"Не искаме оставки, а искаме решения! ... Искаме сигурност за бъдещето на сектора".

По думите му присъствието на финансовия министър Асен Василев на срещата в Министерския съвет с протестиращите земеделци е добър сигнал.

"Утре влизаме с машините в София и отново сме на жълтите павета с всички колеги. Тази нощ машините ще спят край Долни Богров и утре сутринта ще влязат", уточни той.

Някои неща се повтарят. Ескалацията на протестите нараства. Чуват се емоционални скандирания от средите на недоволните зърнопроизводители, които изкараха техника по пътища, кръстовища, мостове, гранични пунктове, до градове и села. В голямото напрежение дори стана катастрофа в обиколна отбивка и жена загина…

Днешните протести са политически – няма никакво съмнение. Зърненият внос от Украйна е само претекст да се осъществи тежък натиск върху правителство, което работи в много трудни условия само от три месеца.

Чуват се крясъци за оставка на отделни министри, на премиера Денков и на кабинета като цяло. Стигна се до палячовщини от сорта Корнелия Нинова да иска военният министър Тагарев да се разкара, защото нещо с „онова съоръжение“ – довлечения от вълните потрошен дрон край Тюленово, - не било направено както трябва. Същата Нинова, - която най-вероятно е служила в домакинското отделения в казармата, шегувам се – два месеца мълчи, докато по най-арогантен начин Русия провежда провокативно и нагло военно учение в неприкосновената икономическа зона на България в Черно море. Ето това е истинската военна заплаха за България, а не скапалия се дрон (разбира се, че трябваше да бъде обезопасен по най-бързият начин и Тагарев трябва да накаже онези, които са си бъркали в носа цяла нощ…), но БСП и „Възраждане“ мълчат като риби.

Ако се заемем да изброяваме ползите за Кремъл от дестабилизация  на страната ни и от събарянето на правителството „Денков-Габриел“, ще се окажат доста сериозни и голям брой. На първо място, да се саботира подкрепата за Украйна, да се настрои българското общество срещу Киев, както и да се всее съмнение в провежданата политика на ЕС по проблема. Това само на първо четене, а има още мотиви Русия да иска протести, бунтове, въстание – както искате го наречете – в България.

Утре трактори и друга техника ще нахлуе в столицата. Ще бъде блокиран половината град,  централната част ще е недостъпна. Полиция и жандармерия ще има навсякъде. И точно това е много важен детайл, който може да се превърне в ключов. Ако радикализирани протестиращи опитат провокативни действия, а униформени си изпуснат нервите – може да се стигне до огромни неприятности. Има политици, които разчитат точно на това и може би работят в посока да се случи. Размирици в навечерието на избори – прекрасен резултат на чужди служби, които има поставена задача да предизвикат нещо подобно. Тези от изток са майстори на шантажа, метежи, кризи и др.

Въпросът е нашите служби дали са успели да се противопоставят и да неутрализират подобни намерения?

Това не са празни приказки и хиперболизиране на опасностите. Те дори са по-реални и опасни от тона, който влагам в тези редове.

Все пак вярвам, че самите протестиращи ще проумеят в един момент, че не трябва чужди интереси да влияят на емоциите им.

Дано не стане беля – вероятност има. Историята дава не един пример, когато зависимости от чужди интереси, са довеждали до трагедии.

Да се върнем към урока от 1923-а година: Когато се разбира, че бунтът-въстание няма шансове, ръководителите Георги Димитров и Васил Коларов се измъкват бързо в Югославия, а оттам във Виена и накрая паркират на Червения площад в Москва…

Огнян Стефанов

Забраната е допълнителна част от санкциите, наложени на Русия и нейните граждани във връзка с войната в Украйна, съобщи ПАП, цитирайки Камински.

След като през последните няколко дни Естония, Литва и Латвия наложиха забрана за преминаване на автомобили с руски регистрационни номера, подобна мярка вчера наложи и Финландия, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Почти сигурно Ваня Григорова ще получи подкрепата на червените, след като вчера лидерката на левицата Корнелия Нинова заяви, че ще застанат зад кандидатурата й. 

“Изненадите са на изборите, как ще си вдигнем резултата”, заяви Румен Гечев, член на Националния съвет на БСП, цитиран от Нова телевизия.

Според Филип Попов, който също е член на Националния съвет, в социалистическата партия винаги са били диалогични, конструктивни. 

“Има различни предложения, остава да видим в някои градове кандидатите за кметове, за общински съветници. Предвид предишния национален съвет мисля че всичко върви както трябва”, обясни той и допълни, че номинацията за кандидат за кмет на София е била отложена за днес по технически причини.

Като основен опонент от БСП посочиха ГЕРБ, които все още не са посочили свой кандидат за кмет. Спряга се упорито името на Росен Желязков, който обаче отрече той да е кандидатът на Борисовата партия.

Останалите известни кандидати за кмет на София от парламентарно представените партии са Васил Терзиев от ПП-ДБ, Деян Николов от “Възраждане” и Радостин Василев, който е независим кандидат.

Това заяви пред NovaNews икономистът Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. 

Повод за думите му е вчерашното решение на депутатите да отменят забраната за внос на украинско зърно, която бе въведена през април от служебното правителство. Искането бе отправено от Министерския съвет с мотив, че забраната ощетява бюджета с милиони, а вдигането на ембаргото ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче заплашиха с протести. Утре предстои среща с представители на бранша. 

Според Станчев цитираните 146 млн. лв. загуби от финансовия министър Асен Василев са нищо. Станчев смята още, че инфлацията няма да намалее, след като сме позволили вноса на украинско зърно, защото по думите му няма алгоритъм, който да намали инфлацията в рамките на 8% до края на годината.

“Те са разходите на правителството за ден. Въпросът е да няма други странични ефекти – било по линия на цените, било по вече създадените проблеми по линия на доставка”, коментира Станчев. 

Според него причината за тази криза и негативния ефект върху производителите от вноса на украинско зърно не е в производителите, а в тези, които са между производителите и преработващата промишленост. По думите му особено уязвими са малките производители.

“Не може най-големият получател на субсидии да бъде спасявян за негови грешки. Около 2,3-2,4 млрд. лева е печалбата на най-големите зърнопроизводители.