Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

По думите му тази добра новина има практически измерения. 

Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина - вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и че това значи край на реформите. Напротив. Това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите", категоричен бе той.

Зарков алармира обаче, че през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

"Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока", допълни бившият служебен правосъден министър.