Спад е забележим и при вноса на медни руди. Понижението се дължи както на по-ниските цени на суровините на интернационалните пазари, по този начин и на по-малките количества, които се купуват от компаниите в България.
Добра вест е, че продажбите и покупките на машини, съоръжение, елементи и други капиталови артикули към този момент са над миналогодишните си стойности. Но е реалност, че растежът и тук се забавя. " Нужни са нови вложения, които да вършат артикули с по-висока добавена стойност, с цел да има по-голям растеж на експорта ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Но в случай че общият климат на външните пазари се утежнява, е разумно и българските компании да задържат капиталовите си планове в очакване на повече изясненост. А мотиви за подозрения за бъдещите поръчки към българската промишленост има.
Еврозоната буксува
Европейската стопанска система продължава да се забавя. Според данните на Евростат годишният растеж на Брутният вътрешен продукт в еврозоната понижава до 1.1% през интервала април - юни, а в Европейски Съюз - до 1.3%. Всички погледи са вперени в Германия, където Брутният вътрешен продукт понижава с 0.1% по отношение на първите три месеца на годината и повода е спад на износа. Италия продължава да стагнира, Франция също се забавя на тримесечна база.
Според шефа на немския Институт за макроикономически проучвания (IMK) Себастиан Дълиен данните от второто тримесечие усилват вероятността Германия да изпадне скоро в криза до 43%, което е с 6 пункта над риска регистриран преди месец.
" По-слабият световен напредък и интернационална търговия към момента имат отрицателен резултат върху прогнозите за еврозоната ", пишат специалистите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в последния си стопански бюлетин от началото на август. " Освен това продължаващата геополитическа неустановеност, възходящата опасност от протекционизъм и уязвимостите на разрастващите се пазари утежняват икономическите настройки, изключително в индустриалния бранш ", допълват от централната банка. А в случай че фирмите чакат утежняване на стопанската система, стопират поръчките на части и намаляват запасите си, което удря и подизпълнители като България.
Разочароващите данни са още една причина голям брой специалисти да залагат на дейности от страна на ЕЦБ. " Последните знаци демонстрират, че растежът под капацитета ще продължи и през втората половина на годината. Но има риск слабостите в индустриалния бранш да се разпространят до услугите и да стартират да се отразяват отрицателно на пазара на труда ", разяснява пред Bloomberg основният икономист за Европа на Bloomberg Economics Джейми Ръш.
Докато преди година упованията бяха банката да стартира гладко да усилва лихвените проценти, в този момент вероятността нараства за в допълнение разхлабване на паричната политика през есента, което да подтиква растежа на Стария континент. С други думи, намаляване на базовите лихви (които и в този момент са негативни за депозити и нулеви за кредити) и нова стратегия за количествени облекчения година откакто бе прекъсната последната.
Това обаче е обвързано с опасности. Лихвите по депозитите на процедура и в този момент са нулеви, а в допълнение намаляване би могло да убеди още повече хора да стартират да се оглеждат за друго място, където да вложат парите си, с цел да им носи рентабилност. Зам.-председателят на УС на Национално съдружие " Недвижими парцели " Ирена Перфанова предизвестява, че това може да са недвижимите парцели. Тя прибавя пред " Капитал ", че продължаващият спад на лихвите би довел до по-негативен сюжет към 2021-2022 година, в сравнение с се чака сега, в това число и заплаха от образуването на балон. Отделно негативните лихви от ден на ден подяждат рентабилността на банките и ги тласкат към по-рискови вложения и планове в търсене на рентабилност, което също подклажда балони и при криза може да се материализира в загуби.
Потреблението също се забавя
На фона на турбуленцията в макроикономическите данни през последните месеци новините, които излизат от пазара на труда в България, са като глътка пресен въздух.
През второто тримесечие броят на заетите в страната се усилва със 105.7 хиляди души до над 3.26 млн., а безработицата понижава до историческо дъно от 4.2% към юни. Все повече хора, които обичайно остават леко отвън пазара на труда, се причисляват към него - като дамите, хората с по-ниско обучение и тези в предпенсионна възраст. " При подобен напън, когато се изчерпат свободните запаси, незабавно избива в цената, а точно - растеж на заплатите ", разяснява Богданов. Средните хонорари в страната се усилват с двуцифрен ритъм през първото полугодие, до момента в който инфлацията остава към 3% и по този начин покупателната дарба се движи нагоре.
Заедно тези фактори към този момент обезпечават устойчиво (но също забавящо се) вътрешно ползване, само че приказват и за прегряване. Лъчезар Богданов обаче показва, че запасите от фрагменти понижават и заетостта няма да може да поддържа икономическия напредък още дълго.
Реално България с нейната отворена стопанска система и закрепен валутен курс няма доста механизми да противодейства на внасянето на криза извън. Добрата вест е, че на фона на останалите от ЦИЕ страната влиза с релативно ниска задлъжнялост, бюджет действително на остатък и още много буфери, които при рационално прилагане могат да удържат и на много ураганни ветрове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ