♥ Пътуване към себе си …Животът на майка ми преди

♥ Пътуване към себе си

…Животът на майка ми преди моята поява на бял свят е станал изцяло мой. Още от детството ми в нейните раздрани, инцидентно избликващи мемоари, в нейните повтарящи се безчет пъти разкази на вечеря, в нейните неочаквани натъжавания и експлоадирания в смях – аз съм изживяла ден по ден нейното детство и младините й. Образи на учители и съученици, на съседи и звезди от дребния град, мамини приятелки и техните ориси, далечни и близки родственици, всички от дълго време умрели, невиждани от мене лица и характери, влизат в тъканта на моя живот, на моите лични показа и усеща. Някои облици от тях са по-живи от мнозина живи, които ме заобикалят. Дълбоко в мене са впечатани калните пътища, по които е вървяла тогавашната селска учителка на връщане от града след празниците. Кучета лаят по мене, аз вървя от къща на къща да групирам дечурлигата, че бащите им не ги пущат на учебно заведение, тъй като няма кой да кара говедата на паша.

Ако надникнеш в мене, ще видиш майка ми и нейната майка, и още безчет наслоени облици. Бездънен бунар е един дребен човешки свят. Да понесеш освен личния си живот с непоносимите безредици и болки, само че да изживееш и непознати преживявания, да включиш в себе си и доста непознати облици, спорни, несъвместими. Да минеш освен през непознатите неволи и случки, само че и най-тънките нюанси на непознатите страсти да минат през тебе – да ги изживееш по този начин, както другият ги е изживял, и в това време по този начин, както ти самият по своему, напълно друго ги усещаш. Дори постоянно непознатият живот става по твой, по-силно те вълнува, намираш в него повече сбъднат себе си, в сравнение с в личния си живот. Така няма сиво съществуване. Колкото и бедна външно да е една човешка орис, тя обгръща безчет други ориси. В единицата се съдържа множествеността. Дори колкото по-безцветен е твоят живот, толкоз по-интензивно поглъщаш непознатите непостижимо забавни ориси, обогатяваш ги със своята жадност и ги правиш кръвно свои. Прикованият към легло болен тръпне с деня на своите близки, които са по-равнодушни и обръгнали на личните си пъстри преживелици. А той не спи нощем, попива в себе си техните паники и наслади. Истинският човешки живот е формиран от доста непознати, от всички непознати ориси, които са се кръстосали с неговата. Гаснещият дъртак, който трансферира като бобени зърна ден по ден спомените си, претърпява освен своя живот, само че и живота на близки и далечни. Каква безкрайност в един дребен човек! Той се разклонява и става многочислено създание. Понякога частта е по-голяма от цялото. Един малък, неугледен човечец може да включи в себе си цяла върволяк хора и цяло потомство, и цяло общество. Това е единствен метод да се осъществиш, в цялостен потенциал. Каква е тая комплицирана, свръхфина биологична инсталация? Дали в миналото ще ми дадат опция да направя своето изобретение?

От: „ Пътуване към себе си “, Блага Димитрова, изд. „ Български публицист “, 1985
Снимка: Фотоархив на ИЛ-БАН, lit.libsofia.bg